Подуправителят на БНБ Нина Стоянова: През 2021 г. плащаме в интернет с пръстов отпечатък

– Г-жо Стоянова, с колко са нараснали картовите разплащания в условията на пандемия?

– Употребата на един или друг начин на плащане зависи от множество фактори, свързани както с потребителските навици, така и с общата икономическа обстановка. Картите все по-често се избират от потребителите у нас като удобен и сигурен начин за плащане както във физическите магазин, така и в интернет. Нашите предварителни данни за първото полугодие на 2020 г. показват около 10% нарастване в броя на операциите с карти в България, спрямо същия период на 2019 г.

Тенденцията за нарастване е устойчива, независимо от цялостното намаляване на икономическа активност в резултат от пандемията, в това число в браншове, които силно разчитат на плащанията с карти от техни клиенти – ресторантьорството, хотелиерството, самолетния транспорт и други. За динамичния ръст при картовите плащания говорят и публикуваните от Европейската централна банка през м. септември 2020 г. данни относно статистиката на плащанията за България, според които картовите плащания през 2019 г. са нараснали с 25% като брой и с 20% като стойност спрямо предходната година.

– Какви нови услуги да очакваме?

– Новостите на нашия пазар отразяват тенденциите в областта на плащанията в Европейския съюз. С Втората директива за платежните услуги беше създадена възможност клиентите да използват специална категория регулирани институции, на които предоставят достъп до техните платежни сметки, водени при доставчици на платежни услуги. Така те могат да получат двата нови вида платежни услуги, предоставяни изцяло в интернет – услугата по иницииране на плащане и услугата по предоставяне на информация за сметка.

Възможностите, които новите услуги предоставят, са големи – от агрегиране на справки за различни платежни сметки на клиента при няколко доставчика на платежни услуги, през извършване на финансов анализ, до възможност за иницииране на плащане, без използване на карта. Достъпът до данните от платежната сметка се извършва винаги по изрично искане на клиента и при спазването на всички изисквания за сигурност. Много работа беше извършена през последните години за подготовката на тези услуги и се надяваме през следващата година да видим все по-широкото им предоставяне у нас.

В допълнение, новости се очакват и при предоставянето на вече познатите на клиентите услуги като кредитни преводи и плащания с карта, особено в интернет. Мобилните телефони стават мултифункционални устройства, които са винаги с нас и съответно могат да бъдат използвани за безконтактни плащания в магазина или за нареждане на преводи през интернет, като се постига високо ниво на сигурност, посредством използването на вградените в тях биометрични сензори за идентификация с пръстов отпечатък или лицево разпознаване.

– Ние вече сме в Чакалнята на Еврозоната. Какво означава това за картовите разплащания? Дали те ще поевтинеят?

– Следва да се отбележи, че плащанията с карти и към момента са безплатни за клиентите, като обикновено таксата за операцията се поема от търговеца, приемащ плащането. За клиента, в зависимост от конкретните условия на неговия доставчик на платежни услуги, е възможно да възникнат допълнителни разходи в случаите на правалутиране, ако платежната операция е в чужда валута. Присъединяването на България към Еврозоната ще доведе до отпадане и на този разход за плащанията в евро.

Тегленето на пари в брой от банкомат, считано от 15 декември 2019 г., влиза в обхвата на европейски регламент, изискващ прилагане от доставчиците на платежни услуги на равни такси за плащания в национална валута и евро в Европейския съюз, така че за теглене на евро в други държави членки на Европейския съюз клиентите следва да заплащат на своя доставчик на платежни услуги същата такса, каквато се прилага и за теглене на левове в България. Доставчикът, който обслужва банкомата, обаче може също да начислява такса, за която клиентът трябва да бъде информиран преди извършването на тегленето.

– На какъв етап е проектът на „Борика“ за незабавни плащания в левове и как това ще улесни клиента?

– „Борика“ АД, в тясно сътрудничество с Българската народна банка като оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време RINGS, е в напреднал етап на развитие на проекта за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на общо европейската SEPA схема за незабавни кредитни преводи. Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в страната да могат да предоставят на своите клиенти незабавни плащания в левове. Те ще се извършват в рамките на до 10 секунди от задължаване сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Незабавните плащания в лева се въвеждат в отговор на динамичното развитие на комуникациите, дигиталните услуги, електронната търговия и закономерния стремеж на потребителите и бизнеса към бързи, съвременни и удобни методи на плащания по всяко време на денонощието, без забавяне по веригата, като се отчитат и тенденциите в ЕС и по-специално в Еврозоната.

С разпространението на смартфоните и електронната търговия, потребителите изискват по-бързи, съвременни и удобни методи на плащания, а за търговците е важно да получат средствата веднага. Тази технология е логична алтернатива на картовите плащания предвид удобството и бързината на извършване на превода, като предимството е незабавното заверяване на сметката на крайния получател.С въвеждането на незабавни плащания в лева ще се подобри управлението на паричните потоци на фирмите, ще се избегне забавянето при получаване на преводи и ще се ускорят плащанията по фактури. Освен това, ще се елиминира рискът за онлайн търговците да не получат своевременно средствата от продажби, тъй като незабавните плащания позволяват получаването на стоките или услуги да се синхронизира с плащането.

– Гарантирани ли са необходимите нива на сигурност при дигиталните услуги?

– Нарасналото използване на електронно инициирани плащания и предотвратяването на свързаните с тях рискове е в центъра на вниманието на регулаторите и пазарните участници. В тази връзка, една от основните цели на Втората директива за платежните услуги беше завишаване на изискванията за сигурността при електронните плащания. Така например от доставчиците на платежни услуги се изисква да извършват задълбочено установяване на идентичността – процедура, която налага използването на поне два независими елемента от различни категории, за да удостовери, че електронното плащане е наредено именно от клиента. Доставчиците на платежни услуги могат да използват елементи от категориите знание, притежание и характерна особеност. Знанието е нещо, което само клиентът знае – например ПИН код или статична парола. Притежанието е нещо, което само клиентът притежава – например SIM карта, на която получава еднократен код, или платежна карта с чип.

Характерната особеност е нещо, което характеризира клиента – например пръстов отпечатък, лицево или ирисово разпознаване. При плащания в интернет процедурата трябва да е така устроена, че да гарантира динамично свързване на платежната операция с конкретен получател и сума. Към момента това най-често се осъществява като в изпратеното до клиента съобщение с еднократна парола се включва и информация за сумата на плащането и получателя, която клиентът следва още веднъж да провери и потвърди. Целта на това изисква е да позволи на клиента да откаже плащането, ако установи несъответствие между заявената от него операция и тази, посочена в съобщението, което би могло да се дължи на хакерска атака при предаването на данните между неговото устройство (компютър или смартфон) и обслужващия го доставчик на платежни услуги.

Тук е моментът да отбележим, че от клиентите се изисква също да положат дължимата грижа, за да се гарантира сигурността на електронните плащания. Те следва винаги да сравняват дали данните от съобщението на техния доставчик на платежни услуги съответстват на извършваното от тях плащане и ако не е така, да не въвеждат изпратения еднократен код. Също така клиентите следва да пазят в тайна своите пароли, номера на банкови карти, еднократни кодове, както и лични данни като имейл адрес и ЕГН. Последните не могат да се използват пряко за достъп до платежната сметка, но позволяват на хакерите да извършват измами от тип „таргетиран фишинг“ и социално инженерство, които в крайна сметка пак да доведат до финансова загуба. Популярна форма на измама, използвана напоследък, е изпращане на съобщения по електронна поща, което привидно идва от доставчика на платежни услуги на клиента, с което се предупреждава за блокирана сметка и се изисква въвеждане от клиента на номер на карта, парола за интернет банкиране или еднократен код в специално създаден от хакерите сайт-двойник.

– Имате ли данни за ръста на покупките през интернет през последните месеци, през които сме в епидемична обстановка?

– Пандемията определено оказа силно въздействие върху навиците на потребителите, променяйки начина, по който те пазаруват и плащат, като допълнително ускори дигитализацията в тези процеси. Въпреки че някои сектори от икономиката, които по принцип разчитат основно на картови плащания, бяха силно засегнати от пандемията, тенденцията за ръст в броя и стойността на платежните операции с карти в интернет се запазва. Към края на 2019 г. на годишна база се отчита увеличение със 17% на картовите плащания, инициирани през интернет. През първото полугодие на 2020 г. тенденцията се запазва, като предварителните данни сочат още по-голям ръст в сравнение с предходната година.

– Какви нови картови продукти заради онлайн покупките се появиха в тази ситуация?

– Нововъведенията тази есен са свързани предимно със завършващия в целия Европейски съюз процес на миграция към задълбочено установяване на идентичността на клиента при плащания с карти в интернет. Българските клиенти досега въвеждаха еднократен код, за да удостоверят направени от тях плащания с карта в интернет. Към това сега се добавя изискване за втори елемент за сигурност, който преобладаващо на нашия пазар ще е статична парола. Очаква се процесът по въвеждане на тези изисквания да бъде финализиран до края на годината, като през 2021 г. най-вероятно ще се появят по-масово и нови технологични решения, например мобилни приложения, чрез което ще може да се използва биометрия за сигурно и удобно авторизиране на картови плащания в интернет. („Телеграф“)