Чудодейно изворче, бликнало в нива край днешното русенско село Каран Върбовка, върнало зрението на сляпо дете. Тази легенда, предавана от уста на уста от местните хора, разнася славата на аязмото в манастира „Света Марина“ и привлича поклонници и болни, които идват тук да се помолят за здраве и благоденствие. Има свидетелства, че целебното изворче помага при болни бъбреци, глухота, безплодие и ред други здравословни проблеми.
Поклонническият интерес към мястото датира от първата половина на XIX век, когато България все още е била под османско владичество. Нивата била собственост на мюсюлманин от близкото село. Човекът бил много нещастен, защото чедото му се родило сляпо. В един горещ летен ден, на 17 юли, когато се почита Света Марина, мюсюлманинът отишъл на полето заедно с 12-годишния си син. Оставил го в единия край, а той тръгнал да си върши работата. Когато се върнал, учудването му било голямо. На мястото, където оставил момчето си, от земните недра бликала вода. Не вярвал на очите си, защото сляпото му по рождение дете вече виждало. То било умило лицето и очите си с извиращата вода и така прогледнало. В селото бащата попитал кого почитат православните на този ден. Стар свещеник отговорил, че християните палят вощеници в чест на Света Марина. Тогава щастливият татко не се поколебал и дарил нивата си в прослава на светицата.
Мълвата за излекуваното турче бързо се разнесла из околностите и към целебното изворче заприиждали хора от близо и далеч. Отначало християните заградили бликащата вода с плет, за да не отиват до нея животни. После построили хубава църква и я посветили на Света Марина. Аязмото сега се намира в самия манастирски храм и е заградено с осмоъгълен парапет с три вратички, пише „Телеграф“.
Легендата за прогледналото сляпо момче е записана от изследователи на обителта. А какви чудеса е извършила целебната вода през годините е описал архимандрит Вениамин (Кънчев) в „Кратка история на манастира „Света Марина“ с прочутото аязмо край с. Каран Върбовка“. Освен историческата справка свещеникът е споменал и няколко чудеса за изцеление, разказвани от местните хора. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и целебната вода помогнали на ням мъж да проговори. Описани са също случаи на излекувани от бъбречни болести хора, на страдащи от базедова болест, фарингит и други тежки заболявания. Историята на манастира и прочутото му аязмо е допълнена от архимандрит Виктор (Мутафов), който е работил с документални източници в Държавен архив – Русе. Много интересно и задълбочено е и изследването на Гатя Симеонова.
Манастирът „Света Марина“ се намира в красива местност в Поломието на около 50 километра от Русе. Посещава се не само от българи, а и от много румънци, а често тук служат и свещеници от северната ни съседка. Идват и мюсюлмани, за да си напълнят съдове с целебната вода. Тя е изведена от манастирската църква навън и тече от чешма с четири красиви декоративни чучура. Хората идват, мият очите и лицето си и пият от лековитата вода. Тя е изследвана и е доказано, че е слабо минерализирана. Твърди се, че помага при очни заболявания, бъбречни болести и други страдания, но най-важното е човек да пристъпва с вяра и гореща молитва за изцелението си, съветват духовниците.
Всяка година на 17 юли, когато православната църква почита Света Марина, манастирът край Каран Върбовка отбелязва своя храмов празник. Тогава идват вярващи не само от региона, а и от цялата страна. Но хората пристигат тук целогодишно да запалят свещичка, да се помолят на светицата за здраве и благоденствие и да отпият от целебната вода. През 2013 г. манастирът получи частица от мощите на Света Марина. Тя пристигна от едноименния манастир в Ксилотимбу, Кипър, и бе донесена лично от българския патриарх Неофит.
