Сийка Кацарова: Българите преоткриха СПА дестинациите у нас по време на пандемията

Ваучерите за здравен туризъм ще са на две нива, коментира председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА)

– Г-жо Кацарова, преди дни приключи антикризисният конгрес на БСБСПА във Велинград. На него предложихте въвеждане на ежемесечни ваучери за здравен туризъм към основната заплата. Бихте ли ми разказали повече за тази идея?

– Нарекохме ги ваучери за здравна превенция, защото смятаме, че по време на пандемията именно тя трябва да бъде поставена във фокуса на здравните политики. Считаме, че тя е важна част от здравеопазването. Предложихме ваучерите да са обвързани с данъчни облекчения, за да бъдат мотивирани работодателите да предлагат на служителите си подобна добавка към месечното възнаграждение. Според Наредба 7 на Министерството на финансите фирмите имат право да дадат допълнителни 60 лв. на своите служители за покупка на храна, вместо да бъдат в парична форма, и за това плащат по-малко данъци. Идеята ни е въпросната възможност да бъде разширена и с ваучери за здравна превенция в размер на 60 лв. Месечно, или 720 лв. годишно, като така работникът ще знае, че трябва да ги използва в някоя от СПА дестинациите у нас.

– Идеята ви срещна ли подкрепа от Министерството на туризма и Министерството на финансите?

– Да, още миналата година внесохме писма до министъра, който обаче ни отказа, тъй като бюджетът не може да поеме подобна инвестиция. В случая обаче не става дума само за бюджет, а за мотивация повече работодатели да инвестират средства, за да може работещите при тях да бъдат по-здрави. Министерството на туризма ни подкрепя, предложението вече е и в икономическата комисия при председателя й Петър Кънев. Целта ни е да създадем целенасочени ваучери за превенция в български климатични или балнеокурорти, тъй като в 95% от страната има подобни места. Те ще имат няколко ефекта – населението ще бъде по-работоспособно, второ – работодателите ще получат данъчно облекчение, трето – ще има заетост и извън крилата на активните сезони.

Подобни ваучери не са прецедент – чехите ги приеха още на 1 юни – със 150 евро ще подпомагат всеки, който иска да прекара 6 дни в чешки курорт с минимум пет процедури. За това настояваме и ние, като по този начин бюджетът за здравеопазване също ще се намали. Постъпването на болни в лечебните заведения може да бъде избегнато, ако има превенция, а у нас не липсват места, където тя може да се практикува.

– Какво ще включват те – лечение на определени заболявания или по-скоро СПА процедури?

– Става дума за две нива превенция за млади хора, които предпазваме от заболявания. В техния случай СПА процедурите ще са по-голям брой, но всичко ще се извършва на база на основата на минералния ресурс на България – води, кал, билки и здравословно хранене. Освен това ще бъдат включени профилактика и рехабилитация на хронични заболявания – респираторни или сърдечно-съдови (рискови групи за COVID-19). В този аспект се доближават до програмите на Националния осигурителен институт (НОИ), от които в момента могат да се възползват едва 45 000 – 50 000 души в България, защото бюджетът им се изчерпва до толкова, базите на НОИ също са много малко. Ако в списъка с места за настаняване по програмите им се включват и сертифицираните хотели за балнео и СПА, бюджетът им може да бъде увеличен, а също и повече здравноосигурени граждани да се възползват от тях.

– Колко души ще могат да се възползват от ваучерите за здравна превенция?

– Ваучери за здравна превенция ще могат да използват всички, които имат здравна осигуровка. Докато в момента за подобна програма ще имаме нужда от връзки. Германците са признали качеството на медикъл и СПА хотелите у нас, но ние дискриминираме българите, като ги изпращаме в едва 20 бази. Това е и причината да искаме да добавим още сертифицирани хотели и за да може всеки да прецени къде да прекара своята почивка.

– Какво се случва с резервациите за СПА дестинациите у нас по време на пандемия? Наблюдава ли се значителен спад или ръст?

– Към днешна дата имаме основно туристи от България в СПА дестинациите в страната. Те преоткриха този вид туризъм. Климатичните курорти като Чепеларе, Пампорово и Боровец са пълни с нашенци, които търсят къде да засилват имунната си система. Отличиха се местата, предлагащи качествен продукт в полза на здравето и отдиха, а не само легла. Макар и малко, все още могат да се видят и румънци по нашето Черноморие, останали след почивните дни около 6 септември. Оскъден е и броят на поляците.

– Има ли интерес от страна на немците към България, след като германските власти премахнаха Варна от предупредителния списък за пътувания?

– Немците отмениха своите резервации, когато Варна беше вкарана и непосредствено след това изкарана от списъците с рискови държави. Включването й в „черния” списък на института „Робърх Кох“ несъмнено доведе до намаляването на чартърните и редовните линии. След спирането на полетите германците нямаха с какво да се придвижат до страната.

– Различни медии излязоха със становище, че водещ немски туроператор няма да включи балнео- и СПА курортите, намиращи се във вътрешността на страната, в своя каталог за следващата година с дестинации, в които лечението на германци ще се поема от здравната каса. Истина ли е това?

– Информацията беше некоректно пресъздадена. Въпросният проект се движи от Министерството на туризма през Германско-българската търговско-индустриална камара и централата във ФРГ. Всъщност за пръв път от туроператора се съгласиха да отделят две страници в своя каталог за 2021 г. на здравния туризъм у нас. Във въпросната брошура са представени хотели, с които той има договори, но ще има информация и за всички останали климато- или балнеолечебни места в България, които са готови да посрещнат немски туристи. Ще си личи, че сме на картата на немската здравноосигурителна система още от септември 2019 г., че освен море у нас има и изключителни исторически, термални и климатични курорти.