Илияна Йотова и Андрей Гюров се изправиха един срещу друг в дебат в ефира на Българската национална телевизия преди часове. Колегите от „Дойче Веле“ провериха някои от твърденията, които двамата кандидати споделят преди втория тур на президентските избори.
Йотова: По време на Вашето управление най-много се вдигнаха цените. По време на Вашето управление най-много скочи инфлацията.
Проверка на фактите: ЛЪЖА
Служебното правителство на Андрей Гюров управлява от 19 февруари до 8 май 2026 г. За цялата 2026 година по наличните до момента данни на Националния статистически институт (НСИ) най-висока е била инфлацията на годишна база през месеците май (6,9%) и април (6,8%). Правителството на Гюров е било на власт през април тази година, но само през първите осем дни на май.
От началото на кризата, стартирана от пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г., най-висока е била инфлацията на годишна база през септември 2022 г. – 18,7%, показват данни на НСИ.
В исторически план най-високата инфлация в историята на съвременна България е регистрирана по време на Виденовата зима и управлението на БСП през 1997 г., когато страната изпада в хиперинфлация, а месечното поскъпване надхвърля 2000%.
Гюров: По време на служебния кабинет, благодарение на нашата работа, цените на нефта и петрола бяха по-високи, а българските граждани плащаха по-ниско
Проверка на фактите: ГОРЕ-ДОЛУ
През април 2026 г. бензинът А95 струва около 1,48 евро за литър, а дизелът – около 1,78 евро, при международни цени на Brent, надхвърлящи 120 долара за барел в отделни дни. В края на октомври същите горива струват приблизително 1,62 и 1,91 евро за литър.
Тези данни подкрепят твърдението, че през част от мандата на Гюров горивата са били по-евтини въпреки скъпия петрол, както потвърждава и проверка в сайта на Американската агенция за енергийна информация. Не може да се каже обаче, че петролът е бил по-скъп през всичките 78 дни на управлението, нито че разликата в крайните цени се дължи основно на правителствените мерки.
Йотова: Почти няма държава в Европейския съюз, която да е под границата на 3% дефицит
Проверка на фактите: ЛЪЖА
Според последните данни на “Евростат”, публикувани през октомври 2026 г., по-голямата част от страните в Европейския съюз спазват правилото за дефицит под 3% от БВП. 16 страни са с дефицит под 3% или излишък. Това означава, че мнозинството от държавите в ЕС покриват Маастрихтските критерии.
Пет от тях дори приключват годината с бюджетен излишък: Кипър (+3,6%), Дания (+2,9%), Гърция (+2,0%), Ирландия (+1,8%) и Португалия (+0,7%).
Страните с дефицит 3 или повече процента са 11 – Румъния, Полша, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Австрия, България, Финландия, Италия и Хърватия.
Гюров: Не съм говорил за Възродителен процес. Това, което казах във въпросното интервю, е, че борбата срещу олигархията е закъсняла
Проверка на фактите: ПОЛУИСТИНА
В интервю за bTV от 22 октомври Андрей Гюров коментира арестите на двама кметове на ДПС. Той казва: “Борбата с олигархията е много важен проблем в българското общество като цяло и тези действия сега са прекалено закъснели.“
Но допълва: „Ние можем да си зададем тук въпрос това дали е реакция на някаква разделена, развалена сделка между Пеевски и Радев или опит за сплашване на българските турци и на българските мюсюлмани. Дълго време те бяха използвани в избори и сега виждаме сенки на комунистическия режим отново да се опитват да ги сплашват и да ги използват.“
Йотова: Единственият предмет на дейност на „Коалицията на желаещите“ е подготовка на войници за Украйна
Проверка на фактите: ЛЪЖА
“Коалиция на желаещите” включва над 30 държави и е създадена с цел да подкрепя Украйна във войната, която Русия води срещу страната. Факт е, че една от дейностите, които Коалицията планира, е създаването на миротворческа мисия, която да бъде разположена на украинска територия – чрез предоставяне на войски или други форми на съдействие от „държавите, които пожелаят да се включат“.
Предвижда се обаче тези миротворчески сили да бъдат разположени в Украйна едва след сключване на „всеобхватно споразумение за прекратяване на огъня“ или „мирно споразумение“ за уреждане на край на войната на Русия срещу Украйна.
Това обаче далеч не е “единственият предмет на дейност” на Коалицията. Тя е формат за дългосрочна подкрепа на Украйна, чиито цели и дейности включват военна и финансова помощ, противовъздушна и антибалистична отбрана, икономически натиск и санкции, политическа рамка за възстановяване, мироопазващи сили за в бъдеще.
В документ от 6 януари, приет в Париж, държавите от т.нар. Коалиция на желаещите, заедно с Украйна и Съединените щати, заявяват: „Ние сме готови да се ангажираме със система от политически и правно обвързващи гаранции, които ще влязат в сила веднага след влизането в сила на примирието, в допълнение към двустранните споразумения за сигурност и в съответствие с нашите съответни правни и конституционни разпоредби.“
