Новината от Струмяни звучи като виц от времето на Живков, но е от днес. Премиерът Румен Радев отива при народа. И народът е посрещнат от полиция. Гражданска активистка е арестувана, защото е искала да се доближи до премиера. Да зададе въпрос. Да каже неудобна истина.
Въпросът вече не е какво е казала Гергана Петрова от Струмяни. Въпросът е какво се случва с държавата, в която трябва да те арестуват, за да не притесняваш властта.
Новата етика: Не се доближавай!
Имаше време, когато охраната на държавния глава пазеше държавния глава от куршум. Днес охраната пази държавния глава от въпрос.
Сценарият вече е познат до болка и се повтаря при всеки управляващ, без значение от цвета му. Черни джипове, отсечен път, предварително подбрана публика от кметове и партийни активисти, които кимат одобрително, и кордон от униформени, чиято основна задача е да не допусне „неподходящите“.
Кой е неподходящ? Всеки, който не ръкопляска. Майка с болно дете, земеделец с изсъхнала нива, човек с плакат, жена, която вика „Оставка“. Те вече са заплаха за националната сигурност.
И тук идва ключовият въпрос от Струмяни: Това полицейщина ли е, или добре режисирана провокация?
И двете версии са еднакво лоши за демокрацията.
Ако е полицейщина – значи сме се върнали десетилетия назад. Значи НСО и МВР вече не са служби за сигурност, а бухалки за заглушаване. И ако днес те арестуват в Струмяни, защото си поискал да говориш с премиера, утре ще те арестуват в София, защото си помислил да говориш с премиера. Това е моделът „дворец“ – владетелят живее в свой свят, а народът се допуска до него само по телевизията.
Ако е провокация с предизборен привкус – е още по-цинично. Да пратиш свой човек да бъде „жестоко арестуван“ пред камерите по време на визитата на бъдещия ти конкурент, за да се изкараш жертва на „репресивната машина“. Това е старата ченгесарска школа – създаваш мъченик, за да събереш гласове за президентския вот. В този сценарий и активистката, и полицаите са просто декор.
И в двата случая губещият е един – гражданинът.
От кого ги пазят?
Нека бъдем честни: никой в Струмяни не е искал да убива Румен Радев. Хората искат да го питат.
За водата. За пътищата. За това, че Югозападна България се изпразва. За това, че една община живее от помощи, а ни се говори за „геополитика“ и „изтребители“.
Но нашите избраници отдавна не искат да отговарят на тези въпроси. Те искат да бъдат божества. Да слизат от джипа, да прерязват лента, да кажат две заучени фрази за „евроатлантическите ценности“ или „суверенитета“, да бъдат снимани и да си тръгнат.
Затова и се охраняват от народа, а не за народа.
Истинската охрана на един държавник в демокрация не е бронежилетката и кордонът. Истинската охрана е доверието, че можеш да застанеш пред 100 ядосани човека и да им отговориш. Да понесеш освиркването. Да чуеш истината.
Когато властта започне да се страхува от въпроси повече, отколкото от куршуми, значи вече не е власт. Става каста. Привилегировани божества, които вярват, че държавата е тяхна, а ние сме просто статисти в предизборния им клип.
Случаят в Струмяни е лакмус. Не за полицията. Полицията изпълнява заповеди. А за нас.
Ще свикнем ли да ни бият и арестуват, когато искаме да се доближим до тези, на които плащаме заплатите? Ще приемем ли, че е нормално да се иска 50 метра дистанция от „народния избраник“?
Защото утре дистанцията ще стане 500 метра. А после – ще ни забранят и да гледаме към кортежа.
Коментарът е генериран от изкуствен интелект META AI специално за 1chas.bg
