Телескопът „Джеймс Уеб“ откри най-отдалечената галактика във Вселената

Телескопът „Джеймс Уеб“ откри най-отдалечената галактика във Вселената

Астрономите, използващи новоизградения космически телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), обявиха откриването на най-отдалечената галактика досега.

Подобно нещо вече се е случвало два пъти тази година. През април астрономите обявиха, че са наблюдавали галактика в момент от време, само 330 милиона години след Големия взрив. Миналия месец, в други данни от JWST, беше открита друга в момент 300 милиона години след Големия взрив, припомня БГНЕС.

Новият рекордьор обаче е умопомрачителен. Открит в мрака на ранната Вселена, той представлява момент само 235 млн. години след Големия взрив… на практика едно космическо мигване на окото в контекста на 13,8 млрд.-годишната възраст на Вселената.

Откриването на галактиката-кандидат, наречена CEERS-93316, бележи началото на нещо прекрасно: „Джеймс Уеб“ е на път да отвори широко ранната Вселена, давайки ни безпрецедентен поглед към тъмните и загадъчни области в началото на всичко.

Статията, ръководена от астрофизика Калъм Донън от Единбургския университет, е представена в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, очаква се рецензиране и е достъпна на сървъра за препринти arXiv.

Първите милиарди години след Големия взрив представляват силен интерес за космолозите. През това време горещата квантова супа, която е изпълнила Вселената след нейното появяване, по някакъв начин е започнала да формира всичко: материя, антиматерия и тъмна материя, звезди, галактики и прах.

Тъй като светлината се движи за известно време, всяка светлина, която достига до нас от далечното пространство, представлява събитие, скрито дълбоко в миналото; така че на практика светлината е машина на времето за далечните части на Вселената. Но ранната Вселена – наистина ранната – е по-сложна: тя е толкова далеч, че всяка светлина, която достига до нас, е много, много слаба.

Нещо повече, разширяването на Вселената е разтеглило дори най-енергичните вълни в невзрачни лъчи, по-близки до инфрачервените части на спектъра, което прави дори по-видимите обекти трудни за разчитане.

Това прави подробните реконструкции на това време много трудни. Което е още по-срамно, тъй като това е толкова критично време.

Епохата преди раждането на първите звезди е наричана Космическа зора. Започнала близо 250 милиона години след Големия взрив, тя изпълва цялата Вселена с непрозрачен облак от водородни атоми.

Едва след като ултравиолетовата светлина от първите звезди и галактики рейонизира неутрално заредения водород, целият електромагнитен спектър може да се разпространява. Благодарение на тази епоха на рейонизация, около един милиард години след Големия взрив светлината отново можела да блести безпрепятствено.

Естествено, искаме да разберем повече за младостта на Вселената през този мъглив период; как са се образували първите звезди в облаците на зората, как са се събрали галактиките, как свръхмасивните черни дупки са могли да се формират толкова бързо през първите стотици милиони години от съществуването си. Погледът назад към това далечно, мъгливо време е една от основните задачи, за които е предназначен Уеб.

„Джеймс Уеб“ може да улавя близка инфрачервена и инфрачервена светлина с най-високата разделителна способност от всички телескопи, изпращани някога в космоса. Той е проектиран така, че да се отличава в откриването на тези много силно изместени в червено галактики, така че космолозите най-накрая да могат да получат подробен поглед върху това, което се случва, ако не в Космическата зора, то поне по време на рейонизацията.

Според Донън и колегите му CEERS-93316 трябва да е поне доста близо до една от първите галактики след Големия взрив. Екипът изключва други потенциални обяснения за неясното, червено сияние и анализът им показва, че звездообразуването в галактиката кандидат трябва да е започнало някъде между 120 и 220 милиона години след Големия взрив.

За да се потвърди идентичността на обекта обаче, ще трябва да се проведат последващи спектроскопски наблюдения. Надяваме се, че това ще потвърди червеното преместване; оттам обектът може да стане обект на по-нататъшно, по-подробно изследване и да помогне за създаването на преброяване на обектите от ранната Вселена.

Ако CEERS-93316 е галактика, тя вероятно няма да носи дълго пояса на най-отдалечената галактика в историята. Дори ако CEERS-93316 не се окаже толкова отдалечена галактика, вероятността „Джеймс Уеб“ да открие такъв обект е голяма.