Шампион с ЦСКА стана на 100 години
ЦСКА може да се похвали с първия си шампион, навършил достолепните 100 години. В неделя вековен юбилей празнува Ганчо Василев, който през 1951 стана шампион и носител на Царската купа на България с „червения“ екип. Той е роден през далечната 1920 година, а футболната му кариера е едно голямо пътуване. От „Напредък“ (Русе), с който стига до финал за Царската купа през 1941 г., до „Мюнхен 1860“, където играе в разгара на Втората световна война. Следващите спирки в кариерата му са чешкият „Бржревнов“ и ЦСКА.
Самият Ганчо си спомня, че първите му стъпки в кариерата са на прочутото по онова време русенското „областно игрище“.
„Къщата ми беше на 200 метра от терена, това беше причината да се запаля по футбола още отрано. Заслугата да започна в отбора на Напредък бе на учителя ми по телесно възпитание. Той беше страстен фен на този тим и събираше момчета за юношеските му формации“, спомня си Василев.
Най-големият стимул за децата да играят за Напредък по онова време са били гащета, фланелка и гуменки, които получават, ако бъдат приети в отбора.
„Тренировките на юношите ги водеше централният нападател на първия отбор Кирил Манев. През 1937 г. аз и още 6-7 младежи влязохме в мъжкия отбор. С това започна и големият бум на Напредък. Дотогава Левски беше по-големият клуб в Русе“, обясни столетникът.
След гимназия през 1939 той заминава за Белград, за да учи за инжинер. „В София нямаше техническо училище. И се принудих да отида в Югославия. През пролетта на следващата година се върнах в България. Към края на март стана ясно, че нахлуването на немците там е въпрос на време. Напуснах Белград на 4 април, а на следващия ден немската авиация бомбандира града“, спомня си той.
През 1941 г. Ганчо продължава да играе за Напредък и с него достига до финал за Царската купа. На полуфинал русенци елиминират Македония Скопие, финалът е с АС 23 в Добрич. Срещата става част от тържествата по повод годишнината от връщането на Южна Добруджа на България. Далеч по-опитният отбор на АС побеждава с 4:2, а след финала Василев заминава за Мюнхен, за да продължи образованието си.
„Всъщност исках да следвам във Виена, но за това ми трябваше немска виза, а изкарването й беше доста тежка задача. Когато все пак успях да я взема, се оказа, че няма места във Виена и това ме прати в Мюнхен“, обясни Ганчо.
Малко, след като е в столицата на Бавария, столетникът облича екипа на Мюнхен 1960, който по онова време се води за любимия отбор на Адолф Хитлер.
„В началото на 1942 се запознах с Никола Николов и вратаря Райчо Богословов, които играеха в клуба. Те ми предложиха съдействие за проби. Не отидох веднага, а първо гледах няколко мача на отбора. Направиха контрола заради мен, в която
вкарах няколко гола за Мюнхен 1860
Веднага ми предложиха да остана“, спомня си най-възрастният цесекар.
В Мюнхен 1860 той е със статут на гост-играч. Може да си тръгне по всяко време, тъй като клубът не е платил нищо за него. Василев получава премии в размер на 20 немски марки при победа.
„Играех ляв инсайд, но понякога треньорът му пускаше отдясно. По онова време Мюнхен 1860 беше по-голям клуб от Байрен. Използвахме модерната система WM. За съжаление много от титулярите бяха на фронта и заради това представянето ни нямаше постоянство“, разказва Ганчо.
През 1943 г. обстоятелствата принуждават българина да напусне Мюнхен. „Войната се затегна, бомбардировките зачестиха. В началото бяха само през нощта, но после американците започнаха и през деня. Всяка сутрин се качвах на влака и пътувах до Графинт, малко градче до Мюнхен. Там нямаше индустрия и не мятаха бомби. След време обаче пътуванията с влака станаха опасни, защото изтребителите започнаха да ги атакуват като военни цели“, обясни Василев.
Той си спомня и за българска черна борса по време на Втората световна война, свързана с въведената по онова време в Германия купонна система.
„Нашенци си бяха направили схема, с която печелеха доста пари. Отиваха при властите и съобщаваха, че са си загубили купоните, които се полагана на всеки за взимане на хранителни продукти. Местните дори не могат да си помислят, че някой може да излъже на тази тема и им даваха нови, които българите моментално продаваха“, разказва Ганчо.
Заради войната, която се мести с цялата си мощ в Германия, шампионът с ЦСКА продължава образованието си в Прага.
„Там играх в Бржревнов – малък квартален клуб. Успяхме да се класираме за Средночешката дивизия, която беше като Втора лига. В началото всичко беше добре, но после започнаха неприятностите. След края на войната в Чехия пристигнаха доста българи. Започнаха да разпитват, защо съм учил в Германия, защо не съм член на Комсомола. Накрая се стигна дотам, че заплашиха с пистолет и ми взеха паспорта. Заведоха ме в съветската комендатура, но тъй като не представиха никакви доказателства, че съм фашинст, руснаците ме освободиха. Мъките ми обаче не свършиха с това. След време получих призовка от чешката Държавна сигурност. Арестуваха ме за 3 месеца. В килията бяхме около 30-40 души.
Всеки ден вадеха някого и го бесиха
Накрая ме освободиха. С помощта на адвокат се сдобих със съдебно решение, че не съм извършил никакво престъпление. Въпреки това обаче ме привикваха често в милицията. Накрая един от инспекторите ми каза: „Вижте, тук никога няма да ви оставят на мира. Ще ви дадем паспорт и виза и може да заминете за Австрия.“ А обаче отказах и впоследствие съжалих за това. Една сутрин отново дойдоха агентите на ДС и ми заповядаха да си събера багажа. Следобед ме качиха на влака и ме депортираха в България“, разказва още той.
За щастие с пристигане на родна земя премеждията на нападателя свършват. Брат му урежда да се яви на проби в ЦСКА и Василев не пропуска този шанс.
„За моя изненада чешката история остана без последствия в България. Дори получих офицерско звание. След време съдбата ми даде възможност да отмъстя на хората, които ме преследваха в Чехия, но предпочетох да не се стига до там“, завърша ветеранът.