Психиатърът д-р Веселин Герев: Няма лечение за политическата шизофрения

Психиатърът д-р Веселин Герев: Няма лечение за политическата шизофрения

– Д-р Герев, преди години патентовахте термина „политическа шизофрения“. Вписва ли се сегашният парламент в тази рамка? Може ли да поставим тази диагноза?

– Този термин го въведох още преди около 12 години, преди Бойко Борисов да дойде на власт. Причината – политическият живот в страната прилича много на заболяването шизофрения. Характерно за него е, че човек живее капсулиран, изолиран, в свой измислен свят, подчинен на собствените му налудности и халюцинации, мнителност и подозрителност. На база на това се оформя неговото поведение, в което няма нищо рационално. Самата капсулация и изолация, раздвояването на мисленето, на стандартите и емоциите представлява шизофренен процес. Характерното за този процес е, че води до системен разпад на личността, до оглупяване и ранно настъпваща деменция. И какво наблюдаваме в нашия политически живот? Същите процеси. Преди човек да стане депутат, говори много разумно, логично, излъчва емоционална емпатия, тръгва с приказките „в името и за благото на народа“ и в един момент, два-три месеца по-късно, започва да се променя. Настъпва така нареченото раздвоение на мисълта и на емоциите. Човек започва да живее в измислен свят, възприема се като последен фактор и цялото му поведение е подчинено именно на тези глупави, нереални преживявания, които има в главата си и определят неговата политическа шизофрения. Много от хората в политиката дори сами не вярват на това, което говорят. Както се казва, говорят изопачено, с идеята само и само да са във властта, при парите и т.н. Дори си мисля, че не парите ги привличат, а властовият лост, който на практика дава много голямо усещане за приповдигнатост, за сила, за непреодолим фактор. На практика тези хора се изживяват точно като едни политически шизофреници. Тяхното поведение и последствията от него обираме обаче всички ние, обикновените хора, които сме нормално мислещи.

– Тоест политическата шизофрения важи с пълна сила за сегашните кандидати за власт?

– Абсолютно. Още когато депутатите на Трифонов влязоха в парламента, писах, че и тях няма да ги пожали политическата шизофрения. След един месец започнаха да дават сигнали оттук-оттам. Просто няма човек, който да се е завъртял там и да не го е ударило в някаква степен. Ние виждаме тези лица, които медиите ни показват, които се изказват всеки ден. Но има още много хора вътре, които на практика мислят и действат по същия начин. Парламентът е като наистина една голяма охранявана клиника за шизофреници.

– Има ли начин начинаещ политик да се предпази от шизофренията в парламента?

– Няма такъв. Тя е заразна като едрата и дребната шарка – на 99,9 %. Не познавам някой, който да е излязъл по-беден, отколкото е влязъл. Тоест оттам никой не дърпа негативи, а само позитиви за собствена облага. Просто властта е наркотик, опиянява и тласка лека-полека към необратими процеси в психиката както на властимащите, така и на вече преминалите оттам. За съжаление, избирателите се поддават на варианта „хляб и зрелища“. Той е патентован още в Римската империя. Идеята е такава, че дай на масите зрелища, и те забравят за всичко друго, тоест замазват им очите за истинските проблеми. Всичко това е един голям цирк. Не очаквам да излезе нещо позитивно. Дано да греша.

– Възможно ли е излизането от властта да подейства като лекарство за политическата шизофрения?

– Не, то ги тресе поне още година. Отрезвяването не става веднага. Освен това конкретният депутат, като излезе от парламента, веднага му търсят място някъде да го настанят и да е един вид като готов зареден акумулатор, който просто чака да го включат. Много от тези хора след това отиват по министерства, агенции, НПО-та и пак се изживяват като такива фактори. Много от тях са напористи, арогантни, дори брутални. Сами си просят постове. Тази част от политическата шизофрения се възприема като амбициозност, като желание за промени, като желание да направиш нещо. То всъщност никакви промени не са настъпили от времето на епикуризма. Всичко се върти… около благинките на властта.

– Как успяват да влияят на хората дотолкова, че да им повярват и да им подарят властта?

– Това е един друг интересен психологически модел, който се наблюдава повече от 30 години в България. Трябва да дойде месията и да свърши работа вместо нас. Понеже психиката на всички хора е формирана по този начин – че някой трябва да им оправи положението, че те сами не могат. Те се питат: „Кой сега ще ни оправи положението?“. Който дойде и измъкне някакво зайче от шапката. Идва поредният фокусник с поредните обещания. Застава отпред, прави фокуси, хили се глуповато. И съответно хората го припознават. Ето сега се готвят да идват следващи депутати. Те ще са новите месии. Едните биват избутвани и бързо забравяме за тях, съответно новите се налагат. Хората винаги чакат някой да им оправи нещата ​- независимо дали ще е ЕС, дали ще е министър​ът, дали ще е правителството, дали ще е някой друг. Всичко се върти в този кръг. И затова сега масово гласовете ще отидат при новите, ако има избори. Същото нещо беше със СДС навремето, после дойде царят, който беше месията с „800 дни“, после беше Борисов със „за година ще ви построя магистрала“. Най-важното е да хвърлиш някакъв лозунг и всички да викат: „Ура! Да живей!“.

– Конкретно в България политическият сценарий се върти около две фигури – тези на Кирил Петков и Слави Трифонов. За тях има ли специална диагноза?

– Не ги познавам лично. Политическата шизофрения ще определя модела им на поведение, отношението им към хората и към колегите им. Те са вече хванати от този процес и там пускане няма. Отделен е въпросът кой какво иска да му се случи. Явно там вече желанията са противоположни. Но така или иначе, всичко ще бъде подчинено на глуповати ситуации, в които ще изпадат благодарение на борбата на собственото си его. Защото те са капсулирани благодарение на облагите, които им дава властта, и вследствие на това, че хората са им дали вот. При всички положения ще има разминаване между очакванията на хората и действията на избраниците. И винаги ще има. Тези хора са там, за да оправят собственото си дередже, не нашето. Това трябва да е ясно на всички, независимо кой ще дойде на власт и кой е бил. Всеки политик излиза с подобрено финансово положение.

– Има ли начин начинаещ политик да се предпази от шизофренията в парламента?

– Няма такъв. Тя е заразна като едрата и дребната шарка – на 99,9 %. Не познавам някой, който да е излязъл по-беден, отколкото е влязъл. Тоест оттам никой не дърпа негативи, а само позитиви за собствена облага. Просто властта е наркотик, опиянява и тласка лека-полека към необратими процеси в психиката както на властимащите, така и на вече преминалите оттам. За съжаление, избирателите се поддават на варианта „хляб и зрелища“. Той е патентован още в Римската империя. Идеята е такава, че дай на масите зрелища, и те забравят за всичко друго, тоест замазват им очите за истинските проблеми. Всичко това е един голям цирк. Не очаквам да излезе нещо позитивно. Дано да греша.

в. „Марица“