– Проф. Овчаров, обявихте нови важни археологически открития, свързани с античния град Мисионис край Търговище. Потвърждава ли се хипотезата, че той има потенциала да се превърне в „северния Перперикон“?
– Да, от туристическа гледна точка той има този потенциал. Откритият там дворец на епископите от V-VI век наистина ни изненада, честно го казвам. На такъв прекрасен ансамбъл от сгради не съм очаквал да се натъкнем. Всъщност това е един класически domus, по чийто прототип са строени римските сгради от II-III век, които виждаме напълно запазени в Помпей, в Херкуланум, в самия Рим и т.н. Разбира се, нашият е малко по-късен пример, но той спазва същата схема: с вътрешен двор, със странични помещения, с триклиний – мястото за пиршества. Доста охолно са живеели епископите по онова време. Разликата с античните дворци е наличието на малък ораторий или параклис, който е бил за лично ползване на епископа. Той е служил в голямата базилика до двореца, но за личните си молитви е използвал вътрешния ораторий.
– Разкажете по-подробно как е изглеждал този дворцов комплекс?
– Комплексът е с правоъгълен план и размери 20/15 м. Точно в центъра се намира малък правоъгълен двор, покрит с каменни плочи, който е бил открит към небето, за да бъде осветявана вътрешността на ансамбъла. Около двора са разположени верижни помещения, покрити с керемиден покрив. Разпознати са останките на епископските апартаменти, трапезарията. В двореца се е влизало през двукрила врата, водеща към една от улиците на Мисионис. Без съмнение към епископския ансамбъл се отнася и великолепната кръщелня – баптистерий, открита през предишните години. При разкопките са намерени стотици находки – златни апликации, стъклени чаши за пирове, многобройни монети и други предмети. Интересни са и фрагментите от надписи, които предстои да бъдат разчетени.
– Намирани ли са у нас други подобни сгради от този период?
– Епископските резиденции от раннохристиянския период са доста редки в проведените досега проучвания в България. До тази година бяха известни тези от Силистра, римският град Нове край Свищов, Сандански. През този сезон на такъв представителен ансамбъл попаднахме и при разкопките на Перперикон. Ето че сега такава внушителна архитектура се появи и на Мисионис край Търговище. Това показва, че през V-VI век градът е бил един от важните административни и духовни центрове в Североизточна България. Монументалната раннохристиянска архитектура на Мисионис е напълно в унисон с изказаната от нас още преди няколко години хипотеза, че по тези места в Североизточна България са проповядвали последователите на апостол Андрей Първозвани. Неслучайно до този момент в Мисионис са открити вече 3 огромни раннохристиянски базилики. Документално е известно, че тези земи през I век са покръстени именно от този последовател на Исус Христос и брат на апостол Петър. Съществува хипотеза, че той е бил ученик на самия св. Йоан Кръстител.
– Кога новооткритите части от археологическия ансамбъл ще станат достъпни за туристи?
– Комплексът и сега е достъпен за туристи. Намира се на много удобно място – много по-удобно от класическия Перперикон от гледна точка на местоположението. Той е на пътя София-Варна (магистралата там още не е построена), на 7 км западно от Търговище. Като се пътува от София, е на 7 км преди Търговище. Има си табели, има си всичко, просто човек трябва да спре и да направи прекрасна разходка в предпланините на Стара планина. Изкачването до Мисионис е около 15-20 минути.
– По този обект е работил още вашият баща акад. Димитър Овчаров. Може би неговите разкопки са основополагащи и за сегашните разкрития. Това повишава ли за вас сантименталната им стойност?
– Разбира се. Голямата епископска базилика, около която се намира дворецът, е разкопана именно от Димитър Овчаров. Всъщност той предполага наличието на нещо подобно, но тогава не му стигат силите и финансите да го продължи. Аз мога да кажа смело, а и моите колеги Ангел Конакчиев и Стефан Иванов – също, че продължаваме делото на Димитър Овчаров, основоположника на археологията в този район на България.
– Разговаряме, докато пътувате за Свищов, където от 2 седмици тече археологически сезон 2020. С какви очаквания сте за там?
– Имаме вече първите находки – монети на цар Иван Шишман, на баща му Иван Александър, много хубава търновска болярска паница с изображения, изпълнени с техника „сграфито“, и др. Тази година свищовските разкопки са посветени на 625-годишнината от гибелта на цар Иван Шишман на 3 юни 1395 г., която ние забравихме, улисани в протести… Това е много важна дата, тя бележи и края на Търновското царство, реално погледнато – на българската средновековна държавност. Макар и със закъснение, разкопките ще отбележат тази годишнина. Свищов заедно с Никопол и още 2 града са последните градове на Търновското царство след героичната и изтощителна 25-годишна битка, която Иван Шишман води със завоевателите. Буквално педя по педя той отстоява българската земя, но в края на краищата неговата 2-3-хилядна армия не може да устои на 30-40-хилядните османски пълчища и той е пленен и екзекутиран пред последния си град Никопол. А Свищов е бил предпоследният… От документи открихме името на коменданта на Свищовската крепост. Най-вероятно той се е казвал Алдимир (в превод Желязната ръка). Това е куманска дума: не е тайна, че през ХIV век значителна част от българската аристокрация е от кумански произход. Например Тертеровата династия е куманска династия. Те са обаче български царе и боляри. Алдимир е отбранявал Свищов, а в библиотеката на Румънската академия на науките открихме уникално писмо, което Иван Шишман му пише буквално в последните месеци преди смъртта си. „До тебе, Алдимире. По-скоро войници да събереш, та да дойдеш с тях в Никополис с въоръжението си“. Това писмо свиква последните войски на Иван Шишман за решителна битка, която, за съжаление, е загубена, той изгубва живота си, а България – своята свобода.
– Планирате Свищовската крепост и замъкът в нея скоро също да се превърнат в притегателен център за посетителите, нали?
– Това е другата причина да бързаме. До края на октомври (дано времето да е благосклонно към нас) замъкът трябва да бъде разкрит. Той не е толкова голям, но е много добре укрепен и е доста запазен до 9 м височина. Трябва да го направим, защото община Свищов е на път да спечели важен проект, с който хълмът в центъра на днешния град, където е замъкът, ще бъде превърнат в парк, ще бъде осветен, за да се вижда крепостта от Дунав. Ще стане нещо като по-малък вариант на Баба Вида.
– В сезон на пандемия как оценявате туристическия интерес към Перперикон – вашето коронно дело в археологията?
– Беше много успешен сезон, колкото и странно да звучи. Там също попаднахме на епископска резиденция, отново от VI век, която предстои да бъде довършена следващата година. Сега открихме 3 сгради, сред които блести уникалният кръгъл мавзолей ротонда. Това е една от тънкостите на привличането на туристи – да има нови находки. Хората идват, когато чуят, че има нови неща. А мавзолеят ротонда предизвика огромен интерес. Тази 21-ва година от проучванията на Перперикон е по-особена заради коронавируса, но така или иначе има огромен поток от хора, който аз предвиждах. Заради това, че хората не могат да пътуват до Гърция или други страни, те се насочват към вътрешния туризъм. И наистина на Перперикон това се видя. Не мога да цитирам цифри, но мога да кажа примерно, че около 6 септември, по празниците на Перперикон беше като бул. „Витоша“ – толкова много народ имаше. Хиляди хора го посетиха. Сигурен съм, че този август и септември ще са по-силни за туризма от миналата година
– Имахте ли интересни лични срещи по време на сезона, какво ви питат хората?
– Има по стотина такива срещи на ден – с разписване на книжки, със снимки и т. н. Това е моето ежедневие на Перперикон. Хората са много доволни. В момента по европейски проект се завършва красивата сграда на посетителския център – по 1 от 7-те европейски проекта, които имаме реализирани до момента. Това е много важно за туризма, там именно ще става запознаването с Перперикон. Започва работата и по следващия проект за 8,5 млн. лева, по който голямата 40-метрова базилика, която открихме преди 5 години, ще бъде възстановена, анестилозирана, както се казва – тоест с материали от епохата ще бъде издигната до определена височина, с колоните и всичко останало. Ще бъде довършена реставрацията и консервацията на всички останали сгради, разкрити до този момент.
– Достатъчно ли е финансирането, което получава археологията?
– Мога да говоря за моите обекти. Перперикон, както е известно, се финансира от държавата в продължение на 21 години. И сега имахме достатъчно средства – 250 000 лв. тази година. Надявам се да имаме и през следващата, за да можем да продължим и завършим разкриването на тамошния епископски комплекс. За Мисионис бяха около 60 000 лв. – значителна част от община Търговище, останалата от държавата, от Министерството на културата. Но, разбира се, за там може да се желае и още предвид мащабността на този голям античен и средновековен град.
