Втората вълна на пандемията продължава с пълна сила. Върнаха се пак драстичните противоепидемични мерки. Още при първата вълна усетихме, че от сега нататък ще бъде по-зле дори от стоенето по стаите. Продължава животът на кредит и как ще оцелеем утре. Идват светли празници, но дали ни е празнично в свитите души?
Не сме същите отдавна.
Вървим по улицата, заобикаляме хората,
дистанцираме се и вече се радваме, че през маската не могат да ни познаят и ни подминават. Ще чуете и израза добре, че е маската да не ме спира никой, не ми се контактува. „Трябват ми три лаптопа, двете ми деца са на дистанционно обучение и аз трябва от другата седмица да премина на работа от вкъщи. Как да стане, да не говорим, че и сметките за ток ще скочат много, защото децата по цял ден са у нас и трябва да им топло. Планът ми за интернет ще се изчерпа. Не ми се мисли“, споделя смолянчанка, която се чуди какво да прави. С подобни на нейните, а и други битови проблеми, ще чуете постоянно.
Затова по улиците и учрежденията трудно ще видите усмихнати и вежливи хора. Но не толкова от страха от вируса, колкото от обхваналото ги отчаяние, безработица, глад и инфлация. Дори сега ще се чуят реплики, че поне не са спирали тока по време на извънредното положение, озаптиха през този период донякъде и частните съдебни изпълнители, донякъде и банковите кредити. Сега обаче, ако не платиш в срок тока ще го спрат, вноските по заемите също си продължават.
Хората са притеснени още повече как ще оцелеят
Най-посещаваната институция е Социално подпомагане, за да могат да кандидатстват за обявените от правителството мерки за тези сектори, в които служителите останаха без работа. „Обикалям с четиригодишната ми дъщеря, тя не може да е на градина, няма кой да я гледа и с нея събирам документите, защото излезнах в отпуска да я гледам. Разведена съм и няма кой да ми помага, мъкна го по студа детето, но при нас винаги са сложни нещата. Обикаляне по институции, документи, чакане, дано не се заразим. Дано по-скоро да ни преведат парите, за да платим тока. За Коледа и Нова година не мисля изобщо, а само как ще оцелеем и да не се разболеем“, коментира притесненията си смолянчанка
Зимният сезон под въпрос
Надеждата за много родопчани, зимният сезон, не е ясно кога и как ще започне. Стана ясно, че отново, както и през летния сезон, туристите ще са българи. Но някои отменят резервациите, другите изчакват. Нищо не е ясно още.
„Само това ни липсваше, този вирус ни съсипа, толкова хора починаха, но и за живите не е лесно, мизерията ще продължи години наред“, коментира възрастен мъж.
„Преди си казвах един път тази гадна година да свърши. Но и следващата няма да е по-лесна. Може би ще затегнат и мерките за работа в чужбина, а това си беше начин човек да поработи и да си подобри финансовото положение. Сега нищо не е ясно. Може да има условие, че без ваксина няма да ни пуснат в някои страни на ЕС. Не е ясно и кои държави ще отворят границите си. Нищо не е ясно, никакви планове не могат да се направят, а това е ужасно. Психясването е очевидно, защото от един филм минаваш на друг“, споделя притесненията си 29-годишен мъж, който е имал намерение да работи в чужбина.
На този фон хората пак се хвърлиха да теглят бързи кредити
От офиси на тези финансови институции в Смолян казват, че много хора търсят услугите им за суми от 200 до 500 лв. предимно. Хората теглят за сметки и храна, за нищо друго, казват от бързите кредити. Може би затова вървейки по улицата виждате как уличните стълбове и заграждения са превзети от реклами за такива кредити, дори и некролозите на покойниците не са пощадени, сред ликовете им разлепени брошури обещават лесни пари, които много трудно се връщат.
Несигурността и притесненията на хората набират още по-голяма сила. Това, от което се страхуваха, се случи, втората вълна на коронавирус.
Едно е ясно, че тази пандемия няма да отшуми скоро. Обществото ще продължава да се люшка между безопасност, сигурност, страх, свобода и инициативи. Ще свикнем да живеем с вируса, разбира се, който оцелее.
Николай Михайлов, 24smolian.com
