– Г-н Георгиев, през последните седмици ни дадохте повод да се гордеем, след като вашият филм „Заедно без теб“ попадна в програмата на Берлинале. Как се случи това?
– Всъщност още миналата година кандидатствахме за състезателната им късометражна програма, но тогава не успяхме да влезем … През 2021 ни предстоят още няколко големи фестивала, но от Берлинале ни изненадаха с телефонно обаждане, в което ни съобщиха че ще включат филма в програмата Forum & Forum Expanded. Към момента чакаме да видим дали фестивалът ще се състои на живо или онлайн.
Относно самата програма все още не съм имал времето да се запозная с критериите й, но това, което знам, е, че филмите в нея са по-социални и характерни естетически. Годишната селекция е от около 40 филма, а фокусът е върху съвременни международни кинопродукции. Избягват се и конвенционалните разграничения като например между художествен филм и документален филм.
– Филмът е вдъхновен от бягството на рецидивистите Владимир Пелов и Радослав Колев от Централния софийски затвор. Защо се спряхте на тази история?
– Има голяма мистерия, която е обгърнала този случай и това е вдъхновяващото за мен и екипа. Един от главните персонажи и до ден днешен не се знае дали е жив, или се укрива някъде. Това си бе драматургична покана за нас. Колкото повече задълбавахме в историята заедно с косценариста на филма Марий Росен, толкова по-интересно ставаше и се засилваше смисъла и значимостта на проекта. Една история за свободата, самотата, страхът и спасението, но най-вече за една невъзможност, върху която изградихме съдбата на персонажите.
– Лентата имаше своя онлайн премиера и за българските зрители, като достигна до рекорден брой хора в рамките на денонощие. Каква беше реакцията им, успяха ли да ви дадат обратна връзка?
– Успях да чуя само добри отзиви, но все пак рядко идва някой да ми сподели какво всъщност мисли за филма. По-голямата част от обратната връзка стига всъщност до останалата част на екипа, отколкото до мен. Най-важното на този етап е, че вече съм осъзнал грешките в този филм и съм се опитал да ги избегна в следващия..
– Има ли някой любопитен момент от снимачния процес на филма, който можете да споделите?
– Доста интересни моменти имахме. Най-вълнуващи за мен, разбира се, бяха снимките в Рим. Такава емоционална вълна никога не ме е заливала. Особени чувства изпитах, когато бяхме на последната локация от филма. Същата, на която преди доста години е снимал Федерико Фелини, а и не само. Около два дни след като приключихме снимачния процес не можех да говоря с никого. Толкова бях разтърсен от факта, че въобще успяхме да снимаме там и то филм, за който всеки от екипа си даде сърцето.
– В момента работите и по дипломния си проект – „Краят на кръга“. Какво можете да ни издадете за него?
– Това е може би проектът ми в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, който най-много се хареса още на сценарно ниво от преподавателите. Историята е за момиче, което е било насилено преди време и рапознава насилника си на рождения ден на най-добрата си приятелка. В главните роли са Елена Телбис, Лили Гелева и Петър Дочев. Въпреки че са мои много добри приятели за първи път се случва да ги снимам в мой филм. Оператор е Росен Савков и за първи път някой от проектите ми е с толкова цветна и крайна визия. Надяваме се през 2021 да има своя фестивален живот, пък и това ще бъде краят на моето обучение в Академията.
– Паралелно с това снимате и музикални видеоклипове, сред които My Mama Told Me на Alma и „Другата стая“ на Михаела Маринова. Какви предизвикателства крие работата на терен в т.нар. „ново нормално“ на COVID ерата?
– Задължително целия снимачен екип работи, съобразявайки се с всички предпазни мерки. По-различно е, по-неуютно е някак си вече на терен. Когато приключим, всеки бърза да се прибере. Странно е. Много се надявам скоро да отмине този период от живота на всички.
– Ще успее ли световната пандемия да промени в значителна степен киноиндустрията, както по света, така и у нас?
– Вече успя. Хората и без това се бяха насочили към всички стрийминг платформи, а сега вече нямат и никакъв друг избор. Силно се надявам телевизията да си остане телевизия, колкото и кинематографичен да става разказа ѝ.
За мен чувството за кинозала, голям екран и публика е напълно различно. Със сигурност снимачният процес няма да спре. Всички имаме нужда да се пренесем някъде другаде…
– Липсва ли му дисциплина на българина във връзка с всички мерки, които се взеха покрай коронавируса?
– Тук е до индивудална позиция. Познавам много различни хора, всеки с различно отношение спрямо мерките за безопасността. Никой бе беше подготвен за такова нещо, това е. Сега всеки се оправя както може.
– Alma разказа неотдавна, че за видеото на My Mama Told Me всъщност сте черпили вдъхновение от ваш сън. Как се случи всичко – знаехте ли още когато се събудихте, че това е подходяща визия именно за тази песен?
– Този сън съм го забравил. Със сигурност работих не много дълго над концепцията, защото песента доста предразполага според мен към видеото, което заснехме. Не бих си представил нещо друго дори ако трябва да го променя. Така съм с всички песни, на които снимам видеа. Историята се ражда още в първия куплет и повлича драматургично някак си следващите ситуации, локации и т.н. С Алма работя много добре, още от първото ѝ видео, тя е много вдъхновяващ артист и добър човек с изключителен музикален вкус, който лесно задвижва колелото на въображението ми.
– В каква степен ни влияят сънищата?
– Много рядко си ги спомням. Хубавото е, че когато ги помня, бързо ги забравям. Стряскат ме, защото никога не са случайни.
– Ако приемем, че 2020-а досега е „филм-сън“ – какви жанр и заглавие би носил той?
– Драма, която дори не заслужава заглавие.
„Монитор“
Димитрис Георгиев е млад български режисьор. Носител е на няколко международни награди за късометражния си филм „Последните два дни“, в който с участие се разписват Маргита Гошева и Велислав Павлов.
Автор е на българския римейк на носителя на „Оскар“ – La La Land. Георгиев е режисьор и на трейлъра към представление на директора на театъра в Тулуза Галин Стоев – „Танцът Делхи“.
За последния си филм – „Заедно без теб“, той черпи вдъхновение от новинарския поток от преди две години, когато рецидивистите Владимир Пелов и Радослав Колев избягаха от Централния софийски затвор. В сюжета на филма заедно с Марий Росен включват 50% реална информация и 50% художествена измислица.
„Заедно без теб“ направи онлайн премиерата си у нас в ерата на коронавируса – в края на месец май, а преди броени седмици филмът бе селектиран за Берлинале 2021
