Стенли: Задължително гласувам, защото така се чувствам добре

Стенли: Задължително гласувам, защото така се чувствам добре

– Стенли, на 13-ти октомври Ви предстои голям солов концерт в зала 1 на НДК, по повод Вашия 40-годишен юбилей на сцената. Как върви подготовката за това събитие и какви изненади ще има за Вашите почитатели?
– Подготовката върви нормално, имам сериозен екип, който се занимава с всичко това – ще има добър звук и хубаво осветление. На концерта, хората ще имат възможност да чуят песните от периода ми в „Тангра“ – до ден-днешен. Ще изляза на сцената с моята група, но ще имам и гости, след които са Любо Киров и Христо Мутафчиев. С тях записахме заедно песента „Където няма време“, която ще изпълним на концерта.

– В момента сте със счупена ръка. Друг на Вашето място би отложил концерта, но Вие – не…
– Не ми се иска да го отлагам. Концерт ще има и се надявам да съм вече по-добре дотогава. В момента ми предстоят още прегледи, но работя и имам концерти. Тази седмица имахме участие с „Легендите“ в Карнобат, в петък с групата ми сме във Варна, а в събота в Бургас.

– Какво Ви вдъхнови за появата на най-новата Ви песен „Любовен експрес“, която вече набира популярност?
– Няма конкретен повод за написването й. От една година се чувствам много вдъхновен за работа – имам идеи и затова се появиха повече нови песни. Миналата година пуснах „Електро“, която се завъртя сериозно, след това „Невинно сърце“, а сега „Любовен експрес“. Това са песни, които ще включа в следващия ми албум „Електро“, който ще излезе догодина.

– Има ли Ваша песен, която сте сънували, или свързвате с интересна история, около появата й?
– Нямам сънища, свързани с песни, но имам много песни, които са писани рано сутрин. „Обсебен“ е една от тях – написах я към 8, 30 сутринта.

– От какво бяхте „обсебен“ в този период, за да се появи тази емблематична песен?
– Сигурно от Людмила (Людмила Сланева-Локо-б.а.). Тогава – преди 20 години, тя беше студентка първа година в НАТФИЗ. Една сутрин тръгна рано за лекции и на мен ми хрумна идеята за тази песен. Вкъщи имах касетофон и я записах на него, а на следващия ден я прослушах и попреработих, за да се получи по-добре. Така че, Людмила беше моето вдъхновение за „Обсебен“!

– В продължение на две години, Вие сте живели и работили в Русия, заедно с група „Спринт“. Какво си спомняте за този период и как се чувствахте там?
– Бях там в периода – 88-ма -90-та година. Всичко се случи съвсем случайно, защото „Спринт“ имаха друг певец тогава, но решиха да отидат с мен в Русия, а там взехме първо място на един конкурс и така се започна… Работихме с най-големите им звезди – Лариса Долина, ДДТ, „Алиса“… Имахме много пътувания, концерти и интересни случки, но в края на 89-та г. видях по руската телевизия, че Тодор Живков е паднал и реших да се върна. Тогава имах интересно предложение да остана и да работя с група „Алиса“, обаче в този период просто исках да си изпълня договора, защото вече с нетърпение очаквах да се прибера.

– Съжалявали ли сте понякога, че сте се отказали да заминете в чужбина, заедно с колегите Ви от „Тангра“, което е довело до разпада на групата?
– Нито за миг не съм съжалявал, че съм им отказал. Първо, отношенията ни накрая вече не бяха добри, както се получава понякога в едно семейство, освен това никога не съм искал да работя в чужбина и да пея песни по заведенията. Затова си останах тук, за да правя моята музика на български. Тогава вече усещах, че групата няма да продължи до края и се оказах прав, защото малко по-късно тя се разпадна. Сега отново има „Тангра“, но нещата са много различни и само Дани Ганчев е останал от стария състав на групата.

– По времето на соца, Вие ставахте ли често обект на цензура, заради по-нестандартната Ви визия и музика?
-Да, имаше много неща, от които не съм се чувствал никак добре, особено през периода с „Тангра“, а и след това. Връщали са много наши песни, заради начина на изпяване – почти всяка, даже май няма невръщана. „Оловният войник“ беше върната заради текста и се наложи Александър Петров да напише различен последен куплет. Той сложи в него едно „да има мир с тази песен“, и тогава мина текста.

– А как гледаха на Вас в училище и в Консерваторията с тази алтернативна визия и музикален вкус?
– В училище аз свирех в три групи. Още от началото постоянно съм бил с групи, никога не съм имал желание да бъда солов певец. Тогава нямаше дискотеки, но се правеха забави и се свиреше в петък и събота вечер на живо, а хората танцуваха. Момичетата ни харесваха и по-малко ни се учеше, главно музика ни беше в главите и с това исках да се занимавам. По-късно пристигнах в София с две сакчета, за да кандидатствам в Консерваторията и взеха, че ме приеха. Много интересно беше как изобщо ме приеха, защото там се влизаше с много връзки, но ето че нещата се случваха и без връзки! Явно са харесали гласа ми и ме приеха от първия път. Спомням си, че като си видях името в списъка и проверявах пак дали няма грешка – няма!

– Дъщеря Ви Никол сега също е студентка. Какво следва тя и няма ли амбиции за музикална кариера, след като с нея направихте успешен дует – „Чужди тела“?
– Тя няма амбиция за музикална кариера, на нея по-скоро й беше любопитно да се включи в тази песен. Аз много исках в нея да има женски вокал и първо пробвах с Никол, ако не станеше щях да търся друго момиче. Трябваше ми леко наивен глас, а не шлифована певица, която да вика. Никол го изпя два пъти и готово! Зарадва се, но до там – няма други амбиции, въпреки че има и една самостоятелна песен. Сега, на концерта ми в НДК, с нея ще изпълним „Чужди тела“. В момента тя следва в НБУ – връзки с обществеността. Интересно й е там и ходи с желание на лекции, но не мога да кажа дали ще продължи, защото все още е в началото. Харесва ми, че е боец и е доста самостоятелно момиче.

– Една от новите Ви песни е „Счупено сърце“. Вашето сърце било ли е често счупвано, или по-скоро Вие сте били разбивач на сърца?
– Може би нещата са взаимни – навремето бях доста палав, а и ми го връщаха по същия начин. Природата си знае какво да прави, наказвала ме е, но това беше преди, когато животът беше много безгрижен и бях сам.

– Имате ли много случки с почитателки, които са Ви преследвали?
– Имало е много – всякакви случаи, но не са много за разказване – бяхме млади, по-красиви… Тогава наистина бях много палав – млад човек, а като ти се случат някои неща на тази възраст – концерти, известност… и оттам- нататък нещата са много различни с момичетата. Изглеждах добре и те ме харесваха, а и аз не бягах от тези неща. (Смее се.)

– Коя е най-вдъхновяващата личност в живота Ви?
– За хубаво или за лошо – това са жените, с които съм живял. Те са ме вдъхновявали в абсолютно всеки един момент, през годините, в които съм живял с тях. Разбира се, в началото, когато още не бях дошъл в София съм се възхищавал много на майка ми и баща ми. Майка ми беше директор на детска градина и от една командировка във Варна се върна с електрическа китара. Тогава, за времето и за града, в който живеех – Велики Преслав, това беше нещо уникално, още повече, че тя беше дала повече от заплатата си, за да я купи. До ден-днешен съм й благодарен за това, беше абсолютна изненада за мен – бях още ученик в седми клас. Преди това имах акустична китара, а тя ми подари много красива електрическа, като дойде и отвори кашона и аз в първия момент гледах и не можех да повярвам… До този момент можех да свиря само няколко акорда, а тя по този начин ме накара да продължа с този инструмент, защото видя, че имам страшно желание да се занимавам с това. С дни наред само докосвах и чистех китарата и после пак я слагах в кашончето… Чак след няколко дни се осмелих да свиря на нея – беше голяма радост!

– Какво мислите по темата за задължителните квоти за българска музика в БНТ и БНР, която предизвика много спорове у нас?
– Ще кажа, че аз съм за пускането на повече българска музика в българските радиа, както е навсякъде около нас в съседните страни. Като отивам например в Гърция и слушам само техните певци, където и да се обърнеш слушаш тяхната музика. Това е нещо, което би помогнало много и на нас- изпълнителите в България.

– Ще гласувате ли, или вече сте загубили надежда?
– Гласувам винаги и знам за кого – абсолютно съм сигурен в това, което казвам. Длъжни сме да го правим. Даже в неделя се прибирам в София от Бургас и отивам да гласувам. Задължително го правя, защото така се чувствам добре и спокоен – знам, че съм направил нещо. Аз се интересувам от политика, следя нещата от много години. Изпитвам някакво любопитство и искам да разбера дали съм прав и сравнявам мнения, интервюта, следя политически предавания.

– А как разпускате, когато не сте на сцената?
– Хоби ми е риболова и с това разпускам. Лятото стоя по два месеца на къмпинг и така ми минава времето, но когато се пътува – се пътува. Преди няколко дни с „Легендите“ взехме решение да възобновим концертната ни дейност.

– Една от вечните Ви песни е „Пътят към храма“. Какъв е Вашият личен път към храма?
– Преди години не исках да отговарям на този въпрос, но ще кажа, че храмът го приемам като нещо по-абстрактно. Човек има цели и стремежи към хубави неща, а като се стреми и мисли за тях – това е нещо чисто, като храм. Хубаво е човек да остане даже леко наивен и по детски да мисли за нещата, въпреки годините. Познавам известни хора, които се променят много от славата – не може да ги познаеш, имам такива случаи с мои познати и отдавна съм спрял контактите с тях. Случва се и друго – човек, като е по-лабилен и да не издържи психически на славата. Имах такива моменти, като по-млад, но за щастие минаха по-бързо, всичко зависи от възпитанието в ранните години.

– В подобни моменти, някои Ваши колеги посягат към алкохола, за да се справят, а Вие как се преборихте?
– Посягал съм – да, посягал съм и към други неща, но слава Богу нещата са минали и заминали. Това беше преди 25 години, преди да се оженя за Людмила, тя хвана последния ми такъв период. Казах си, че трябва да спра и го направих, защото тези неща не водят до добър край.

– Любимата Ви мисъл, или цитат?
– „Бъди какъвто си!“ Както се казва песента, която изпях през 84-та година.

в. „Труд“