– Проф. Стоянов, как ще коментирате 50-минутната изява на гражданина Радев в т. нар. обществена телевизия? Всъщност стана ли ясно защо той е абдикирал от президентството, по думите на предшественика му Росен Плевнелиев?
– С първото си участие на избори Радев ще опита да превземе политическото пространство на абордаж, но атакуващ от кораб под чужд флаг. Ще разполага с „тайното“ оръжие на скритите дълбоко в трюмовете загадъчни „войни“, изчакващ момента да разкрие експертната в боя и моралната в убеждаването тяхна мощ, с което да срази враговете си. Засега стратегическата му визия е обгърната в тайнство и мистерия, с претенцията за енигматичност. Отказът от президентския пост бе „оправдана“ с „хората“. Нищо ново под слънцето.
– Той ще се бори с олигархията, иска нов общесвен договор. Като как ще стане това?
– Нищо от гореспоменатото не е и няма да бъде възможно, ако един политически лидер или управлявана от него коалиция не успее да постигне невероятните към момента 2/3 мнозинство в Парламента, или 160 гласа. Всичко друго представлява кампанийно политическо говорене, некоректно представяне на собствен потенциал и възможности по демократичен път да се постигне съответен резултат. „Нов обществен договор“ всъщност означава нова Конституция. А заявката за премахване на олигархията от управлението – да направим бързо и кратко уточнение на понятията и термините. Радев заявява, че иска да премахне от управлението богатите хора, знатните хора, хората с произход, хората с икономическа мощ или политически позиции, всъщност елита (или елитите). Да не забравяме, че освен финансова съществува и политическа олигархия и такава, притежаваща военна сила и контрол върху ресурси или партии…
– Във фейсбук зададохте въпроса дали бившият президент е част от демократичната общност или не и че чакате разяснения. От кого ги чакате и имате ли вече яснота по въпроса? Стана ли ясно от „интервюто“ по БНТ?
– Това е въпрос към самонареклите се „демократична общност“. Те трябва да си и да ни отговорят на този, може би най-важен към момента, въпрос. Приемането на Радев за потенциален коалиционен партньор ще предефинира съществуващи днес коалиции, но и пропорции в представителството на обществени нагласи и очаквания. По-скоро ще наблюдаваме опит припознаването на бившия президент на републиката като проекция на идеологически различия да бъде все по-неглижирано. Темите, свързани с оценка на мястото ни в демократичния свят и необходимостта от категоричност по отношение на мястото ни в Европа, НАТО, международни организации и договори, както и мнението по отношение на войната в Украйна, кризата в Газа, Иран, Китай и т. н., ще бъдат „заметени“ под килима, за да има същите тези – „добрите сили“, аргумент защо ще правят каквото и да е с него. От първото ексклузивно интервю на Радев в предаването „Панорама“ по обществената телевизия стана ясно, че той ще „работи“ с всички, че няма непреодолими граници, невъзможни компромиси и невероятни коалиции. А нали щеше да се променя моделът, да се стърже „олигархията“?
– Кого, според, вас изпръска камъкът в блатото Румен Радев?
– Ако мога да си позволя мисъл в същата метафорична посока – засега Радев само е замахнал. Докато не представи пред широката общественост партийния си проект, неговата конфигурация, своята „свита“, програмата си, с която ще иска доверие за бъдещо управление, и докато не започне да дава отговори на неудобни въпроси и да дебатира, всичко ще бъде в сферата на догадките. Разбира се, неговите глашатаи и добре информирани уж независими комуникатори и наблюдатели ще ни обясняват кое и как ще стане, кога и защо ще се случи, като се представят едва ли не за оракули.
– Стана ли според вас ясно що за партия ще бъде това НЛО на Радев – лява, дясна, проруска, проевропейска, тръмпистка? И защо отлага партията си за след изборите?
– С висока вероятност може да прогнозираме, че тази партия ще е лявопопулистка, с евроскептичен уклон. Това ще е лидерска партия, със структура на управление сходна с тази в субординационни системи, като военизираните например. Основните лица в нея предстои да ни се представят. За тях Радев мълчи засега. Най-вероятно ще ни каже кои са „когато най-малко очакваме…“, нали така заяви самият той и за намеренията си, оставката и заявката си. Ще ни представи и идеите си горе-долу по същото време. И те ще са най-вероятно такива, „каквито най-малко очакваме…“, нали? А оправданието, че политическа партия е невъзможно да се направи в този момент, защото, видите ли, съдебната корумпирана и завладяна система ще попречи и то подкрепена от олигархията е, меко казано, несъстоятелно. Всъщност за тези избори просто няма технологично време. И това е истината.
– Нов политик ли е Радев, според вас? Кои избиратели са неговата таргет група?
– Радев никога не е бил политик. Дали ще стане – предстои да разберем. Радев бе институционален представител. Когато влезе в президентската институция, той бе високопоставен военен с несъмнени лични, професионални и нравствени качества, но без абсолютно никакъв политически опит, експертиза или компетенции. Това от своя страна би следвало да е определено предимство пред останалите – не бе опетнен от грешни политически решения, несъстоятелни коалиционни компромиси, политически гафове, грешки и кризи. Но поради ограниченията в българската Конституция, Радев бе „принуден“ просто и всекидневно да изпълнява служебните си задължения, което правеше с коректност и педантично. Особено през първия си мандат. Но вследствие политическата немощ на партиите в поредица парламенти, недалновидността им, липсата на коалиционна култура и издигането на стени, препятстващи всякакви възможности за компромиси, за сметка на личностни противоречия, Радев получи правото да управлява. Макар и посредством служебни правителства. Точно в този момент у него се зароди и апетита за реална власт. Опитите му в упражняване на властта не се родеят с особени успехи и резултатност. Политическите умения, които показа през това време, са компромисни.
– Защо според анализатори хората щели да гласуват за тази засега котка в чувал? Как да разбираме това ваше „Коментатори се преобръщат в агитатори, анализатори станаха апологети“?
– Независимостта на публичните говорители винаги е била под въпрос. Да, никой не е абсолютно независим. Но не смятате ли, че хора с неясна професионална реализация и лично CV, с ясна политическа обвързаност и зависимости, с компрометирана експертиза и съмнителна компетентност, ни се представят като независими политически коментатори, само защото са завършили бакалавър или магистър нещо си, някога си. В публичното пространство понякога ни се представят за обяснители на политическите процеси и живота ни въобще, като „социолози“ лица, само защото са собственици или аватари на собствениците на социологически агенции. Данните от техните или други изследвания се интерпретират радушно според това накъде е повял вятърът. Но тъй като рано или късно всичко става ясно, най-добре е по-рано, отколкото късно, всеки един от тези публични персони да заяви ако не личните си пристрастия и подкрепа, то поне ценностите и идеологията, които подкрепя. За да е честно. В противен случай опасността за манипулиране и шантажиране на общественото мнение се увеличава експоненциално.
– Поведе ли Радев в битката кой да бъде българският Орбан? Ами ако Орбан загуби изборите през април, на кого ще се оприличават мераклиите?
– „Българският Орбан“ все повече се превръща в метафора, описваща мека диктатура. Ако някой иска да нарече някого по този начин, рискува да се подведе по добре битуващото по нашите ширини очакване от десетилетия за управник с твърда ръка, решимост и смелост, който да ни изведе от кризите, да ни спаси и да ни даде бъдеще. Едно такова нашенско си очакване на поредния месия. Проблемът е, че това очакване може да се окаже очакване на Годо. Или по-лошо – отново да заложим на „дядя Ваня“, на батюшката. А ние, българите, всъщност имаме нужда от нов Стамболов…
– Пак във фейсбук имаше един ваш пост, който ми направи силно впечатление – „И Ренесанс ни трябва, и Реформация дори, но най-вече Просвещение, Реставрация, обаче, хич“. Пропуснали ли сме някои от тези етапи в развитието ни?
– Светът, в който живеем, не е същият. Всяко едно достижение на цивилизацията се поставя под съмнение, изправено е пред потенциална криза и рискува да бъде разрушено. Вече все по-малко се интересуваме от знанието и познанието, от мъдростта и личния опит. Отричането на авторитетите се превърна в начин на мислене – днес знаещите и можещите не заслужават признание, за сметка на онези, които „дават всичко от себе си“ и поради само този факт заслужават даром всичко, тук и сега, самото защото съществуват. Вече не е престижно да си най-добър, най-можещ, пръв дори – на всекиго дължим награда, преклонение дори. Екзалтираното предоверяване на т. нар. изкуствен „интелект“ създаде нови кумири, нови влияещи (инфлуенсъри). Всеки днес е творец – автор, поет и писател, всеки е компетентен в политика, философия, обществени дела и най-вече по въпроси, свързани с „международното“ положение. А дали всеки може да прави високоинтелектуални анализи, само защото притежава „умно“ устройство, като че ли е реторичен въпрос.
– Преди десетина години един висш кадър на ДС ми каза – пишете си вие срещу ченгетата, но през 2025 година реставрацията ще бъде пълна. Май че е бил прав?
– Натам вървят нещата. За тази реставрация говоря. Не съм сигурен, че такъв е бил планът от самото начало, но важен е крайният резултат. Почти приехме децата и внуците на предишните власт, номенклатура и фаворити, да проимат власт, влияние и пари и в новите демократични условия. Но за някои това явно не е достатъчно, както казва народът, апетитът идва с яденето. Тоталитарният недемократичен модел на управление не трябва да бъде допускан никога отново в България. „Цивилизационният избор на България“, както го определи президентът Петър Стоянов, не бива да бъде поставян от никого под съмнение.
– ППДБ искат 121 депутати, толкова някои социолози дават и на Радев. Тези две формации ли ще водят основната битка на изборите? Какво остава за Борисов и Пеевски?
– Кампанията започна. За тези „социолози“ ставаше дума по-рано – за пропагандаторите апологети. Към момента не е проведено социологическо изследване, отчитащо партия на Радев, защото такава няма. Личен потенциал и партийна политическа перспектива може да се коментира, но не и да се се изследва към днешна дата. Първо – такава партия няма, второ необходимо е технологично време, за да се направи терен, да се получат и анализират данните от такова изследване, да не говорим, че харесването и одобрението са едно, друго е очакването и надеждата, а трето и четвърто е реалното участие и крайния резултат. Всичко останало е спекула, целенасочена манипулативна комуникация и не на последно място – самопредлагане с идеята за бъдещи облаги, кариера и т. н., а защо не и добре подплатена с лична или друга изгода и мотивация и към днешна дата.
– Как оценявате първите стъпки на президента Илияна Йотова? Може ли да очакваме тя да се еманципира от Радев?
– Да. Чисто протоколно, видимо в пространството, нейният екип и тя самата решиха още в самото начало да прекроят „навиците“ на Радев. Първият жест бе приемането на представителите на съкратената листа потенциални министър-председатели, тя лично излезе да ги посрещне, което бе нечувано при нейния предшественик. Този акт, макар и маловажен за някои, е явна заявка за повече дипломатичност и толерантност. От всяко нейно действие до края на този мандат ще зависи дали ще има основания да претендира за следващ редовен такъв.
– Ще има ли така наречената демократична общност единен кандидат за президент?
– Все по-трудно. Капсулирана сама в себе си, самодоволно себедостатъчна и с претенцията за притежание на моралния императив, тази „общност“ допусна да бъде представлявана дори в някои нейни формати от хора, свързвани с ДС, бивши членове на БКП, хора с нееднозначна политическа кариера и ефективност. Някои структури, самоопределили се като търсещи обща дясна кандидатура, започнаха да се разпадат. Липсва идеята за широко дясно обединение, включващо и извънпарламентарната дясна част на политическия спектър. Все още от ПП увъртат и не дават категоричен отговор дали ще имат някакво единение с проекта на Радев, а от това зависи и бъдещето им с Демократична България, особено в частта ù ДСБ. Вляво кандидатът за президент е почти ясен, вдясно – отново мъгла. Вероятността за алтернативни кандидатури става все по-вероятна, като единствено се залага на втория тур. Ако т. нар. десен кандидат стигне до втори тур. И ако има втори тур… (trud.bg)
