Между България и Македония отдавна има пропаст. Тя започва още от 1918 г. с българските провали във войните поради свръхамбиции, да не кажем алчност.
Оттогава ние нямаме общи образователни, църковни, военни институции, медийна среда, ако щете. Това са 102 години изграждане на различния и това е вече „една друга Македония“, както с мъка казваше героят на Сашо Морфов във филма „Сирна неделя“.
Днешните македонци не разбират и няма причина да разбират защо за нас страната им не е просто поредният балкански съсед.
Не разбират и няма причина да разбират защо хора като Михаил Даиев от Балчик са отивали да стават комити в Македония и да умират там.
Образованието им е такова от 102 години.
Ние пък не можем да разберем защо там настояват да имат собствен език и исторически пантеон, и се чувстват културно по-близки с довчерашните югославяни.
Образованието ни е такова от 102 години.
Пропастта няма да изчезне, каквото и да се случи на дипломатическото поле.
Бродел говори за тежестта на историята, а 102 години са доста история.
„Другата Македония“ е твърда реалност, която все някога ще осъзнаем, а от мъка може би вече няма нужда.
Петър Захариев
