Радан Кънев: Не трябва да ни е страх от спиране на европарите, а от кражбата им

– Г-н Кънев, какви са очакванията Ви от дебата на 5 октомври? Ще спечелим ли от ваденето на мръсни ризи пред Брюксел?

– Много е важен въпросът дали предизвикването на такъв дебат в Европейския парламент е вадене на кирливи ризи и излагане пред чужденците, или е необходимо и отговорно политическо поведение.

Европарламентът е единственият орган, който е едновременно пряко избран и представлява всички европейски граждани, не представлява правителства, нито държави. ЕП представлява нас, хората, като граждани на ЕС и съответно защитава нашите права и нашите пари като данъкоплатци. Така че именно в такива дебати, в такава роля е смисълът този парламент да съществува, да не бъде говорилня с високи заплати.

Със сигурност сегашният състав на парламента в България не само че не може, но и не иска да бъде на висотата на конституционните си отговорности. Той не защити българските граждани, работи като прост изпълнител на волята на властта, не осъществява и качествен контрол за начина, по който се харчат парите ни.

Очаквам на дебата в Брюксел да бъде взета ясна позиция на ЕП в защита на българските граждани. Да бъде казано: недопустима е злоупотребата с власт в България, както и корупцията – не само с европейски средства, но изобщо със средства на данъкоплатеца. По този начин ЕП ще защити и данъкоплатците във всички държави в рамките на ЕС.

Ролята на ЕНП е много важна – ако не се включи активно, ако не признае проблемите в България, свързани и с изпълнителна, и със съдебна власт, а остави това на либералите и на социалистите, тогава ДПС ще защитят активно своя главен прокурор, както много пъти са го правили, а социалистите ще използват дебата за предизборни цели. Нямаме нужда от предизборен дебат в пленарна зала на ЕП, това би било смешно. Имаме нужда от дебат за конкретните проблеми.

– Не се ли опасявате, че подобен дебат може да ни постави в наказателна позиция, при която да бъдем лишени от евросредства, които предстоят да бъдат разпределяни между страните членки?

– Много важен инструмент е възможността да се ограничават европейски фондове в случаи на корупция и на злоупотреба с власт. Това е дебат, който съвсем неслучайно върви успоредно с дебата за България. Ще ги обсъждаме заедно и аз ще имам позиция и по двете теми. Но тук не трябва да се плашим, че България ще остане без еврофондове. Трябва да сме сигурни, че българското правителство, което и да е то, ще трябва да се съобразява с европейските норми – за свобода на медиите, за правосъдие и най-вече за харчене на общите пари. Не трябва да разглеждаме възможността да се спират фондове при корупция като заплаха, а като възможност да не бъдем крадени.

– Т.е. не Ви притеснява, че зад тази кауза заставате заедно с г-жа Елена Йончева, с която сте от противоположни семейства в ЕП?

– Няма какво да ме притеснява. Когато съм сигурен, че каузата ми е вярна, нямам проблем да заставам зад обща кауза с други хора, стига да е важна и за тях. По същия начин през годините съм работил и с ГЕРБ, с ВМРО, с които политически цял свят ни дели. Работил съм и със социалистите, дори с ДПС по конституционните промени преди 5 г. Когато трябва да се събере мнозинство за важни решения, това изисква привличане на различни хора.

– Поканени ли са премиерът Борисов и главният прокурор на дебата в Брюксел?

– Поканени са. Разбира се, не могат да бъдат задължени да присъстват, но в такъв дебат се предполага участието на хората, към които се задават основните въпроси. Когато имаше дебат за върховенството на закона в Унгария, премиерът Виктор Орбан се яви в пленарна зала на ЕП и много убедено защити тезите си. Не харесвам начина, по който се злоупотребява с властта в Унгария, но г-н Орбан имаше куража и доблестта да защити политиката си. Много добре би било за България г-н Борисов да излезе и да защити това, което прави, ако вярва в него. Съмнявам се да има този кураж.

– Има ли решение за справяне с корупцията, която съвсем не е чисто български проблем?

– Решение на проблема с политическата корупция, със злоупотребата с власт, което да доведе до идеална ситуация, няма и не може да има. Въпросът е едно общество да има достатъчно механизми и контрол върху тези процеси. Има сериозни проблеми и в най-почтените и най-богати европейски страни – в Дания, в Холандия, в скандинавските страни непрекъснато има корупционни скандали, свързани с обществени поръчки например. Там обаче след публикации за 1 процент комисиона върху дадена сделка падат министерски глави и цели правителства. А у нас всеки ден бизнесът обсъжда комисиони, вариращи между 30 и 50 процента от стойността на обществените поръчки – корупция в размер, равен на половината от обществения разход. Това са нива, характерни за някои африкански диктатури, които просто разрушават националната икономика, убиват бизнеса, създават опасни обществени строежи.

„Марица“