Шефът на Национален парк Рила Владимир Милушев: Следим с дронове туристите на Седемте рилски езера

Шефът на Национален парк Рила Владимир Милушев: Следим с дронове туристите на Седемте рилски езера

– Г-н Милушев, да започнем с най-горещата тема – застрашени ли са Седемте рилски езера?

– Да, те наистина са застрашени. За наше огромно съжаление. Но трябва да си признаем, че има проблем и всички заедно трябва да намерим решение. Това се потвърди от научна общност по време на конференция в началото на юни. Тя бе част от честванията за 30-годишнината на парка. Присъстваха учени от 4 университета, както и от БАН и Националния природонаучен музей. Поне пет проучвания потвърждават тезата, че езерата са застрашени от заблатяване. Другото потвърдено и от учените, и от хората, които работят на терен, е откъде идва заплахата – от нас, хората. Климатичните промени влияят също на този процес, но съвсем малко. Основната заплаха са хората, туристопотокът. Две са негативните действия – първото е свличане на земни маси в езерата.

– Как обаче хората са отговорни за това?

– Многото хора в района се движат по много пътеки. Част от пътеките са много близо до езерата. Тези високопланински ледникови езера и релефът там са се формирали преди хиляди, хиляди години. Не е добре да има свличане на земни маси. Това затлачва езерата, но по-лош ефект е, че вкарват допълнителни хранителни вещества в езерата. Почвата носи минерали и вкарва тези хранителни вещества. Това способства развитието на растителност, която не би трябвало да е там. Тази растителност покрива водното огледало и вече нямаме езеро, а нещо, което прилича на блато. Второ – тя не може да изгние напълно, утаява се на дъното и така се затлачва още повече. Получава се тиня на дъното и постепенно губим езерата.

– Кои от седемте езера са в най-голяма опасност?

– Реално две от тях, най-плитките – Трилистника и Рибното, са наистина застрашени да изчезнат до няколко десетки години. Не до 10 години, но след 20-30 години това ще се случи, ако не променим нещо в начина, по който управляваме тази територия. Възможно е след толкова време двете езера да изглеждат като блата. Тази година ще ги прочистим, за да отстраним донякъде негативните последствия за тях от туристопотока. Ще почистим нетипичната растителност. Сега се правят проучвания, те ще покажат къде може да се изгребе тинята.

– Защо се стигна дотук и налагат ли се спешни действия?

– Стигнахме дотук, защото има много хора в района и защото не е имало воля да се въведат по-стриктни ограничения. Това пък се случва, тъй като не сме имали много систематичен мониторинг, наблюдение над това какво реално се случва. Всичките изследвания са от последните две години. В НП „Рила” също не е събирана много внимателно тази информация. Но сега започваме по-добър мониторинг за състоянието на екосистемите и за въздействието на човешкия поток върху тях. Заради това се случват тези неща. Това е една уязвима и чувствителна екосистема, която не е пригодена да има такъв човешки натиск. Но понеже мястото е много популярно, много красиво и достъпно, това обуславя присъствието на много хора.

– Какви са възможните решения?

– Има два варианта пред нас. Първият е да ограничим броя на хората, които отиват горе. Това със сигурност е решение. Тогава екосистемите ще започнат да се възстановяват и ще се забави много този процес на заблатяване. Но ние, екипът на НП „Рила”, мислим, че трябва да действаме по друг начин, без да ограничаваме хората, които искат да видят езерата и да им се насладят. Затова смятаме, че вторият вариант е по-добър. За него са нужни по-стриктни правила към това, което се случва горе в циркуса. Да пробваме по този начин да намалим отрицателните въздействия върху езерата.

– Със сигурност не липсват забрани. В тяхното нарушаване ли е обаче проблемът?

– Да, забрани има и не обмисляме нови, но искаме да направим така, че да гарантираме спазването на съществуващите ограничения и правилата от страна на туристите. Забраната за движение извън регламентираните пътеки досега е била неглижирана, а тя е сред най-важните в циркуса на езерата. Ще се постараем да убедим хората да се движат по регламентираните пътеки. Защото има много пътеки, а някои наистина са опасни от гледна точка на ерозията. Има и такива, които са рискови за самите посетители. Ако туристите вървят по регламентираните пътеки, то земните маси, които достигат до езерата, ще са много по-малко. За да постигнем това, правим някои други неща – укрепваме регламентираните пътеки, така че ерозията по тях да е по-малко, защото натискът от хора ще е много по-голям, а целта ни е да няма много ерозия там. Укрепваме ги с каменни плочи и естествени материали от района. Няма да слагаме дървени парапети, защото се нарушават ландшафтът и пейзажът. Няма да насипваме филц, каквото е правено през годините, защото това променя екосистемата. По този начин тези пътеки ще станат по-удобни за посетителите и така се надяваме те да използват тях, а не тези, които не са регламентирани за движение.

– Само с укрепване обаче едва ли ще възпитате тази култура на движение сред туристите…

– Да, разчитаме и на други способи, за да гарантираме спасението на езерата. Ще сложим още информационни табла, които да указват къде да се върви, ще предоставяме и много повече информация на туристите. Първо – те ще знаят, че има проблем, какъв е този проблем, за да разберат всички, че реално губим езерата, ако не предприемем мерки. И те са част от решението на проблема. Ще ги информираме за правилата. И досега ги е имало тези правила, но хората като не разбират защо са въведени, не ги спазват. Все ще има такива, които няма да спазват правилата, но съм сигурен, че над 90% от хората, ако знаят, че тези правила са въведени, за да спасим езерата, за да им се радват нашите деца и внуци, ще са много по-склонни да ги спазват.

– Кои са основните неща, които трябва да вършат туристите в района на езерата?

– Две са основните неща, които всеки отговорен посетител трябва да прави горе. Първото е движение по регламентираните пътеки, второто е да не се навлиза в езерата. Колкото и да ни изглежда безобидно навлизането в тях, това не е така. Вече казах, че земните маси свличат допълнително хранителни вещества за растителността в езерата. Това се случва в по-голяма степен, когато човек влезе в езерото. По нас носим много органични вещества, всички те остават във водата. А не един и двама навлизат в езерата. И всичко това води до заблатяване на тези естествени водни обекти.

– Има ли пропуски в нормативната уредба, в законите и достатъчно адекватни ли са наказанията за нарушителите?

– Не са чак толкова незначителни наказанията, глобите са по неколкостотин лева. Не считам, че това са малки суми. Никой не би приел с радост такава санкция. Нормативно има някои неща, които трябва да се оправят, но те касаят цялата територия на парка. Необходими са повече правомощия за нашите служители. Ние се стараем да направим контрола в района по-стриктен. Това ще стане с присъствие на повече хора от НП „Рила”. Тази година създаваме организация за повече служители – всеки ден ще има по четирима човека в района на циркуса. Част от тях ще предотвратяват качването на МПС-та, но ще има и хора край езерата. Доброволци ще ни съдействат не толкова за контрол, а да информират хората, че има проблем и какво трябва да е отговорното поведение. Нека заедно пазим езерата, за да не предприемаме по-драстични ограничителни мерки. Разковничето е в по-строгия контрол и в информирането на посетителите.

– Разполагате ли с достатъчно ресурс като хора и техника?

– Винаги може да се желае повече. Още няколко служители няма да са излишни, но тази година МОСВ ни отпусна 4 допълнителни бройки специално за циркуса на езерата това лято. За моторните превозни средства сме се разбрали с всички институции, че тази година напълно ще спрем достъпа на МПС-та. Няма да има нерегламентиран достъп до циркуса на езерата, няма да има превоз на пътници и товари. Разрешено е само коли, които обслужват двете хижи, да се качват в района. Регионалната дирекция по горите в Кюстендил забранява от 1 юли достъпа на коли в горския фонд. От асфалта нагоре не може да минават коли. Ще ни помага и жандармерията в този контрол. Вярвам, че ще спрем напълно МПС-тата тази година.

– Кои са най-честите нарушения?

– Две са най-честите нарушения на територията на националните паркове – едното е незаконният и бракониерски лов, другото е навлизането на моторни превозни средства в парка. В НП „Рила” са много малки опитите за незаконен добив на дървесина. На доста места има бракониерски лов. За сметка на това има много опити за навлизане на джипове, мотори, АТВ-та през лятото, а през зимата – моторни шейни. Оборудването ни не е съвсем на ниво. Затегнахме контрола в края на зимния сезон, аз дойдох тук през месец март тази година. Съставихме няколко акта. Говорихме с голяма част от редовните нарушители, които навлизат на територията на НП „Рила” с моторни шейни. Надявам се догодина да се справим и с този проблем. За целия парк, който е на огромна територия, имаме само три моторни шейни, а две от тях са доста стари. Не можем да се състезаваме с нарушителите, които карат мощни и модерни моторни шейни. Трябват ни още моторни шейни и по-добри автомобили – по-нови и високопроходими. По-голямата част от колите ни, които са 33, са 20-годишни. В момента обявяваме поръчка за закупуване на АТВ-та, екипираме се. Имаме и няколко дрона, ползваме ги и срещу бракониери, и за мониторинг на биоразнообразието. Тази година ще осъществим с помощта на дроновете и мониторинг на посетителите.

– На 19 август Бялото братство посреща Божествената Нова година. Ще дойдат хиляди дъновисти. Притеснява ли ви това?

– Лагерът на Бялото братство е през целия месец август. Това дори е разрешено с Плана за управление на НП „Рила”, защото са част от културното наследство. Нямаме намерение драстично да ги ограничим. Говорихме с техни представители. Искаме да спазват правилата, да намалим малко посетителите, които са едновременно там. Могат да имат до 60 палатки и до 200 човека. Трябва да си направят график за разпределение на хората, да се сменят по-често, но да не надвишават тази бройка. Те също имат негативно въздействие върху езерата. Тяхното поведение е по-отговорно, грижат се за планината, за тях това място е един вид храм. Но няма как толкова много хора да са там продължително време и да не влияят върху езерата. Подпомагат ерозията, ползват нерегламентирани пътеки, тоалетните им също отделят много органична материя, а част от нея все пак стига до езерата. Подсилват процеса на заблатяване. Заради Бялото братство се качват в планината и много туристи, това също има негативен ефект върху природата.

– Кога е най-силен напливът?

– Напливът на хора от Бялото братство започва 3-4 дни преди 19 август и продължава ден-два след това. Тогава са много като численост. Малки земни маси вървят непрекъснато към езерата, все се намира някой, който да влезе в езерото. Преди време дори си перяха дрехите в езерата. Това е прекратено като практика, но все се намира някой, който да ползва езерата като пералня. На тях им се разрешава транспорт с коне, тази година ще ограничим и този превоз. Конете увеличават ерозията, те са по-тежки от човека. Особено тогава, когато са натоварени. Ръководството на Бялото братство ще ни помогне с възстановяването на някои пътеки, ще информират и хората как отговорно да се прави този лагер с минимално негативно въздействие върху екосистемите. Защото всички заедно можем да спасим прекрасните езера. И вярвам, че ще успеем.

„Телеграф“