– Г-н Асланов, колко сериозно се клати управляващата коалиция?
– Очевидно има неразбирателство между партньорите и то се засилва, но това не значи, че коалицията се клати. Не очаквам тя да се разцепи и да събори правителството, поне в близките година-две. Може би с хоризонт до местните избори догодина. Това е политическо събитие, което може да разцепи всяка коалиция. Но дотогава не очаквам мнозинството да се разпадне. Първо, то е скрепено от ясни интереси на управляващите в парламента. Второ, призракът на плашилото ГЕРБ и ДПС продължава да стои като своеобразна мантра. Макар да не е вярна, продължава да действа тази легенда: ако ние паднем, ще дойдат пак те.
И трето, хората наистина в момента не искат избори и опасността е да накажат всички с негласуване.
– Има ли някой, който държи ключа на стабилността в коалицията?
– Мисля, че този, който държи ключа към стабилността на коалицията, е президентът. Но той на този етап предпочита да стои настрани. Дори критичните бележки, които споделя от време на време, са предпазливи, а не остри. Но ако на президента му прекипи, тогава коалицията не може да остане единна. Доколкото познавам президента, прекрачването на една от червените линии, които може да предизвикат подобна реакция, е въвличането на България във военен конфликт в Украйна – с участие, с предоставяне на оръжие. Другата червена линия, разбира се, е компромис с еврочленството на Северна Македония.
Възможно е и по други въпроси да се прекрачат граници, но тези две са много ясни.
– Кои са по-сериозните мини, които цъкат в тази коалиция – вътрешно- или външнополитическите?
– Доста неща могат да предизвикат трус в коалицията. Що се отнася до войната в Украйна, това е въпрос, който минава през санкция на парламента. А там има доста солидно мнозинство не само от управляващите, но и от опозицията в полза на въоръжена помощ за Украйна. Така че по този въпрос БСП е в изолация. При позицията ни за Северна Македония пък обратното – има мнозинство в парламента срещу бързото приемане на РСМ в Евросъюза. И по този въпрос „Продължаваме промяната“ може да остане в изолация.
По казуса за управител на БНБ очевидно няма да се постигне съгласие за единна кандидатура на управляващите и дори да влезе на гласуване в парламента, който и да е кандидатът, е обречен, ако е от партийния кръг на една от четирите партии. Струва ми се, че вървим към откриване на нова процедура за избор на гуверньор на БНБ.
Междувременно може да бъдем изненадани от други конфликти. Има напрежение между регионалния министър и правителството по въпроса за пътните ремонти. То досега не беше толкова сериозно, но може да избуи – като някакъв коз за отмъщение. Явно ще си правят вътрешни номера коалиционните партньори. Но мнозинството няма да се разцепи и дори да има промени на министри, правителството ще оцелее.
Хората не искат избори, а и освен това в момента никой друг не иска и да управлява. Въпреки реториката на ГЕРБ и ДПС, те са наясно, че да управляват сега, не им е изгодно – първо, защото обществената неприязън към тях не е преодоляна.
– Но възможно ли е да продължат с такова извиване на ръце, както направиха ИТН по отношение на ПП заради шефа на БНБ?
– След като така започват, очевидно така и ще продължат до края, когато и да е той. Но сме имали и по-шантави коалиции – през 1990-1991 г. коалицията БСП-СДС-БЗНС например. Очевидно несъвместими политически субекти, но имаха ясно поставена национална цел – стартиране на икономическите реформи, тъй като тогава държавата беше фактически в банкрут. Беше усилие да се постигне този консенсус, благодарение на който стартираха реформи, които направиха възможно получаването на външни финансови помощи.
Вторият случай беше Тройната коалиция, която имаше ясен национален приоритет – европейското членство на България. С много мъка се стигна до тази коалиция, помним драмите между БСП и НДСВ, но въпреки всичко целта беше постигната.
Сега в позицията на национална цел на това правителство беше махането на ГЕРБ. Очевидно по тая линия няма национално съгласие, няма разбиране, че това може да е общонационален приоритет, но доколко, справедливо или не, ГЕРБ се превърна в символ на корупцията, хората наистина приеха това за кауза. Тя обаче ще бъде валидна, докато самото ново правителство не се замеси в корупционен скандал.
А корупцията е траен спътник на нашата политика и няма начин да не се стигне до това. Тогава вече обществените нагласи може да започнат да се променят съществено.
Но дори да се стигне до скорошни предсрочни парламентарни избори, дори ГЕРБ да спечелят избори, няма да има правителство на Борисов. Както беше и през април 2021 г. Това не се е променило, но ще се промени, ако ореолът на чистите и непорочни нови управляващи се развенчае. Ореолът помръква, доверието ерозира, но заради оттеглянето на симпатия, а не заради нарастващ гняв срещу тях. Гневът ще се появи, ако управляващите се замесят в злоупотреба с власт, в скандали с финансови облаги. Това все още го няма, което ги държи на повърхността.
– Минус ли е това, че ПП още не са се регистрирали като партия?
– Това поражда съмнения доколко техните цели са дългосрочни и устойчиви във времето. Дали са тук за малко, само за борбите, както се казва. Много съмнително е това, че не се прави партия.
По-лесно е да управляваш държавата по лични симпатии и корпоративни връзки, отколкото да имаш зад гърба си идеологически контрол на партийни структури. Партията създава рамки на ограничение на поведението. Ако ПП имаше партия, този министър на културата вече да е изхвърлен заедно с бюрото си.
Той очевидно не е наясно къде се намира, в каква позиция е, държи се предизвикателно, сякаш е богопомазан. Без да си дава сметка, че е назначен от хората да свърши работа, и те искат да знаят, че го прави сериозно. А министърът прави всичко възможно да ги разубеди, че е сериозен.
Когато си публична фигура, личният живот не се вади на показ – това са първите уроци в политическите школи. Политикът трябва да се държи така, сякаш микрофоните и камерите във всеки момент са насочени към него. А този министър сам ги е насочил към себе си и се чуди откъде му идва проблемът.
Но нека сме наясно – в началото сме на дълга криза и ПП не е последната звезда на небосклона. Тепърва ще преживяваме още звезди.
– Доколко БСП е заплашена от появата на нови леви проекти?
– За да бъде заплашена БСП, това означава, че заявки за нови субекти се целят в нейното разцепление. А в БСП не е останало кой знае какво, за да се цепи. Предишните леви избиратели, над милион, няма да се върнат пред урните заради това, че някой се опитва да разцепва БСП. Те са се оттеглили, защото са разочаровани.
Не ми се струва реална тази заплаха, при положение че БСП е достатъчна заплаха за самата себе си.
С Корнелия Нинова начело гибелта на БСП е сигурна. Дали ще се случи сега, или по-късно, то е ясно, че партията отива към гроба.
– На какви гласове ще разчита новият проект на експремиера Стефан Янев?
– Той няма нищо общо с лявото. Очевидно ще обира разочарованите от новите звезди. Голяма част от гласовете за „Продължаваме промяната“ бяха трансформирани гласове за Румен Радев, преляха се там заради него. Очевидно в тая ниша – разочаровани от ПП, ще се цели Стефан Янев, тъй като посланията му са по-скоро националистически, патриотични, отколкото леви.
Предполагам, че това е стратегията – да стане убежище за разочарованите от пропрезидентско настроени избиратели.
– Възможно ли е обаче партия с растяща популярност като „Възраждане“ да бъде новият фаворит при евентуални скорошни избори?
– Не, не може да бъде фаворит. У нас националистическият сектор е ограничен, има таван. Хората не приемат версията за екстремизма, особено за десния. Най-многото, което е постигано в националистическия сектор, при това от обединени партии, са 11-12 процента от гласуващите на избори. Този таван не може да бъде прекрачен.
Ако има изненада, тя ще е в това да бъде достигнат този таван от „Възраждане“, да нараснат двойно спрямо това, което са постигнали на предходните избори. Тъй като всички други субекти от тоя спектър са в криза, в позиция партер, „Възраждане“ могат да оберат цялото това пространство, защото в момента са по-популярни, имат трибуна и в парламента.
В сегашния момент на обща политическа криза е реалистично очакване популизмът да се промъкне. Това е общоевропейска тенденция – десният популизъм е във възход навсякъде, както винаги при остри икономически и социални кризи. А сега имаме и война.
в. „Марица“
