Много хора асоциират синята жлъчка с кафето инка. То се прави именно от синя жлъчка или цикория. Инка е добър заместител на кафето, тъй като има ободряващ ефект, а няма типичните за него нежелани и вредни ефекти. Но освен суровина за кафе синята жлъчка е лековита билка с много ефекти.
Цикория или още синя жлъчка (лат. Cihorium intybus) е многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, от 30 до 120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври. Расте предимно по сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.
Дрогата притежава тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и леко слабително действие. Наблюдава се и известен диуретичен ефект.
Синята жлъчка се използва, подобно на другите съдържащи горчиви съставки растения, за стимулиране на храносмилането – засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок и активиране на перисталтиката на червата. А също така и като средство увеличаващо апетита.
Клинични данни показват, че синята жлъчка засилва рефлекторно стомашно-чревната секреция и перисталтика, регулира изхожданията и повишава апетита. Установено е хипогликемично действие на билката. В народната медицина това е една от най-използваните билки за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания.
Синята жлъчка у нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехуp, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране обмяната на веществата и др.
Употребява се и външно при кожни пъпки, циреи и др. От корените на цикорията, които са богати на инулин се приготвя кафето Инка.
В корените се съдържат 40-50% инулин, гликозидът интибин и др. В млечния сок се съдържат горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лакукопикрин, а също и тараксастерол. В цветовете се съдържа кумариновият гликозид циконирин, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
С лечебни цели се използват се корените (Radix Cicliorii), извадени през есента, и стърковете (Herda Cichorii).
