Цецка Петрова, учител: Матури онлайн, няма нужда да отпадат класици

– Г-жо Петрова, ваши колеги учители са против завръщането в клас на 4 януари. Какво е вашето мнение?

– Подкрепям позицията, че учениците не трябва да се връщат в клас на 4 януари. Връщането на децата в училище би поставило в риск не само здравето и живота на учителите и на самите деца, но и здравето на обществото. Училището е място, където се съсредоточават много хора, на такива места циркулирането на заразата става безпрепятствено. Щом дистанцията е толкова необходима за предпазване от това бедствие, училището е място, където тя не може да бъде спазена по никакъв начин. Може би има училища, градчета и места в България, където това условие може да бъде реализирано. Тогава няма нищо лошо от превключване от дистанционно в присъствено обучение, но в големите градове съм категорична, че това не може и не бива да се случва.

– Ще бъде ли по-безопасно децата да влизат в училище на ротационен принцип, както предлага образователният министър Красимир Вълчев?

– Не споделям идеята децата да се връщат в училище на ротационен принцип. Първо, не виждам какви условия обезпечава едно такова връщане, защото класовете няма да са разделени. Дистанцията между паралелките няма никакво значение в този случай, защото в класа са най-малко 27 деца. Те пребивават заедно в една класна стая най-малко 6 часа. А идеята през това време децата да бъдат с маски е безумна. Аз бях с маска преди превключването в дистанционна форма на обучение и наистина е непосилно. Това, на което толкова много държат в говоренето чиновници, родители и част от обществото, че контактът в реалната форма на обучение би бил по-пълноценен, повярвайте ми, в тази ситуация въобще не е така. Липсва спокойствието, липсва визуалният контакт, липсва говоренето. Затова връщането в реална среда на обучението би било много по-обременително за работата, отколкото оставането в дистанционна среда на обучение. Казвам това не защото на учителите им е по-лесно или са страхливи. Ситуацията изисква съобразяване с обществения интерес, а не с желанието на този или онзи. Аз предлагам да ги връщат само за техническите предмети, където могат да не се струпват по много на едно място. Това са компютърно моделиране, технологии и предприемачество, изобразително изкуство. А връщането на децата до 4-ти клас, в 7-и и 12-и клас или изборно е дискриминация – и за едните, и за другите. Такова решение не подлежи на оправдание.

– Колко трябва да продължи дистанционното обучение според вас?

– Не виждам нищо тревожно и нищо страшно в това учебната година да продължава и да приключи дистанционно. Не виждам нищо страшно в това МОН да работи за дистанционни изпити, като НВО и матура. Изненадана съм от невротичното говорене по този въпрос. Преди пандемията също толкова задъхано се говореше за отсъствието на технологиите в учебния процес, агитираха ни за тяхното използване, оценяваха ни за това колко присъстват. Сега пък отидохме в другата крайност – изплашихме се, че те обсебват нашето всекидневие. Мисля, че това, което преживяваме, трябва да ни мобилизира и да изтръгне от всички едно общо разбиране, че трябва да преодолеем заедно ситуацията. В часовете на класа разговарям с децата и много малко от тях споделят, че дистанционната форма на обучение обременява подготовката им за НВО. Дори напротив.

– Все пак има ли някъде трудности и изоставане с материала?

– Според мен в една голяма част от българските училища проблемът вече не е актуален. С техническото обезпечаване на ситуацията на малко места е имало трудности, дори ден не се изгуби при превключването за разлика от миналата година. Училищата, които могат да продължат така качествено, нека да продължат. Там, където има проблеми, нека да се търси конкретно решение. Трябва да се подходи конкретно според ситуацията, но такива връщания, превключвания и циркулации само ще разнасят заразата до безкрай и ще живеем в една дълга агония на боледуване.

– Отново съществува вероятност да отпаднат български произведения от матурите. Сред последните, които децата вземат, са „По жътва“ на Елин Пелин, „По жицата“ на Йордан Йовков в 7-и клас, „Тютюн“ на Димитър Димов, „Железният светилник на Димитър Талев в 12-и клас Ключови автори от НВО и матури. Сега пак има такава опасност. Правилно ли е това?

– Не споделям такова предложение и смятам за абсолютно неуместно подобно решение. То отново е много отговорно, защото би орязало учебния материал почти безпричинно. От друга страна, ми е много неприятно да чуя това предложение, защото за мен то говори за недоверие. Нямат доверие в системата, която управляват, в кадрите, с които работят. Наистина има места, в които качеството на образованието не се е променило към по-лошо, а напротив. Колегите използват потенциала на този начин на обучение и нещата се случват дори много по-добре.

– Тоест не трябва да отпадат български класици?

– Не трябва. Това е едно механично орязване и е абсолютно безсмислено. Няма място за никакви спекулации като намаляване на обема на учебния материал и олекотяване. Ако наистина се грижим за обучението и възпитанието на нашите деца, ние трябва да им помогнем в тази ситуация да споделят отговорност и усилия, а не да очакват лекото. Защото заразата в българското училище не е просто COVID зараза, а доста дълга зараза и е добре да бъде излекувана и тя. Говоря за политиките, които флиртуват с родителите, за да опазят социалната тишина.

– Има ли нужда от промяна във формата на изпитите?

– Част от колегията премина през обучение за промяна на формата на изпита, за едно цялостно преосмисляне на философията на изпитването, за да бъде тя по-адекватна на усилията на децата. Наистина има какво да се желае. Много неща биха могли да бъдат променени, но нека това не става механично и нека стане наистина с доброто желание нещата да бъдат съответни и коректни спрямо учениците. Не е тайна, че една голяма част от изпитните въпроси в този формат на изпита разчитат на някакви случайни хрумвания на децата при четене на обем текст и анализа му в съпоставка с друг несвързан текст. Лично мое мнение е, че тази част от изпита категорично трябва да бъде заменена от задачи, които проверяват уменията на децата да прилагат знанията или пък да изследват текста като граматика, като свързаност. Защото децата се плашат от такива задачи и оказват съпротива. Може би учебният процес трябва да бъде оптимизиран и пренастроен към това. Тогава вече амбицията децата да умеят, а не само да знаят, ще бъде наистина част от практиката на учене.

– Споменахте онлайн матури. Има ли достатъчно ресурс за такива?

– Смятам, че трябва да има. Първо, миналата година стана ясно, че ситуацията няма ясен хоризонт, така че отговорните за това хора трябваше да се погрижат, да помислят и да поработят. Има толкова много чиновници, които биха могли да обезпечат едно такова протичане на изпита. При това толкова много европейска практика се усвои през това време. Мисля, че има откъде и да почерпят опит. Нека заимстват, нека направят нещата удобни, практични и най-вече безопасни.

– Увеличават ли се преписвачите по време на онлайн обучението?

– Тъжно е да се убеждаваме, че не бива да се преписва на изпита, защото това е част от възпитанието и културата на обществото. Ако един родител стои до детето, което преписва, и му помага да върши това, за мен е страшно за самото дете, за самия родител. Лично аз никога не се превръщам в полицай и смятам, че отговорностите за това не са само на учителя или само на системата. Това е въпрос на обществен морал. Има начини при задаване на задачите за изпитите да се сведе до минимум случайността на получената оценка. Да, във всеки формат на изпита има задачи, които могат да бъдат консултирани като отговор. По БЕЛ има такива задачи, с които няма как да не проличи езиковата култура на детето, неговото умение да се изразява. Независимо кой му стои на главата. Тъкмо затова нямам този проблем с оценките, но имам друг – недоволство, че те не са винаги шестици. Това е другото надлъгване, което системата трябва да преодолее, защото натискът върху системата не е еднопосочен. Трябва да има обществена договореност за очакванията от училището, от изпитите, от децата, от учителите. Нещата са малко хаотични. Разбирам чиновниците в МОН, които се опитват да угодят на всички, но такъв подход е нездрав.