Самотраки – тайнственият остров на Великите богове

Древни светилища и мистериозни култове, руини от някогашни величествени колонади, девствени каменисти плажове с кристално чиста вода, буйни водопади и въздух, от който да ти се замае главата – да, това е Самотраки, един от онези магични гръцки острови.

Предимно планинският му релеф и многото закътани местенца, до които можеш да стигнеш само с лодка или по стръмна пътека, го правят привлекателен най-вече за планинари, любители на дивата природа, спокойствието и дори медитацията. Тук ще видите свободно разхождащи се кози и овце без пастир, които стократно надвишават броя на жителите на острова (около 2500). Ще се озовете пред спиращи дъха гледки и ще положите крак върху тайнствени светилища, заради които Самотраки си е спечелил и прозвището „Островът на великите богове“. Освен това ще имате възможността да се запознаете с древната история на острова, както и да научите любопитни особености за флората и фауната му. Морският туризъм със сигурност е оставен на заден план, няма да откриете луксозни плажове и хотели, но с голямо си културно богатство и невероятно красивата природа, обещаваща много приключения, островът несъмнено има какво да предложи.

Самотраки се намира в най-северната част на Егейско море, разположен между островите Лимнос, Имврос и Тасос. До него стига с ферибот от Александрополис, от където се открива чуден панорамен изглед към целия остров. И ако първият въпрос, който ви изниква, е дали името му има нещо общо с траките – съвсем не сте далеч. В миналото той е бил населяван от тракийско население и тъкмо от там идва названието му, което в превод означава

„Тракийски Самос“, или „Високата Тракия“.

Веднага след напускането на ферибота се озовавате на главното пристанище – градчето Камариотиса, състоящо се общо взето от една крайбрежна улица с кафенета, таверни и магазинчета, малки хотелчета и сезонно работещи нощни клубове. Това е едно малко, заспало рибарско селище, изтикано в самия край на планинския склон до морския бряг. Погледите ви веднага се сблъскват от близо с вездесъщата планина Саос, която по-късно ще виждате където и да се намирате на острова. За нея Омир пише, че там стоял самият Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война. Мощната й снага се е разпростряла навсякъде, но от пристанището на Камариотица се открива страхотна гледка и към най-високия ѝ връх – Фенгари (1624 м.), който се нарежда на първо място сред всички върхове на егейските острови, и за който малко по-късно ще разберем повече.

Нашите първи стъпки обаче ни отвеждат другаде – към най-известното и същевременно

най-тайнствено място на острова

– Светилището на големите богове в древния град в местността Палеополи, където ще можем да разберем повече за загадъчната история на острова.

Големите богове, наричани още Велики богове или кабири, били почитани в древността и античността с големи религиозни празници на няколко места, сред които и на Самотраки. Техните езически култове, за които се смята, че са с много стар трако-пеласгийски произход, се ползвали с изключителна популярност в древния свят, а по-късно, вече преобразувани в мистерии, те били почитани и от гърците. Любопитно е, че най-много информация за тях черпим най-вече от ранните християнски автори, които, запознавайки се с тях били направо ужасени и не пропуснали да запечатат своето огромно възмущение в писанията си. От тях научаваме, че там се намирали две грамадни статуи на мъжки фигури, които били изобразени танцуващи и в итифалически стил, тоест с изправен член.

Всъщност най-забележителната находка, която е намерена тук, е прочутата статуя на младата богиня Нике, датирана към 130 г. пр.н.е, която е украсявала именно този храм. Тя обаче вече не е в светилището, защото е един от основните експонати в парижкия Лувър.

Интересно е също, че сред посетителите и посветилите се на острова били множество исторически личности като Херодот, а гост на Самотраки била и първата птолемейска императрица Арсеноя, която назовавала себе си „царица на Египет и Тракия“. А според една стара легенда тъкмо на това място, на едно от тези празненства македонският цар Филип II Македонски срещнал Олимпия и я направил своя съпруга. Същата тази Олимпия впоследствие дарила царя с наследник, който по-късно щял стане най-великият пълководец на древността – Александър Македонски.

На мястото, където се е издигал основният храм, днес могат да се видят само пет от общо четиридесетте дорийски колони, които са го обграждали, както и оцелялата във времето част от западната стена. И въпреки че са само руини, те още успяват да внушат някогашното си величие и за момент да те накарат да се почувстваш свързан с миналото, така че светилището без съмнение не е за изпускане.

Следващата разходка ни отвежда и към малко по-близката история на острова. Сблъскваме се с основния град на Самотраки на 6 км от пристанището Камариотиса, който носи името Хора, както се наричат и повечето главни селища по гръцките острови. Тук е

перфектното място за следобеден отдих с кафе

в някое от малките сладки заведения в околността, придружен от кратка обиколка в градчето. Бързо сме очаровани от неговите криволичещи, постоянно лъкатушещи нагоре-надолу по хълма улички, терасовидно построените двуетажни каменни къщички с керемидени покриви, павираните площади и множеството котки, които ни преследват почти неотлъчно. Но ние нямаме нищо против. Така след няколкоминутна разходка нагоре по уличките, скоро ще се намерим и пред руините на средновековна крепост, която няма да остави разочаровани и почитателите на архитектурата.

Построена през средата на 14-ти век, когато островът е завладян генуезците, тя се свързва с името на владетеля на остров Лесбос и основател на династията Гатилузо, Франческо Гатилузо. Със стъпването на Самотраки, той решил да предприе голяма строителна програма и част от нея бил тъкмо този крепостен замък, заедно с още няколко кули и в други части на острова.

Разбира се, задължително, когато посещавате острова е да обърнете повече внимание не само на историята му, но и на природата. А, както вече споменахме – тя е навсякъде.

Едно от най-забележителните кътчета тук е прочутата река Фонияс с нейния възхитителен каньон, който ще ви предложи 40-минутен излет до един от водопадите (първият). Там, освен приятна и лесна разходка, ще откриете незабравима гледка, чудесна за снимки, кристално чиста ледена вода, от която може да си откраднете по няколко глътки, омайващо свеж въздух и песента на природата, чието ехо за дълго ще се задържи в съзнанията ви. Мястото е перфектно за пикник, а туристи се отправят насам и за да поплуват, така че имайте предвид и банските. Предварително може да си вземете и от местната крафт бира със същото име „Фонияс“, чийто етикет с кадър от буйните води на реката, краси бутилката.

А, ако не сте уморени от тази кратка разходка, можете да продължите и към следващите два водопада. Но тъй като някои участъци са по-опасни и хлъзгави, не забравяйте и подходящи обувки. Любопитно е, че името на реката в превод означава „убиец“ и вероятно това не е случайно. Захласването по красотата на реката явно не малко пъти е довело до невнимание и взимане на жертви.

За по-запалените и екстремни планинари

островът отправя и други покани – а именно изкачването на върха Фенгари, който е „толкова висок, че скрива Луната“, каквото буквално значи и името му. Пътеката, което води до него, започва от близкото селище Терма. Безспорно изкачването му е истинско предизвикателство дори и за по-подготвените, затова ако сте решили да го предприемете, трябва да тръгнете много рано, защото преходът трае около 6 часа в едната посока.

През цялото време обаче пред вас ще се разкриват разнообразна растителност, красиви скали, може би някое скрито поточе, много, много камъни и от време на време някоя свободно препускаща козичка, която още повече ще засили впечатлението, че се намирате на някое диво и райско кътче. А за финал, ако сте решили да извършите подвига да изкачите Фенгари, ще бъдете възнаградени и с незабравима панорамна гледка, която ще сложи перфектен завършек на пътуването ви до Острова на великите богове.

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share