– Г-н Драганов, подкрепяте ли идеята за създаването на традицинно българско меню, което да се предлага в ресторантите и хотелите в страната?
– Подкрепям всякакви идеи, свързани с кулинарията и кулинарния туризъм. Най-грандиозният подобен проект, който се развива в момента, е черноморската кухня. От няколко години ние сме активен участник в нея. Именно от там дойде идеята за изготвянето на карта на националната кухня, която поде Асоциацията за малките и средни предприятия. Богатството на българската кухня датира още от преди Втората световна война – тогава сме имали изключително богати доставки, а кухнята ни е била по-богата дори от справочника на Балкантурист.
– Смятате ли, че българската кухня може да се превърне в туристически продукт, при положние че много нашенци се оплакват от стомашни проблеми след посещението си в някои от родните курорти. Негативните им отзиви няма ли да разубедят чужденците да почиват у нас?
– Подобни случаи нямат нищо общо с българската кухня – те ядат чуждестранна храна, която се предлага у нас. Никой не е имал здравословни проблеми, след като е опитал шопска салата, тъй като в нея има люта чушка, същото се отнася и за шкембе чорбата. Това са хора, които се насочват към несвойствена кухня от продукти, нетипични за България. Където и да отидете, националните деликатеси са запазили хиляди години населението здраво, няма как да доведат до хранително натравяне.
– А колко туристи бихме могли да привлечем чрез създаването на подобно меню?
– Милиони, тъй като кулинарният туризъм стъпва на местната кухня, която е здравословна. Българското кисело мляко например се яде и от английската кралица, и от японския император.
– Удачно ли е в All Inclusive пакетите да се включва единствено българска храна?
– All Inclusive пакетите са характерни за индустриалния туризъм, където туристите са поставени на поточна линия. Това какво ядат е въпрос на „завода”, в който са попаднали. При този заводски механизъм за обслужване на клиенти не може да се говори за налагане на критерии по отношение на кухнята. В случая концепцията трябва да бъде различна и тя е повлияна от Хартата на българския туризъм, подписана през месец май от браншовите организации. Нейната идея е да се използват български продукти в страната, тъй като масово в заводоподобните места за настаняване се използват вносни продукти.
– По какъв начин ще се рекламира кулинарният туризъм у нас? Според вас добра идея ли е промотирането да се премести онлайн както постъпи Министерството на туризма по отношение на незпознатите туристически обекти в страната?
– Най-голямата реклама в българския туризъм продължава да е тази от уста на уста. Когато става дума за местни продукти, рекламата е самият турист. Според анкета на Института за анализи и оценки в туризма устното популяризиране представлява 34% от представянето. Печатната реклама е едва 4%. Хората вярват на хора.
– Главно към кои туристи ще се насочим по-млади или по-възрастни?
– По отношение на кулинарния туризъм трябва да се насочим към абсолютно всички групи, като се стъпи на здравословния характер на българската традиционна кухня – от киселото мляко до сливовата ракия. Ако върнем характерните за различни региони ястия в механите – тогава ще имаме рецептата за българската храна в международен план. Както китайските, мексиканските и корейските ресторанти завладяха света, така и ние можем да имаме български ресторанти във всяко едно кътче.
– Какво харесват най-много чужденците в родната кухня?
– Богатството на вкусовете, имаме много подправки. Харесват, че месото ни е изключително вкусно, защото животните, отглеждани у нас, пасат билки, а австралийските например се хранят с троскот. Разликата обаче е, че килограм австралийско агнешко се продава за 29 долара, а българското върви по 6 лв.. Това се дължи на липса на търговска политика. Освен това българските вина са на 8000 години – няма други, които да са толкова древни. Любими са им още киселото мляко, българското сирене и кашкавал, които са национална храна и водят до дълголетие.
