Треньорът на боксьорката Иман Халиф: Не се грижи особено за външния си вид

Франция затвори олимпийската страница „Париж 2024”, но спортното събитие повдигна много въпроси, чиито отговори остават отворени. Игрите често напускаха очертанията на спортните зали и терени за да се „играят” в социалните мрежи, а политическите и социални теми се коментираха повече от спортните. Името на Иман Халиф не остави никого безразличен, но едва ли светът щеше да познава алжирската боксьорка само заради златния медал, ако не бяха споровете около нейния пол. Петя Желева разказва „френската” история на най-коментираната състезателка по бокс.

Доналд Тръмп, Илон Мъск и италианският премиер Джорджа Мелони зададоха тон на спорове, свързани с пола на Иман Халиф, за да я превърнат в една от най-коментираните спортни личности на планетата. Буквално за часове последователите на боксьорката в социалните мрежи надхвърлиха 2 000 000 души. В родния Алжир Иман се превърна в национален герой. УНИЦЕФ я прави свой посланик, а за много хора по света тя стана лице на борбата срещу дискриминацията и несправедливостта. Кой е мъжът, който отведе Иман до златото в Париж? Откъде тръгват споровете за нейния пол? И какво казва френският лекар, който прави медицинските тестове на боксьорката? Пред NOVA говори мениджърът на Иман – Насер Йефса.

Насер, кога и как се запознахте с Иман?

– Срещнах Иман преди 2 години по време на Средиземноморските игри в Оран, Алжир. Видях я за първи път по време на четвъртфиналните битки.

Какво беше първото ви впечатление, когато я видяхте?

– Веднага видях, че това е момиче с голям потенциал за медал от Олимпийските игри. Обадих се на приятел във Франция за да му разкажа за Иман. Той каза, че познава треньора ѝ Мохамед Чауа и помолих да организира среща. Мохамед сподели с мен, че Иман е част от алжирския национален отбор, но нивото ѝ е много по-високо от това на останалите момичета и не може да прогресира. Предложих му да представим проект и ако той бъде приет, да изведем Иман в чужбина, за да усъвършенстваме техниката и тактиката ѝ. Това беше началото.

По онова време, когато се запознавате, имаше ли вече полемики около пола на Иман?

– Не, не, никакви. Aз никога не бях чувал да се говори за нея.

Насер, как можем да обясним физическите преимущества, които Иман има, в сравнение с други боксьорки?

– Много просто, тя е живяла при много сурови условия. Израснала е в планински град, на висока надморска височина, където няма нищо. Не са имали ток, нито вода. Всяко нещо е изисквало интензивни физически усилия.

Иман е истинска мъжкарана. Можем ли да я наречем така?

– Не бих казал. Пред Иман никога се е стоял въпросът дали е момиче или момче. Тя е родена като момиче.

А тя как се възприема?

– Като момиче. Тя се държи като момиче. Вярно, не се гримира, защото както ви обясних, че е живяла на място, където момичетата обикновено не се гримират. Не се грижи особено за външния си вид, за косата си и сигурно затова казват, че е мъжкарана.

След като започват съвместна работа, Насер разбира, че месеци по-рано, на Световното първенство в Истанбул, Международната боксова асоциация е правила тестове за пол на Имен. Твърди, че информация и резултати от тях няма. Година по-късно, през март 2023 година, алжирката участва на световното в Ню Делхи, като отново е подложена на полови тестове. Бие се успешно, достига до финал, а вечерта, преди да бъде дисквалифицирана получава изненадващо посещение в хотела.

„Членове на Международната боксова асоциация отиват в хотела на Иман, повикали са я да слезе от стаята като са ѝ казали, че имат резултатите от тестовете, но за да ги получи трябва да подпише документ, на английски. Тя подписва автоматично, без да се замисля, но се оказва, че всъщност е дала съгласието си да бъде заменена на финала от китайската боксьорка, която побеждава на полуфинал, защото няма право да се боксира”, каза още Йефса.

Виждал ли е някой резултатите от тези тестовете?

– Никой. Аз лично, като мениджър, не съм ги виждал. След това тя се върна в Алжир. Не излизаше, плачеше в стаята си. Никой не разбираше проблема ѝ. Никой не знаеше какво да прави. В този смисъл тя беше изоставена. Аз се върнах във Франция и започнах да търся най-добрите професори в областта на ендокринологията. Успях да намеря час, обадих се на Иман, която беше наистина депресирана. Доведох я тук, в Ница. За да я мотивирам, започнахме да тренираме .След това отидохме в Париж за да направим тестовете за тестостерон, хромозомен тест, рентген, ядрено-магнитен резонанс и се върнахме отново тук за подготовката.

Какъв беше резултатът от изследванията?

– Спомням си го, сякаш е днес. Обяснихме на професора, който я прегледа цялата история с Иман. Той ме помоли да изляза за да я прегледа. След 5-10 минути ме повика и каза следното на Иман: „Вие сте жена с аномалия, която се лекува! Не сте нито първата, нито последната. Имам 2000 случая като вашия”. Тя никога не е правила нищо, за да промени пола си.

След всички тези тестове, които направихте, защо Международната боксова асоциация не промени мнението си по случая с Иман?

– Защото бяхме в конфликт с тях. След Ню Делхи наехме адвокати и ги атакувахме в съда.

Какво бъдеще ще избере Иман след медала?

– Тя продължава да има много противници, но също така е подкрепяна от милиони хора по целия свят.Има голямо бъдеще. Историята ѝ трябва да бъде разказана във филм.