Проф. Славян Сапарев: Преходът беше режисиран, промяната – подменена

– Кога ще свърши Преходът, в който влязохме преди 31 години?

– На практика Преходът беше подменен. Той ще свърши тогава, когато свестните и честни хора се върнат в политиката. Мнозина като мен избягаха. Трябваше да се махна от цялата тая воня.

Виждате какво става в момента с протестите по булевардите в центъра на София. Кой и защо ги организира? Излиза, че всеки, който има пари, може да извади хора на улицата. Няма идеи, има желание за печалба – тук и сега. Това е страшно.

Нещата може би започнаха с Иван Костов и раздаванията, които той направи. Мисля, че на този човек някога ще се потърси сметка. Не можеш да влизаш в големи политически игри и да не си честен. А точно това се прави у нас.

– Проф. Сапарев, каква е Вашата равносметка 31 г. след ключовата дата 10 ноември 1989 г., когато започна прословутият български Преход?

– Директна равносметка в момента не може да се направи. Причината за това е проста – целият български народ тръгна в грешна посока, загубиха се ценностите. Едно беше СДС в началото, когато бяхме вътре. След влизането ни във Великото народно събрание за ръководители в СДС започнаха да избират много странни хора. Оттам нещата тръгнаха зле, загуби се тази чиста сила, която имаше в политиката, загуби се разбирането между хората.

И на първа линия застанаха само хора, които гледаха да ограбят, да откраднат колкото се може повече, да натрупат повече за себе си. Тази страшна подмяна на ценности, изглежда, стана подмолно, защото нито в началните години на СДС, нито във Великото народно събрание нямаше подобни негативни неща.

И не можеше да попречим. Как можеш да попречиш на хора, решени тук, сега, на всяка цена да направят много пари?! А и като че ли стана някаква промяна в психиката на хората. Нямам обяснение защо се получи това овълчване – изведнъж всички решиха, че трябва тутакси да забогатеят. Вижте какво стана с председателите на СДС – просто ме е срам да потърся колегите и приятелите си оттогава!

Става дума за тежка болест в цялата политическа класа. Вижте кой излиза да протестира на улиците в София. Какви са тия групировки? Няма вече идеал, няма цел.

– Режисиран ли беше Преходът?

– Вероятно, но покрай мен режисьори не са минавали и мои приятели режисьори няма. В началото на Прехода не можеше да не бъдеш честен, да не вярваш в това, което правиш. Ние тръгнахме, изпълнихме това, което трябваше, гласувахме Конституцията. Нямахме проблеми, нямахме разногласия. Но след това ние, идеалистите, застанахме крачка встрани, превърнахме се в наблюдатели на това, което става. А с вълчи нрави не се отива в бъдещето.

Неслучайно убиха Андрей Луканов. Той казваше, че има много възможности за България. Повтаряше: Не си пропилявайте възможностите! И го убиха.

– Мит ли са куфарчетата, раздавани от Луканов?

– Не знам. На мен никой не ми е предлагал куфарче, нито знам някой да е вземал. Но е възможно да е имало ​- всичко е възможно вече. Просто лично не съм бил свидетел на подобно нещо. На няколко пъти съм имал разговори с него – никога не е ставало дума за каквито и да е куфарчета. Но с други хора може да е имал други разговори.

– Няма да отречете обаче, че Преходът ни донесе и нещо добро – вече можем да пътуваме свободно например?

– Разбира се, с влизането ни в обединена Европа нещата се промениха, станаха много по-човешки. Въпросът обаче е в това ​- дали някой ден на Европа няма да й писне от джебчиите, които въртят игри у нас. Но не можем да разчитаме на някой друг, трябва сами да се спасим. Сами трябва да стъпим на здраво, на някакъв човешки път. Месиите нещо ги няма, а може да са само в нашите глави.

– Защо другите страни от бившия соцлагер се справиха много по-добре от нас в новите условия на свобода и демокрация?

– Нямам обяснение. Може би защото у нас очевидно има задкулисни игри. Постепенно се създаде гладна, аморфна маса, която иска на всяка цена да вземе всичко.

– Смятате ли, че ще има реален резултат от проверката на приватизационните сделки, която ДАНС започна по разпореждане на главния прокурор Иван Гешев?

– Има смисъл от такава проверка. Дано само тя да доведе до резултат! Да, от повечето приватизационни сделки е минало много време, чисто юридически не може да се бърка толкова назад. Но може би подобни действия ще задоволят поне частично нуждата на българина от справедливост.

Трябва да сложим край на периода без ценности, в който живеем. До това ни доведе тази странна политическа игра, на която сме свидетели от десетилетия. Сякаш в момента не живеем в Европа, а в някакъв разбойнически Ориент.

– Разбирам колко Ви боли, но защо все пак синята идея, която преди три десетилетия извади на улиците милион жадни за промяна хора, изчезна някъде?

– Случи се така, че всичките избори след тези за Седмото ​Велико народно събрание, като че ли бяха предрешени. В началото всичко тръгна както трябва, след което се случи гигантска подмяна ​- на ценности, на хора. Заради политиката бях зарязал професията си, но прецених, че трябва да се върна към науката – в нея поне такива измами няма.

– Вие сте първият председател на СДС-Пловдив. Градът ни беше наричан синя крепост, синя столица – защо това приключи толкова бързо?

– Бих попитал пловдивчани защо си избраха някои от следващите ръководители на СДС, както и за някои кметове. Но вероятно не е редно да се задават такива неудобни въпроси. Пловдивската група на СДС във Великото народно събрание беше изключително стабилна. Но днес да знаете някой от първите седесари да продължава да се занимава с политика? Всички се отдръпнаха.

Когато вълци нападнат стадо и разкъсат водача, коча, стадото се разпилява из гората. Сега в момента имам чувството, че у нас се случва това – хората са се разпилели из гората и чакат отнякъде да дойде помощ, някой да помогне. Кой обаче е тоя абстрактен някой, който ще помогне?

А като говоря за Пловдив, длъжен съм да припомня, че тук дори в смутното време, в началото на промените, не стигнахме до ескалация на напрежението.

Пловдивската милиция никога не е участвала в сблъсъци, винаги са спазвали законите. Е, имали сме неприятни моменти – случай, при който доносници от комунистическото ДС се опитаха да сплашат видния социалдемократ д-р Петър Дертлиев и жена му, двамата бяха доста насинени. Добре че бяхме наблизо и се спуснахме на помощ с гардовете ни.

Комунистическото ДС беше нещо много силно. Оттам може би тръгнаха много неща, които ще си носим на гърба още дълго време. Още сърбаме попарата на тайните служби от времето на соца, на комунистическото ДС. Оказва се, че това е нещо уж умиращо, което обаче не умира и продължава да ни държи примката на врата. Не стигат ли вече 30 години? Когато държиш някого с примка на шията и подръпваш, когато трябва, защо да се отказваш? Така че може не само 30, а и 50 години да станат. А и българинът още не е казал: Стига!

– Смятате ли, че и днес някой ни дърпа конците?

– Да, на практика – да. Ако народът не се събуди, това ще продължи доста време.

– Не е ли възможно все пак синята идея да възкръсне в нова силна десница?

– Всичко е възможно. Проблемът е в това, че за политиката са нужни честни хора. А честността вече не е на мода.

Днес герои са тези, които са прецакали държавата, грабнали са милионите. Дойде времето на лъжците, тарикатите. Но все пак управленците са тези, което хората избират. И за редица постове бяха избрани алчни, недостойни хора. Въпреки това смятам, че нещата може да се променят.

– Може ли СДС да стане мотор на едно ново синьо дясно?

– Може би точно СДС трябва да го направи – това беше единствената силна партия, която имаше идеи. Но трябва да прекратят странните избори на ръководства, които правеха. Недоумявам защо тези разумни хора, които бяха в СДС, избраха хора, които въобще нямаха място там. Така не става. Не можеш да избираш в ръководство на партия хора, чиято единствена цел е да си напълнят джобовете – това скапва и най-добрата организация.

Все пак спасението е в създаването на нова дясна формация, достатъчно силна. Може да не е чак толкова дясна, но да е задължително дясна.

Лявото показа, че не може. Крайно време е да се появят политици, партии, сериозно загрижени за бъдещето на тази страна.

– Вие самият бихте ли се ангажирали с подобна кауза?

– Зависи от много неща. А вече и годините ми са доста. Може би е редно да дадем път на младите, но не виждам те да правят нещо.

Преди години се върнах към науката – предпочетох да остана с чисти ръце, отколкото да бъркам в политическа кал. Но за съжаление, проспахме нещо много важно – действията на кадри на бившата комунистическа ДС, които влияят и върху явления в живота ни и днес. Още навремето, когато бяхме достатъчно силни, трябваше рязко да се изправим срещу тези фигури и явления. Но явно сме се заблуждавали колко негативна роля ще играят те в годините напред.

„Марица“

Проф. Славян Сапарев е първият председател на СДС-Пловдив. Депутат в 7-ото Велико народно събрание. Инженер, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” – Технически колеж – Смолян.