Страхил Делийски: ГЕРБ има много хора във властта, които ще саботират новия кабинет

Страхил Делийски: ГЕРБ има много хора във властта, които ще саботират новия кабинет

– Г-н Делийски, ще има ли успешен финал на преговорите за кабинет? Ще се справят ли коалиционните партньори с подводните камъни?

– Общо споделено е разбирането, че трябва да се върви към подписване на споразумение и формиране на мнозинство и кабинет. Това очевидно е различна ситуация от тази при последните два опита, можем да очакваме и различен резултат. Явно свръхцелта в момента е съставяне на кабинет – нещо, което този път устройва както партиите, така и обществените очаквания.

Няма основание да мислим, че няма да има кабинет. Видяхме какво се случи на партии, които два пъти не успяха да направят правителство. Това се отчита и този риск е достатъчно висок, за да кара партиите да заобикалят подводните камъни. Този път желанието за кабинет свързва всички партии.

– Подходяща ли е формулата 10:4:4:3? Чуха се гласове, че моделът всяка партия сама да избира кадрите в министерство е феодален?

– Важен е подходът. А подходът, който са избрали, изглежда по-ефективен – ако даден министър се провали, това е провал на партията, която управлява министерството. Това е един от механизмите, чрез които мандатоносителят ПП да разтовари цялата отговорност от себе си. Така концентрираната отговорност се деконцентрира.

Очевидно новите управляващи са избрали подход, който в един случай би бил по-ефективен, втори път би бил по-ясен, като политическата отговорност е на различните партии, не на общия коалиционен формат като цяло. А и по-нормален вариант, с оглед на различията между четирите партии.

Остава открит въпросът какъв ще е форматът на онзи политически орган, чрез който ще се координира общото управление. Става сложно – имаме различни партии, които управляват различни сектори, а трябва да имаме една посока. И тук отговорността на т.нар. коалиционни лидерски съвети става голяма. Очевидно там остава да се решат проблемите по координацията. Ще трябва да има един общокоалиционен орган, който да формулира и да спуска надолу решенията.

– Може ли да говорим за квота на президента в бъдещия редовен кабинет, предвид присъствието на трима министри от служебното правителство?

– Президентът по конституция няма квота. Случвало се е и друг път министри от служебен кабинет да се наследяват, не е прецедент. Имаше подобни случаи и при служебни министри на президента Плевнелиев. Но който иска по някакъв начин да внушава, че президентът участва в изпълнителната власт, ще твърди, че има квота. Който иска да внушава, че министрите са се справили добре, затова са и в редовния кабинет, ще твърди, че няма квота.

Но да кажем, че такива авторитетни хора са квота на някого, е малко обидно и за тях.

– Смятате ли, че редовният кабинет ще се еманципира от президента?

– Толкова много неща има за вършене, че със сигурност можем да очакваме невинаги хармонични отношения от двете страни на „Дондуков“. Естествено, не такива, каквито гледахме досега – това беше институционално безобразие. Но няма да се изненадам, ако все пак има конфликти и напрежения.

Не съм от тези обаче, които настояват, че много власт отива у президента Радев. Не мисля, че има основания за това. Той имаше власт по силата на конституционалните разпоредби – трябваше да прави два служебни кабинета. На негово място всеки щеше да го направи. Оттук нататък неговите конституционни правомощия са много ясни. В момента, в който имаме някаква изпълнителна власт, президентът спира да може да влияе.

Виждали сме по-скоро влияние от премиер към президента, както беше при г-н Плевнелиев. Но засега не сме имали случай, при който президент дирижира изпълнителната власт. Просто институционалната инфраструктура в България не го предполага.

– Ще успее ли Корнелия Нинова да спаси лидерския пост в БСП с участието си в бъдещия кабинет?

– Много трудно е да се отговори, защото имаме една социалистическа партия и друга социалистическа партия с тире и Корнелия Нинова, както преди имаше две партии – тесни и широки социалисти. Сега са социалисти и БСП-К.Н. Според мен БСП са в много неизгодна позиция. Най-малкото ще се наложи отчасти да легитимира кабинет, който поне засега няма никакви заявки за каквато и да е лява политика. Не виждам какво БСП като партия може да извади от подкрепата за този кабинет. Най-вероятно Нинова и хората около нея могат да спечелят нещо. Мисля си, че това е поредната, една от последните, стъпки към унищожаването на социалистическата партия – такава, каквато я познаваме. Всичко възможно беше направено за това БСП да бъде докарана до позицията на малка партия, чиято единствена смислена роля е да брокерства около властта. Това е БСП на Нинова.

Особено с начина, по който се продължава да се действа, не виждам обратен път. Нинова си играе своя игра и ще се опита да използва партията, докато накрая тя толкова се свие, че да не може да <210> върши работа.

– Доколко остра опозиция да очакваме в този парламент? Ще бъде ли той по-работещ от предишните два?

– Зависи от това как се формира мнозинство, как ще реши да работи кабинетът.

Струва ми се, че не е възможно да продължим това, което гледахме в последните години – министърпредседателска република, в която парламентът беше подчинен на изпълнителната власт. Това няма как да стане в този момент, в тази конфигурация. Така че ще имаме различен парламент, поне от тази гледна точка. Дали ще е ефективен – не можем да кажем, но ще е различен със сигурност и ще действа по различен начин.

Трябва да си даваме сметка, че онова, което виждаме в момента – агресивност от страна на ГЕРБ, често арогантност, не е политическа опозиция.

А и не мисля, че ГЕРБ могат да съществуват в опозиция. Това не е партия, която е социализирана в демократична политическа култура. Това е партия на властта, партия консуматор, която няма нищо общо с истинските партии.

Според мен ГЕРБ изигра своята политическа роля. Нека не избързваме с епитафии за ролята <210> в прехода, но влизаме в нов цикъл, в нови социални, икономически, геополитически измерения и просто ГЕРБ вече е ненужна.

– Присъствието на Бойко Рашков в редовния кабинет означава ли продължаване на изчегъртването?

– Не мога да се сетя за осъден едър политик от власт, която бива сменена, в последните 30 години. Естествено, това не зависи само от министъра, зависи и от прокуратурата. Но не бих толкова залагал на това изчегъртване. Толкова неща има да се правят в държавата, че правителството само ще спечели, ако си спести изчегъртването.

Но трябва да направим важна уговорка – наследството, оставено от ГЕРБ, на институционална култура, на държава, е изключително тежко. Имаме разнебитена държавност, което ще ни създава проблеми оттук нататък. Но не става въпрос и за самоцелна саморазправа. Трябва да се намери баланс между необходимостта от реформа на държавните институции, но това не бива да става през мотивацията на реванш, на разправа. Никой няма да спечели от това, и тези, които го правят.

– Трябват ли им на новите управляващи скандали като тези около ДКК, около вестник „Труд“?

– Старите управляващи все пак имат медии, икономически ресурс. Начинът, по който Борисов и хората около него си представят политическия свят, минава именно през конструирането на тип внушения.

Ние не знаем реалните детайли от ситуациите. Може „Труд“ наистина да не са си плащали, знаем обаче, че полицаи се разправят със „свободната“ преса.

Не знаем и детайли около назначенията в ДКК. Оттук насетне ще има много такива битки на интерпретации. Просто защото Борисов и компания така си представят политиката – не като сблъсък на идеи, а като сблъсък на окалване.

Въпросът е как ще отговори евентуалното ново правителство на подобни скандали, каквито със сигурност ще има. Има и много хора на ГЕРБ във властта, които със сигурност ще потърсят начин за саботиране на дадени действия.

Борисов няма да се даде без бой, а неговата представа за политически бой е по-близка до тази на мутренските 90-те години, отколкото до Аристотел.

– Ще успеят ли тези амбициозни млади хора около Кирил Петков и Асен Василев да удържат властта пълен мандат?

– Ще видим. Не съм голям оптимист в дългосрочен план. Но ако те успеят все пак в обозрим срок да постегнат разнебитената ни държавност, това ще е успех. Ще е добре за държавата, за всички. Просто тръгваме от много ниска база, и по отношение на очакванията. След Борисов всеки изглежда адекватен, дори да предлага идеи отпреди 20 години.

в. „Марица“