Пореч – малката синя звезда с голям фармакологичен потенциал

Пореч – малката синя звезда с голям фармакологичен потенциал

Поречът (лат. Borago officinalis), известен още като бораго или лечебна краставица, е едногодишно тревисто растение от семейство Грапаволистни. На височина достига от 30 до 100 см, като стъблото му е изправено, кухо и разклонено, покрито с гъсти, груби, четинести власинки, характерни за представителите на семейството. Листата са едри, яйцевидно-продълговати, месести и грапави на пипане, покрити от двете страни с бодливи власинки.

Цветовете, едни от най-разпознаваемите белези на растението, имат формата на петолъчна звезда, ярко небесносини (рядко розови или бели), с диаметър около 2–2,5 см, разположени в увиснали връхни съцветия, с тъмни тичинки, събрани конусовидно в центъра. Плодът представлява сухо орехче, разпадащо се на четири едносеменни части. Поречът цъфти от юни до септември и е разпространен в Средиземноморието, като у нас се среща както като култивирано, така и като подивяло растение около пътища, дворове и необработваеми земеделски места.

Най-новият систематичен преглед (Sufwan et al., 2025, Biological Diversity) обобщава доказаната фармакологична активност на растението, а именно антиоксидантно, противовъзпалително, хепатопротективно, невропротективно, антимикробно, противораково и дерматологично действие, потвърдени както от преклинични, така и от клинични изследвания.

По-стар, но детайлен преглед в Iraqi Journal of Pharmaceutical Sciences (2023) добавя и антиноцицептивен (обезболяващ), радиопротективен и подобряващ съня ефект, като посочва семената на пореча като най-богатия растителен източник на гама-линоленова киселина (GLA). Тя се явява основната биоактивна съставка, отговорна за повечето от изброените ефекти.

Показателно за клиничния потенциал на растението е фаза II, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване при 38 пациенти с умерена персистираща астма, което показва, че екстракт от пореч (5 мл, 3 пъти дневно, в продължение на 1 месец) значимо подобрява кашлицата, диспнеята, хриповете, нощната симптоматика и хиперреактивността на дихателните пътища, като ACT-резултатът се повишава от 10,8 на 15,4 точки, а броят на екзацербациите и посещенията в спешно отделение също намалява значимо. Физиологичните показатели като спирометрия, FENO, еозинофили в храчка не се променят значимо, което насочва към клиничен, но не и подлежащ противовъзпалителен ефект.

Допълнителна насока в изследванията е сърдечно-съдовата защита: предклинично проучване (Bentham Science, ноември 2025) при плъхове с изопротеренол-индуцирана миокардна инфаркция изследва кардиопротективния ефект на растението и синергичното му действие срещу експериментално предизвикан инфаркт.

Важно е да се отбележи и въпросът за безопасността. Листата и цветовете на пореча съдържат пиролизидинови алкалоиди, токсични за черния дроб и белите дробове и потенциално канцерогенни. Проучване от 2024 г. в Food Chemistry (ScienceDirect) установява, че пореча съдържа нива на тези алкалоиди, надвишаващи средно 130 пъти максимално допустимото по Регламент (ЕС) 2023/915, докато само листата от растения преди цъфтеж го надвишават средно 5 пъти, а листата от вече цъфтящи растения остават под установената норма.

Маслото от семената на пореча е богато на гама-линоленова киселина (17–26%), линолова (35–38%), олеинова (16–20%), палмитинова (10–13%), стеаринова (3,5–6%), ейкозенова (3,5–5,5%) и ерукова (1,5–3,5%) киселина, при съотношение ненаситени към наситени мастни киселини около 83:17. Листата имат сходен, но по-нисък профил (линолова ~35%, олеинова ~24%, гама-линоленова ~20%), плюс етерично масло с монотерпени и сесквитерпени. Растението съдържа още слузести полизахариди, танини, сапонини, алантоин, силициева и розмаринова киселина, калиев нитрат и флавоноиди, както и посочените вече ниски количества (около 0,01%, 2–10 ppm) пиролизидинови алкалоиди.

С лечебни цели се използват стръковете и цветовете на растението, събирани по време на цъфтежа му (юни–септември). Сушат се на сянка, в проветриво помещение, при разстлан тънък слой, за да се запазят активните съставки. Рандеманът при изсушаване е сравнително нисък, тъй като растението е богато на вода и мукозни съединения.