Срам ме е, ама не от Кобрата! Живеем си в БГ кочинка…
Признавам си – нищо не разбирам от спорт, особено пък от бокс. Но знам така – когато един човек, спортист, представя държавата ни пред света на най-високо ниво, редно е да бъде подкрепен.
Да започнем от родните ни телевизии – Някой може ли да ми обясни политиката им? Имам предвид – цялата година се надпреварват кой пръв ще пита Кубрат първо дали ще се жени за Андреа, после защо се разделиха, после коя е новата му. Обаче нито един от тези канали не прояви интерес да направи съпричастни зрителите си с подготовката му за мача, усилията, транировките, стреса и всичко съпъстващо.
Оставете това, ами и нито една телевизия не прояви интерес да купи правата за излъчване на един толкова важен спортен двубой. Какво излиза? Кубрат е интерес за родния ефир, ама само в комплект с Андреа, иначе, че се бие за титлата и представлява България не е от особено значение.
После хората се питат защо Пулев е по-известен в страната си с личния си живот, отколкото с професионалния. Ами, защото никой не го пита за бокса, всички питат как се спи в едно легло с Андреа. Защо? Защото това вълнува зрителя.
Срам.
Живеем си в една такава БГ кочинка, в която всеки разбира и коментира всичко, докато пие бира и чопли семки на дивана. Футбол, бокс, политика, коли, пеене, финанси – човек ще каже, че България е държавата на гениите, никоя тема не ни се опира.
Традицията повелява в деня на важно спортно дерби, БГ познавачите да започнат хейтърската си пропаганда от ранни зори. Постове, иронични колажи, обидни епитети заливат всички социални мрежи.
Как ли се чувства един спортист, когато знае, че в Родината му огромна част от хората влагат цялата си енергия, за да го принизят в това, за което се бори и мечтае цял живот? Ето този въпрос журналистите трябва да зададат на хора като Стоичков, Гришо и Кобрата.
Вчера България беше разделена на две – едната част подкрепяше Кобрата, другата категорично застана на страната на противника му, сипейки цветущи думички по адрес на нашето момче.
Хубава работа, ама българска, са казали хората.
Отново без да имам претенции да разбирам от бокс, смятам, че станахме свидетели на интересен и равностоен двубой. Струва ми, че Кобрата представи себе си и България повече от отлично. Беше на косъм от сбъдването на една голяма мечта.
Пулев заслужава респект и подкрепа. Заслужава аплодисменти. Ако не можете да ръкопляскате и поне мъничко да се зарадвате, че сте гледали достойното представяне на български спортист за световна титла, по-добре просто замълчете.
И спокойно, скоро не се очертава да гледаме нещо толкова грандиозно с българско участие. Смеят ли родните спортисти дори да помечтаят за такъв успех, когато собственият им народ, ги дърпа надолу и им обяснява как не стават за нищо … от дивана.
Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Ако си погледнете Фейсбука и Инстаграма днес, ще видите, че не е съвсем така. След загубата много хора, които предходния ден подкрепяха Кобрата с гръмки постове, сега вече са на „другия бряг” – с поредната си доза хейт и „компетентност” от дивана.
Отново –българска му работа.
Искрено съжалявам всички родни спортисти, които трябва да изтърпят цялата омраза на съгражданите си, опитвайки се да сбъднат мечтите си, за които работят от деца.
Респект за тези хора. Респект и за Кубрат. Един ден… след години, допускам, че нещата ще са по-различни, но за съжаление вече ще е твърде късно.
Българите просто не умеем да се радваме на нищичко.
Затова и не заслужаваме нищичко.
Срам ме е, да. Но съвсем не от Кубрат Пулев, ако ме разбирате…
Адриана Аврамова, lentata.com