Радомир Чолаков: Парламентът не може да бъде поставян на колене от Радев

– Текат последните часове на 48-то Народно събрание, господин Чолаков. Трябваше ли въобще да се подхваща съдебната реформа, след като няма как да мине в този парламент?
– Законопроектът на Крум Зарков с механизма за разследване на главния прокурор беше внесен в Народното събрание на 30.12.2022 г., когато беше вече ясно, че парламентът върви към края си. Становищата по него на основните институции в съдебната власт – ВСС и ВКС са унищожителни. Според тях поне половината текстове са противоконституционни. Тези два факта ме навеждат на мисълта, че министерство на правосъдието всъщност не иска този закон да бъде приет, а ако случайно бъде приет да не заработи, но вината да бъде хвърлена върху Народното събрание. Или защото не го е приело, или, ако случайно го приеме, че е приело калпав закон. Много подъл номер. Както виждате, в момента говорителите на правителството обикалят студиата и обвиняват парламента, че нарочно бави „прекрасния“ закон, защото мафията, видите ли, пазела главния прокурор. Истината е, че главният прокурор трябва да почерпи авторите на този негоден проект, който му изписва веждите. Толкова е нескопосен.

– Това, което бе прието, ще важи ли в следващото НС или всичко ще почне отначало?
– Твърдо съм убеден, че правна реформа трябва да има и, че темата с контрола върху главния прокурор трябва да бъде приключена веднъж завинаги. Много хора са изградили кариерите си, а и цели партии съществуват само защото тази тема стои отворена. Стига толкова!

– Имате ли идеи как това да стане?
– Ще предложа нещо на колегите от Правната комисия. Независимо, че Народното събрание ще бъде разпуснато, никой не ни спира неформално, като юристи да продължим да работим по темата в следващите два месеца. Имаме три алтернативни законопроекта, набрали сме скорост, задачата е ясна, нищо не ни пречи да си довършим работата и да изготвим един нов, консенсусен проект за изменение на НПК и на Закона за съдебната власт. Подготвил съм писмо до декана на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Вълчев, в което го моля да сформира експертна група, която също да работи по темата за съдебната реформа. Надявам се, че нашите преподаватели няма да откажат да помогнат. Така 49-ото Народно събрание може да има готов нов проект, предварително одобрен от всички политически сили. За мен най-голямото удовлетворение ще бъде новите народни представители да получат още в първия си работен ден един изряден и консенсусен проект за съдебна реформа. Да го гласуват и да се свършва!

– Как ще коментирате поведението на ПП?
– Кирил Петков и Асен Василев отсъстваха по време на целия дебат по съдебната реформа, а при гласуването ПП се оказаха с шестима депутати по-малко. Какво да коментирам, то е ясно, че искат, ама нямат желание. Имат някакъв проблем с темата за съдебната реформа. При тях всичко е с двойно дъно.

– Като председател на Правната комисия как оценявате законодателната работа на 48-то НС? Кои по-важни закони прие то?
– Казват, че по-ефективно Народно събрание отдавна не е имало. Приехме почти 40 закона и десетки решения. В частта „съдебна реформа“, на две гласувания бяха приети законите за правната помощ, за медиацията, ГПК, за защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения. С последния се случи нещо много интересно. Проектът на Министерски съвет беше отхвърлен на първо четене в пленарна зала, защото очевидно някой беше решил да стимулира доносничеството и да си прави бухалка. Тогава пак ни обвиниха, че саботираме съдебната реформа и ПВУ. Ядосах се и казах, че ще го напишем и внесем ние. Между Коледа и Нова година писахме закон, внесохме го на 5 януари и онзи ден парламентът го прие на второ четене. Забележете – без дебат! С консенсусно гласуване по повечето текстове. Доказахме, че ГЕРБ може всичко по-добре, включително да пише закони и да постига консенуси. Така ще стане и с НПК и ЗСВ. Ще направим истинска съдебна реформа, а не измислената на Крум Зарков. На първо гласуване са приети всички закони по Плана. Ако имахме още няколко месеца, щяхме да приемем всичко, дори ако трябваше да пренапишем всички законопроекти на служебното правителство, но за жалост….

– В парламентарна или президентска република живеем? Радев нарежда на депутатите какви закони да приемат, забавя връчването на мандатите без никой да е искал.
– Връщаме се във времената от преди 10 ноември 1989 г., когато народното събрание се свикваше по два пъти в годината, за по два дни, за да гласува законите, подготвени от Държавния съвет, тоест от държавния глава. В 45-тото събрание се прие само Изборния кодекс и бяха въведени машините, по волята на президента, който веднага след това ни разпусна. В 46-тото му изпълнихме желанието да актуализираме бюджета и пак бяхме разпуснати. 47-мото го разпуснахме ние и слава Богу, защото ПП установиха правен безпредел и бяха подкарали държавата към фалит. Сега ни заплашват, че няма да ни разпуснат, докато не приемем на Крум Зарков противоконституционните закони. Опитите парламентът да бъде поставян на колене стават системни. Парламентът не може повече да позволява да бъде поставян на колене пред когото и да е! Включително пред Радев!

– Кои партии според вас помагат на Радев да управлява толкова дълго със служебни правителства?
– ИТН, „Изправи се“, „Промяната“, за съжаление и ДБ. Вирусите се пускат в политическата система един след друг. Сякаш ги произвеждат в лаборатория за подривни политически проекти. Целта е отслабването на ГЕРБ, като най-голяма, системна партия, унищожаването на БСП и пълното маргинализиране на политическото пространство. Хаосът, който се поддържа изкуствено вече две години, трябва да принуди народа да поиска „силна ръка“. Толкова е прозрачно, че чак е досадно.

– Според вас референдумът на ИТН за президентска република има ли правно основание? Този референдум поръчка ли е? А ролята на ИТН е да руши парламентаризма?
– Този референдум, както и предишният на Слави, не са измислени от неговите сценаристи. Сценаристите са други. Това е последният отчаян опит на ИТН да изпълнят поръчката, но пак няма да успеят. Обаче методичността, с която на публиката се внушава, че спасението е във „Велико народно събрание“ действа като „китайска капка“. За мен това е най-опасната хибридна война, която се води срещу българската демокрация. Крайно време е службите да се размърдат и да разберат откъде идва поръчката, защото Велико народно събрание, свикано в този момент, може буквално да разруши държавата. А ако службите знаят, но си траят, да си помислят пак, защото едно ВНС първо ще закрие тях. Впрочем, то може да закрие и длъжността „президент“ и да обяви, че председателят на Народното събрание става държавен глава, което е напълно възможно, много логично и даже ще ни излезе по-евтино. Изглежда поръчителите не са съвсем наясно какво нещо е ВНС и тази възможност им убягва. А не бива.

– Толкова ли не могат няколко партии да отнемат едноличната власт на президента, като направят правителство?
– Не мисля, че Радев трябва да бъде държан отговорен, той просто се възползва от ситуацията. Много са факторите. Разгневени олигарси, чужди интереси…. Някой иска да си отмъщава за нещо, друг иска България да е безпомощна държава и слабо звено в НАТО…. Старите, системни партии определено са виновни за това, че виждат кризата на политическата система, но още не намират сили да я прекратят. Обаче е факт, че от години срещу нас работят мозъчни центрове, които много добре ни познават и знаят как да възбуждат у българите завист, омраза, гняв. С няколко медийни публикации всяват интриги между партиите и партиите се смразяват. Пускат една изфабрикувана снимка на шкафче и всички полудяват. Нищо. Ние пък върнахме хартиената бюлетина и мозъчните центрове полудяха.

– Атаката срещу партиите напомня навечерието на преврата на19 май 1934 година. Както каза Стефан Цанев в интервю за „Труд News“ , остава само Радев да прочете прокламацията на Борис III…
– Прав сте, че напоследък много анализатори припомнят за преврата от 1934 година. Тогава ситуацията е била сходна на днешната – раздирани от скандали партии, слаб и с никакво доверие парламент, икономическа криза в резултат на световната криза. И когато един малък, радикализиран кръг от пенсионирани военни взима властта, всички първоначално си отдъхват. Ето, най-после „силна ръка“, която ще ни реши проблемите. Само че никой не разказва какво се случва по-нататък. Първо, превратаджиите се изпокарват помежду си и добре, че има цар, който е балансиращият авторитет и който поема юздите, но дори и той не може да спре тенденциите. Сега дори няма балансиращ авторитет. Този, който по Конституция трябва да е балансиращ авторитет, всъщност е играч на терена и усилва тенденциите. А тенденциите са във второто. Второто е, че никой не казва на какво се дължи икономическия бум във втората половина на 30-те години. На национализации и картелизация. Външната търговия е обявена за държавен монопол. Частните предприятия във всички ключови отрасли са насилствено обединени в картели, а картелите са поставени под контрола на държавата. Прочетете пак романа „Тютюн“. Създадена е Дирекция за обществена обнова, която е инструментът на властта за пропаганда, агитация и цензура върху вестниците. Радиото става държавен пропаганден институт. В статии от онова време най-видни български икономисти и юристи славословят новия режим, който „унищожава гнилия демолиберален ред“ и „поставя всички направления на обществения живот на народностни, националсоциалистически релси“.

Не искам да цитирам имена, за да не се разочаровате от някои свои кумири. Тъй че тези, които си мечтаят за 19-майски преврат, за да се „унищожи гнилия демолиберален ред“, да знаят, че след това идват национализациите и картелизациите. Прави ли ви впечатление, че именно от партиите на „промяната“ започнаха да идват идеите за по-резки интервенции в частната икономика? Включително с масовото субсидиране, което поставя цялата икономика в зависимост от държавата? Тъй че, мислете. След „силната ръка“ идват национализациите на частни бизнеси и контролът върху обществото. С което се проправя пътят на комунистите и истинската диктатура под съветски ботуш. Така наречените „партии на промяната“ ни тласкат точно в тази посока. Бойко Рашков – шеф на КПКОНПИ, цялата енергетика на „Джемкорп“ и всички предприятия на държавни субсидии, докато властта започне да ги фалира избирателно. Само Дирекция за обществена обнова няма да бъде създадена, защото е по-удобно някои удобни за властта медии да се финансират под масата, а останалите да бъдат изметени от „невидимата ръка на пазара“. Нещата изобщо не са безобидни.

– И накрая, в неделя служебният вицепремиер Атанас Пеканов в свое интервю ви обвини, че едва ли не ще сте лично отговорен, ако се провали Планът за възстановяване, заради забавения закон за отчетността на главния прокурор.
– Разбира се, че не съм чак толкова важен, това е глупост. Казах ви, търсят си оправдание, че се дънят. Пеканов ми е симпатичен, но в случая е инструмент. Добро момче, от „наше семейство“, което се бърка в работи, от които не разбира, защото така му е наредено. Не забравяйте, че бях председател на инициативния комитет на кандидат-президентската двойка Герджиков/Митева. Някои хора приемат всичко много лично. Това е лош атестат за политиката.

„Труд“