След скандала с „HelpKarma”: Забраняват на шефове на кредитни фирми да са колектори

След скандала с „HelpKarma”: Забраняват на шефове на кредитни фирми да са колектори

Държавата да забрани едни и същи лица да държат кредитни фирми и колекторски. Това поискаха от Асоциацията за защита на потребителите след скандалът с фондацията за набиране на дарения „Хелп карма“.

„Скандалът показа пробойни в законодателството ни и нуждата от по-ефективен институционален контрол, без той да пречи на самата дейност. Освен моралните измерения и злоупотребата с общественото доверие, скандалът доказа и други порочни практики, които досега бяха в графа „обществена тайна“. Става въпрос за тясната връзка между фирмите за събиране на дългове и компании, отпускащи бързи кредити. Случаят с председателя на фондация „Хелп карма“ Константин Кръстев показва нагледно една практика на ръба на закона:

едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават

на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура“, отбелязват от Асоциацията.

Оттам посочват, че участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от Търговския закон, защото се възприема като сходна дейност и е време този пропуск да бъде преосмислен. Затова от Асоциацията за защита на потребителите настояват законодателната власт да предприеме действия, с които да се забрани на лица участващи във фирми за отпускане на кредити да притежават и такива за събиране на дългове.

Междувременно стана янсо, че специалистите, които са анализирали кампаниите в онлайн платформата за дарения HelpKarma, са

установили нередности в начина, по който се формулират апелите

за помощ на сайта.

„Особено силно впечатление ми направи една кампания за едно дете с детска церебрална парализа, от най-тежките форми… Това, че детето ще се подобри така, че да може да се обслужва само, при такава тежка форма на това заболяване, това е абсурд. Няма никакъв шанс за такова подобрение“, каза доц. Боряна Аврамова – началник на Хематологичното отделение в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ в интервю за bTV.

От репортажа става ясно още, че сайтът за дарения е отчитал като изразходвани за лечение на деца средства, които реално са били платени от държавата. Освен това, в някои случаи събраните суми се използвали и за странични разходи на основателите на кампаниите, като отчетите за тях били непълни или неточни. Също така, на сайта е наличен и така наречения „медицински съвет“, чиито членове са няколко български лекари. На платформата са качени снимки и информация за тях, но се оказва, че само един от тях е знаел за съществуването на този съвет. Въпреки това той никога не е участвал в негови обсъждания.

Скандалите с платформата за дарения започна през миналата седмица, когато стана ясно, че

месечните възнаграждения на служителите на фондацията

достига баснословни суми. Заплати от рода на 19 хил., 42 хил. и дори 80 хил. лева са изплатени „Хелп Карма“.

От фондацията са събрани общо 21 млн. лева от дарения. На нуждаещите си, в чиято полза са постъпили парите, са изплатени общо малко над 13,5 млн. лева, а над 5 млн. лева са парите по сметка на фондацията. От остатъка на сумата от дарения към „Хелп Карма“ са раздавани сериозни заплати, включително и годишни бонуси. Константин Кръстев, собственик на фондацията обясни, че IT специалистите вземат високи заплати, а той иска да работи с хора на високо ниво. Един от тези специалисти е Славчо Славчев, който е получил месечно от 80 хил. лева. На всичко отгоре той е получил и заем за купуване на апартамент от парите, идващи от дарения за болни деца. Кръстев каза, че по принцип „Хелп Карма“ не дава заеми, но Славчев му бил приятел и „много специален човек“.

Във връзка с излъчения материал в ефира на bTV, Софийска районна прокуратура се самосезира. По случая е възложена проверка, в хода на която ще се установи налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и по кой текст от Наказателния кодекс.