Политологът Цветанка Андреева: Радев дължи обяснение кой му наложи Кирил и Асен

Политологът Цветанка Андреева: Радев дължи обяснение кой му наложи Кирил и Асен

– Влизането ни в Шенген тази година няма да стане, но президентът обеща догодина. Може ли да му се вярва, госпожо Андреева? Това „догодина“ го слушаме вече две петилетки… Според вас каква е основната причина да не ни искат сега?
– Мисля, че тя се очерта и това са миграционните потоци и контролът на границите ни. Темите за корупция, правов ред и всичко, което говорим вече десет години, отстъпиха назад и разбрахме какво е същинското притеснение на нашите партньори в ЕС. Контролът е под всякаква критика и това го виждаме всеки ден от месец и повече насам.

– Прехвърлянето на топката, т. е. на вината от едно правителство на друго и от една партия на друга не дава добри знаци в Европа…
– Такива вътрешнопартийни проблеми ги има във всяка европейска държава. В Нидерландия тези проблеми са част от спънката ни за влизането в Шенген. Повече ме притеснява българският вътрешнополитически дебат за Шенген, в който има по-скоро обвинения, отколкото някакви съзидателни усилия. Президентът Радев призовава да няма изострен тон, но той самият го изостри и то в момент, когато е извън България, което е много лош знак. Мисля, че има на какво да се стъпи и какво да се гради. Идеята за изчегъртване не работи по отношение на Шенген. Вие помните, че имаше правителства, които много добре се справяха с мигрантския натиск върху България, оттам и в Европа, и то в момент, когато той беше изключително жесток.

– Но тогава имаше война в Сирия и те бягаха от войната. А сега от какво бягат?
– Това са хора, които бягат по различни причини, които в никакъв случай не са добри – тежък живот във всеки един аспект. Но между тях се прокрадват и терористични групи, нещо, за което сега не се говори, но така беше преди. Контролът на границата не е само работа на правителството, а и на дипломатите. Така правеха коалиционните кабинети на ГЕРБ – подчертавам, коалиционните – защото в опазване на границата участват и министърът на отбраната, и външно министерство, и МВР, целият дипломатически ресурс на една държава. Всеки един министър от тези ведомства трябва да си мери думите. Така че контролът по границата според мен е съвсем основателна критика към България от страна на европейците.

– Те казват, че границата ни е разграден двор, че през нея се минава срещу 50 евро…
– Съжалявам да го кажа, но то е очевидно през последните месеци. Службите на нашите партньори са много добре запознати как преминават тези потоци бежанци. Притеснява ме нещо друго – как това се появи от месец, два, три. Означава ли това, че през последните две години безпроблемно са пропускани мигранти – това, за което ни обвинява и Австрия. Защото е много лесно на една власт вместо да се справя с проблема на собствената си територия, да си затвори очите и да пропуска мигрантите към следващия граничен пункт, да не ги регистрира в България. Така че има сериозни притеснения на целия ЕС и тук е момента нашите власти да търсят партньорство и помощ от Европа. Но първо става въпрос за дипломацията с Турция, на това дължахме успеха. Има голяма специфика. Турската граница от тяхна страна се охранява от армия, а у нас не се охранява по този начин. Тогавашните военни министри Николай Ненчев и Красимир Каракачанов бяха в непрекъснат контакт с турската страна. Не е така, както казват „Възраждане“, да се върнем към типа на охраняване на границата от преди 1989 година. Това е абсурдно говорене. Нима ще стреляме срещу майки с деца?

– Каналджиите са известни във всички погранични села и… дотук? Може би имат някаква протекция отгоре?
– Точно затова зададох риторичния въпрос защо две години не срещахме никакъв проблем и не ги преследвахме по магистралите. Не искам да звуча осъдително към тази власт и служебните кабинети и този на четворната коалиция, но как тогава са минавали тези мигранти, които са напълнили Австрия?

– Да минем на другата тема – правителство. Вече бе връчен първият мандат на ГЕРБ-СДС, които пък номинираха не лидера си, а професор Николай Габровски за премиер. Какво се цели с тази кандидатура, госпожо Андреева, и има ли макар и минимален шанс?
– Шансовете са нищожни и не заради фигурата на кандидата, напротив – въпреки фигурата на професор Габровски, който е един добър знак в тази тежка криза. Самият той тръгна с думите, че ще търси диалогичност. Според мен може да се стигне до диалогичност единствено през фигурата на професор Габровски. Липсата на авторитети е голям проблем в българската политика днес. Така че видях някакъв проблясък в конструирането на нов тип диалог. Не е възможно да се държиш гаменски с професор Габровски и да му кажеш – ще дойда само да ти кажа, че няма да те подкрепя. Това е протегната ръка и като възстановяване на диалогичността е добър ход, но за жалост тази добра идея бе потопена в множество нови скандали. Сякаш формирането на правителство се свежда до поставянето на ултиматуми от ПП, които са неизпълними. Според мен особена гордост на всяка една парламентарно представена партия е да обясни как няма да подкрепи този мандат, вместо да кажат – абе вижте, ние можем да допринесем с нашия капацитет за управлението. Но вместо това декларират, че няма да подкрепят.

– Как си обяснявате избухването на президента – също извън България – към ПП, нарече ги шарлатани и лъжци. Той само с това посипване на главата с пепел ли смята, че ще мине?
– Две неща направиха впечатление. Този конфликт е отдавна, но президентът го финализира, произнесе присъдата си над ПП, което вече сочи ясен разрив между него като създател на тази, бих я нарекла организация, защото не знам дали функционират като партия. Това поставя много интересния въпрос да ни обясни президентът Радев как се стигна до тези хора, кой му ги представи като подходящи за властта? Защото той ги разработи през медиите, през политическото си покровителство, като най-надеждните управленци, реформатори, хора с капацитет и имат морала да реформират държавата. Всъщност той има този тежък грях да вкара хора, които не са минали през системата на политическото израстване, директно във висшите етажи на властта. Това винаги води до неуспех. Стратегията на Радев се провали.

– Дори наруши Конституцията заради Кирил Петков…
– Да, всичко тръгна с една лъжа. Кирил Петков може да каже всичко, но подлежи под ударите на закона. Но когато това е с политическата благословия на президента на държавата, тогава престъплението от юридическо се превръща в политическо, което някак си рефлектира в начина на управление, в системната злоупотреба с власт при управлението на четворната коалиция. Станахме свидетели на произволни арести, обсъждани в кабинета на министър-председателя. На законността, а минаваха от другата страна.

– Как според вас ще се отнесе ДБ към верните си партньори от ПП, наречени шарлатани от най-високо място?
– Мисля, че тях ги обединява в момента антирадевската им позиция и по-скоро ще продължат да действат в екип, защото за тях сега това е добре, въпреки всичките си различия, които имат – идеологически, икономически, организационни. Засега те седят заедно, въпрос на време е според мен там също да се случи разрив, просто защото остават в чисто политическа изолация, която ги превръща в деструктивен субект. А не в субект, който може да направи правителство и да търси партньорства. Те говорят за правителство на малцинството, няма шанс такова правителство и то не защото да речем, че те ще посочат лоши или некачествени хора, а защото когато имаш седем партии в парламента, е много труден подобен политически залог.

– Те правителство няма да направят, но защо толкова силно ГЕРБ и лично Бойко Борисов държат на партньорство с ДБ? Какво цели той?
– Той е бил партньор с части от ДБ, познават се, има едно голямо преливане на кадри и емблематични лица от този спектър на градската десница към ГЕРБ. Това е свързано и с близостта в идеологическите позиции. На тази основа ГЕРБ и ДБ от гледна точка на дясното мислене са много по-близо, отколкото с ПП, които самите се обявиха за левоцентристи и се целят към част от гласовете на БСП. Така че партньорството ГЕРБ-ДБ е естествено, донякъде. От друга страна, когато държавата чака да се формира кабинет, е най-логично първо да търсиш тези, които са ти най-близки. Защото ако се заровим в миналото, няма да имаме кабинет още и след четири-пет предсрочни избори.

– Но натам се върви с приемането на поправките в Изборния кодекс, с които хартиената бюлетина бе поставена наравно с машините за гласуване и май че вече е разчистен пътят за избори през март?
– Да, винаги, когато Изборният кодекс влезе в пленарна зала се знае, че предстоят избори и мисля, че това не изненадва никой в обществото. А очакванията, че този парламент ще създаде правителство, намаляват, въпреки социологическите проучвания, които показват, че над 60 процента искат кабинет от този парламент. Но това не означава, че парламентът е способен. Така че – пак казвам – всички, които декларират много гордо, че няма да подкрепят еди кой си мандат без да предлагат никаква алтернатива, носят политическата отговорност.

– Няколко български политици са в САЩ, между тях е Стефан Янев, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и депутати от движението, зам. председателят на БСП Атанас Зафиров… Предстои и идването на новия американски посланик у нас. Съзирате ли някаква връзка между тези неща и формирането на кабинет? Направо да ви питам – новият посланик у нас ли ще го прави?
– За мен тези конспиративни теории в политиката са неработещи. Ако вярвам в тях, значи не съм учила политология и няма смисъл да ходим на избори да си даваме гласа, ако някой посланик ще ни реди правителството. САЩ са много важен наш голям стратегически партньор по отношение на геополитическия конфликт в света, по отношение на тяхното влияние на Балканите, което е позитивно за България. Не живеем вече във времето на Студената война. Америка е партньор, от когото България има нужда и това, че наши политици от целия политически спектър са там, за мен е много добър знак.

– Конспиративното е, че това посещение е дни преди идването на новия посланик и дни преди да стане ясно ще има ли правителство с първия мандат?
– Има една теза, че американците са се подвели в избора си и покровителсвото си към хората, които създадоха ПП. И сигурно са били, защото тези хора бяха представени като възпитаници на най-реномираните американски университети. И в един момент обаче, когато тези бяха реализирани, се видя голямата разлика. Видяхме ги тези хора какво правят в управлението и някак си нещата започнаха да приличат на не толкова атлантически – като се почне от дерогацията, говоренето за неразполагането на съюзнически войски у нас – всички тези двояки ходове на Кирил Петков и цялата четворна коалиция, сигурно са разколебали силната вяра на американския посланик. Нещо друго – името на американския посланик бе замесено, че той е посочил хората за „Джемкорп“. Ако не се лъжа, лично Асен Василев бе казал това. Когато компрометираш американци, получаваш един много сериозен критик. Така че е твърде възможно тази протекция да е свършила. Ще го кажа пак – хибридните операции на Кремъл винаги започват като прозападни акции.

– Посещението на Стефан Янев в САЩ обаче се връзва с идеята тук да се направи правителство с неговия трети мандат и с подкрепата – не коалиционна, а парламентарна – на ГЕРБ, БСП и ДПС. Има ли според вас такъв вариант?
– Това е може би един от най-реалистичните варианти. Но според мен не е възможен, защото не си представям Бойко Борисов и Корнелия Нинова да бъдат заедно. Те ще търпят не просто електорални щети, но и дългосрочни загуби на всякакви управленски политически дивиденти. Но има нещо друго. Америка винаги работи с българско правителство, когато то е редовно, избрано от парламента. И стига то да е демократично, Америка би работила и с такова правителство. Защото там интересите са много по-глобални и се гледа на България като част от една система за сигурност.

„Труд“