Приносът на парите на българите в чужбина за родната икономика намалява до степен, че те вече имат пренебрежително значение за нея.
Въпреки че сумите, изпращани по официални канали у нас и следени от Българската народна банка (БНБ) продължават да изглеждат внушителни като номинална стойност, относителната им тежест за икономиката на страната се свива. Причината е, че като номинално изражение преводите от чужбина са почти в застой от пандемията насам, докато икономиката не спира да расте.
Общо 875,7 млн. евро са изпратили българите, работещи в чужбина, на близките си у нас през първите седем месеца на тази година, сочи официалната статистика на БНБ. Сумата е с 43,2 млн. евро повече спрямо същия период на миналата година. За сравнение през 2025 година постъпленията от емигрантите от януари до края на юли са в размер на 832,5 млн. евро. Запазват се и тенденциите в месечната динамика на размера на преводите. Най-много пари у нас пристигат през май, а най-малко през януари, когато шефства следпразничното безпаричие. Като номинална стойност най-много пари у нас продължават да се изпращат от САЩ, Великобритания и Германия, където живеят и най-много наши сънародници.
Погледът върху относителната тежест на парите от чужбина за родната икономика обаче показва затихващата им значимост. Проверка на „Телеграф“ показа, че около 2011 г. преводите на парични средства от българи в чужбина са формирали близо 4% от брутния вътрешен продукт. „Преводите на пари от българи в чужбина остават стабилен източник, но с времето се свиват на фона на общия размер на икономиката ни. Преди 10 години те бяха 2% от БВП, но оттогава насам този процент непрекъснато спада и сега е под 1%“, коментира за „Телеграф“ експертът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него сериозен спад се наблюдава след пандемията. „Номиналният размер остава стабилен, около 1,5 млрд. евро и не нараства в последните години. Същевременно икономиката расте и така макроикономическият отпечатък от тези пари става все по-минимален. Тенденцията е и занапред да остане така“, добавя Ганев.
Според специалиста причините за това са няколко. „На първо място е ръстът на българската икономика и на заплатите у нас. Доходите, макар и все още по-ниски от тези в САЩ и Западна Европа, постепенно намаляват разликата. Наблюдава се висока заетост и за поредна година ръстът на заплатите у нас изпреварва средното за ЕС“, обяснява Ганев. Според него това води до конкретен ефект – все повече българи избират да се завърнат в България и така диаспората в чужбина намалява.
„От няколко години се вижда, че нетно завърналите надвишават заминалите. Обърнаха се миграционните процеси. Имаме много завърнали се хора, защото в България са намерили препитание. Това е тенденция, която сме наблюдавали с много държави преди нас. Когато се присъединихме към Европейския съюз, бяхме на ниво 30% от средния БВП и 20% като ниво на заплати. Тогава натискът за емиграция бе огромен. Сега при близо 70% от средноевропейския БВП и 60% като заплати този процес се забавя и дори започва завръщане“, обяснява Ганев.
Според него тази тенденция ще се задържи, тъй като прогнозите и за следващите две години са, че ръстът на БВП и заплатите у нас ще продължи да е по-висок от този в Западна Европа. Важни са и цените, тъй като при нарастващите им у нас нива преводите от чужбина могат да помогнат за все по-малко закупени стоки.
Наши в чужбина: Забравете да издържате хора у нас с превод отвън
„От 20 години съм в Швейцария и мога да кажа, че нещата напълно се промениха. Ако някой днес си мисли, че ще дойде на Запад и ще спести толкова, че да изпраща стабилни суми в България, с които за 2-3 години да купи жилище, или пък да издържа роднини и зависими лица, просто това е вече невъзможно“, разказва Стилян Грудев, който работи в строителството в района на Базел и Берн. „Не че не си струва човек да живее и работи в Швейцария. Напротив, струва си заради уредената държава, липсата на корупция и доброто образование и здравеопазване. Но ако целта на някой е да дойде и да изкарва пари, които да праща в България, това вече отмина“, допълва Грудев.
