– Ще загуби ли ГЕРБ оспорваната битка за първото място на 11 юли?
– Зависи от кампанията. Данните на колегите от социологическите агенции ясно показват, че центробежните процеси в ГЕРБ не са спрели. ГЕРБ ерозира с малко, но стабилно. В този смисъл залогът за това кой ще спечели вече е извън ГЕРБ. Не мисля, че от ГЕРБ държат ключа към собствената си победа.
При „Има такъв народ“ засега не се забелязва значителна динамика на подкрепа. Но ситуацията е толкова нагнетена, че вероятно огромна част от избирателите, поне една четвърт от тях, ще решат буквално в последния момент, това прави всички прогнози изключително деликатни.
Излязохме от контекста на навика. Сега сме в контекста на неизвестното, в който избирателите трудно се ориентират. Така че можем да очакваме всякакви резултати в нощта на изборите.
– Как предизборната кампания, която неизбежно ще е остра, пълна с компромати, ще се отрази на нагласите на избирателите?
– Кампанията е специфична – малко след редовните избори и малко преди президентските. В този предизборен контекст противопоставянето е предопределено. Не можем да очакваме нищо друго освен знаци и комуникация на различни разломни линии.
За разлика от предходната кампания, забелязваме, че т.нар. партии срещу ГЕРБ се опитват да установят връзки за съставяне на мнозинство. С оглед на очакванията, че то трябва да се състави след неуспешния опит на 45-ото НС.
Тази линия на евентуалните връзки на следващото мнозинство ще бъде в контекста на голямото противопоставяне срещу ГЕРБ. То може да бъде разказано както по линията на компроматите, така и по линията на политиките. Предстои да видим кое ще надделее – дискредитацията на противника или защитата на собствените достойнства.
Засега нещата вървят по линия на дискредитацията, още повече че и в ГЕРБ са заели такава позиция. За пръв път имаме слоган на кампанията им, различен от това, което сме свикнали – „Ред в хаоса”.
Досега те комуникираха по линията на съгласието, сега е ясно, че и те залагат конфликта като основна линия в кампанията си. Не съм убеден, че подобна комуникационна линия ще бъде издържана убедително отвъд твърдия електорат на ГЕРБ. Не съм сигурен доколко мнозинството българи асоциират ГЕРБ с онова, което искат да бъде подредено, стабилно, което ГЕРБ се стремят да внушат.
Но е показателно, че всички до голяма степен влизат в различните линии на конфликт, което е нормално в предизборна кампания.
– Протестните партии ли ще бъдат облагодетелствани в тази ситуация?
– Запазва се тенденцията, която забелязваме от много време – за търсене на различен тип управление. В този смисъл вотът за промяна ще бъде доста по-голям от вота за ГЕРБ. Дори да са няколко месеца извън властта, статуквото до голяма степен се олицетворява от ГЕРБ. Не виждам начин ГЕРБ убедително да се представят като алтернатива на задаващия се хаос, ако обобщим техния разказ.
– Как оценявате действията на служебния кабинет?
– Служебният кабинет сякаш тръгна в посока на дискредитация на предишната власт, не толкова на подреждането, на реинституционализацията на държавността. Според мен това не е успешният подход.
Независимо от свършеното по министерства, онова, което най-ярко се вижда, е линията на конфронтация, наречена от ГЕРБ реваншизъм. Това някак си остава като тънката червена линия на поведение на служебното правителство, без това да е единственото, което се случва.
Да, има немалка група хора, които очакват подобен тип действия срещу бившата власт. Но има и не по-малка група, която предпочита да види нормализация. И не е нужно да се минава през такъв тип символна разправа с предишната власт.
Ако фокусът на правителството беше не върху показните действия, а върху символната нормализация на институционалния живот, нямаше да дават и поводи на бившите управляващи да реагират конфронтационно, да им помагат с усещането на заплаха да стабилизират избирателното си ядро.
Но българското общество е много разкъсано и е много трудно да се комуникира с всички едновременно. Това е една неособено приятна диагноза на състоянието на българското общество. Оттук нататък заради това тежко сегментирано общество, съставено от групи с често противоположни очаквания, на всеки управляващ ще му е трудно да търси консенсуси, необходими за развитието на политическия процес.
– Превръщат ли се фигури като съветника Пламен Узунов в мини за президента Радев?
– При всички положения създават рискове. Има няколко такива фигури, при които със сигурност можеше президентът да не влиза в такава ситуация. За това той да не предприема действия, има различни причини. Понякога в политиката някои хора вършат работа и това е по-важно от това как ги оценява общественото мнение.
Да, грозно изглежда историята с плик от бивш митничар, още повече тази образност се свързва с всичко онова, срещу което президентът говори – този тип отношения, връзки, пликове. И това на символно равнище отново не работи в полза на президента.
– Защо президентът не се чисти от неудобни хора, както го правеше експремиерът Борисов, който не се поколеба да отстрани втория човек в ГЕРБ?
– Радев много по-дълго време е бил военен, отколкото президент и политик. Там са много по-различни нещата и по отношение на лоялността, и на йерархиите, и на разбирането за екипност. Отдавам действията му на специфичната военна култура, която носи Радев. Но поне на този етап не вярвам да се отрази в значителна степен на рейтинга му.
В същото време биографията на Борисов, преди да влезе в политиката, е в структури, където отърваването от неудобните не е проблем. Там лоялността работи по друг начин. Това са различни стилове, друг е въпросът кой е успешен, кой неуспешен.
Но ГЕРБ правят услуга на Радев, формулирайки конфликта „Ние срещу президента”. Вдигат му топката. Да бъде обявен за противник на ГЕРБ, устройва президента много добре. Вероятно те се опитват по този начин в контекста на президентски избори да консолидират анти Радев вот около себе си. Но засега този вот не изглежда особено голям. По-скоро фиксацията върху президента от страна на ГЕРБ според мен работи за втория мандат на Радев.
– Неизбежно ли е за БСП третото място, въпреки обявената широка коалиция?
– Да, в политиката има процеси, които не могат да се спрат толкова лесно. БСП отдавна са в процес на разпад. Още повече така обявената широка лява коалиция е намигване към миналото. Няма нищо общо с големите проблеми, които имат БСП. В тази коалиция няма нищо по отношение на бъдещето. Не вярвам, че електорално ще донесе кой знае какви дивиденти на участниците в коалицията. БСП има нужда от млади хора, които да приобщава, а не да се връща към времената отпреди 10-20 години. А това е точно такъв тип коалиция.
– С какво Патриотите разочароваха избирателите, та дори последното обединение не им носи достатъчна популярност?
– Хората са разочаровани от непрекъснатите им коалирания. Преди последните избори всеки от тях обясняваше защо трябва да се явят поотделно. Сега обясняват защо трябва да са заедно. Това е много неприятно за избирателите на различните партии, особено на ВМРО, които са с най-солидна електорална тежест в сектора. Поведението на ВМРО, на НФСБ, сега в коалиция и с „Воля“ на Марешки, не изглежда особено хигиенично в очите на избирателите в този сектор, за които честта и принципите означават нещо.
Очаквам доста от патриотичния вот да отиде при партия „Възраждане“, които останаха сами и някак си изглеждат най-последователни в този патриотичен сектор. Няма да е изненада и ако влязат в парламента, като подобрят резултата от предишните избори.
– Със сигурност ли ще имаме редовен кабинет след 11 юли?
– Най-вероятно ще имаме кабинет. Политическият елит си дава сметка, че очакванията на огромната част от обществото са да има мнозинство и правителство.
По начина, по който се позиционират политическите партии, кабинетът ще е съставен от анти ГЕРБ мнозинството. Просто ГЕРБ нямат нито един потенциален партньор в момента и там няма как да се очакват успешни усилия за съставяне на кабинет. Дори да са отново първа политическа сила. Свидетели сме на края на хегемонията на ГЕРБ.
Имаме нова ситуация. Този труден момент изисква и силно политическо лидерство, и търсене на варианти за големи колективни мобилизации. Такова преподреждане може да се случи при конструиране на ново мнозинство и власт.
в. „Марица“
