От години слушам една и съща мантра. От всяка кръчма, превърната в бизнес форум, от всеки работодателски съюз, от всеки чичко с голям корем и малък бизнес за дюнери.
„Няма кой да работи, бе! Мързелив е българинът!“
А аз ще ви го преведа правилно: „Няма кой да работи ЗА ТЕЗИ ПАРИ, които аз съм решил да му дам.“
Защото истината е обидно проста. Вечният рев на българския чорбаджия не е за липса на хора, а за липса на роби.
Погледнете цифрите, защото те не лъжат като работодателските организации.
България продължава да е твърдо на дъното на Европейския съюз по минимална заплата. До миналата година бяхме с 551 евро, сега – с героичното увеличение на 620 евро, пак сме последни. За сравнение Унгария, която е предпоследна, е със 707 евро – с 28% повече от нас. Осем държави в ЕС са под 1000 евро минимална, но ние сме под всички тях.
Още по-позорно: разходите за труд у нас са средно 12 евро на час, при средно 34,9 евро за ЕС. Тоест, българският работник струва на своя чорбаджия ТРИ ПЪТИ по-евтино от средния европеец. И пак му е скъп!
Почти 60% от работещите у нас взимат заплата под издръжката на живота. Нужните пари за нормално съществуване на сам човек вече са 1547 лева, а ние се хвалим с минимална от 1213 лева. Как да живее човек? Ами никак. Затова и бяга.
И тук идва най-големият цинизъм. Вместо да вдигнат заплатите и да инвестират в хората си, нашите „бизнесмени“ търсят вратички. И ги намират.
Схемата е отработена до съвършенство:
Обявяват 20 свободни места за 800 евро.
Никой не кандидатства, защото с 800 евро в София, Варна или Пловдив не можеш да си платиш дори наема.
Пускат жална картичка по медиите: „Няма кой да работи!“
Искат от държавата внос на нискоквалифицирани кадри от трети страни, за които 800 лева са богатство. Или вземат хора без никаква квалификация, само да са евтини.
Това не е криза на работната ръка. Това е криза на алчността.
Българският работник не е мързелив. Той е уморен да бъде беден. Уморен е да работи за заплата, с която може да си купи само сметките. Уморен е да гледа как шефът му сменя джипа всяка година, а на него му обяснява, че „няма пари за увеличение“ и че „трябва да стискаме зъби“.
Вечно беден ли ще бъде работещият българин?
Ще бъде, докато моделът е този: ниска добавена стойност, ниска квалификация, ниско заплащане и максимална печалба за чорбаджията-изедник.
Докога ще сме последни в ЕС по доходи?
Докато продължаваме да вярваме на лъжата, че проблемът е в работника, а не в работодателя. Докато държавата е слугиня на евтиния труд, а не арбитър, който казва: искаш бизнес в Европа – плащай като в Европа.
Защото един ден и вносните работници ще разберат, че са излъгани. И тогава чорбаджиите ще останат наистина сами. И ще им се наложи сами да си бършат масите, да си карат камионите и да си шият дрехите.
И тогава може би ще разберат, че не е имало кой да работи за жълти стотинки.
Коментарът е генериран от изкуствен интелект META AI специално за 1chas.bg
