Петър Ганев: Няма начин да се вдигне минималната заплата от юли

Икономистът Петър Ганев обясни в ефира на Нова телевизия, че минималната работна заплата има ефект върху дефицита, но той не е милиарден. „Няма начин да се вдигне минималната заплата от юли, освен ако не сме идиоти. Тази година тя беше вдигната, влязъл е механизъм, на 1 септември ще бъде обявено вдигането от 1 януари 2024 г. По мои сметки ще бъде около 930 лева, което ще е рекордно – със 150 лева на година. Този механизъм е разписан, да видим как работи”, заяви Ганев. Той смята, че по-големият разговор трябва да е за следващия бюджет.

Според експерта капиталовите разходи, заложени от служебното правителство, няма как да бъдат изпълнени, а също и рекордните разходи за издръжка. „Най-вероятно от капиталови разходи и издръжка могат да се спестят между 2 и 3 млрд“, коментира още той. По думите му финансовият министър Асен Василев най-вероятно залага на нови приходи по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Служебното правителство нямаше заложен приход по Плана за възстановяване и устойчивост, но сега, когато има нова власт, те ще се опитат да се преборят за второто плащане“, посочи Ганев.

1 милиард обаче няма да достигне, за желания дефицит от 3%, твърди той. „Ако сега техническата ни цел е как да стигнем от около 12 млрд. до 5,5 млрд. дефицит, дългосрочната ни цел е как той да стане 0, за да не се увеличава дългът и да бъдем напълно финансово стабилни“, допълни Петър Ганев.

„Световната банка изнесе едно изследване, в което се казва, че България може да стигне средния стандарт на Европа за 15 години, за 100 или никога да не го стигне. Важният разговор е как да го направим за 15 години, щом е възможно“,

На въпроса може ли да се постигне дългоочаквания бюджетен дефицит под 3%, без да има потърпевши икономистът Георги Вулджев заяви, че не вижда как е възможно да се случи.

„През последните няколко години възприемаме капиталовите разходи като магически казан, от който вадим пари постоянно. В един момент се удря някаква граница. През последните години имахме доста занижени капиталови разходи. Миналата година прехвърлихме едни пари за тази година и така намалихме, по линия на капиталовите разходи, дефицитът да стане до 3%”, обясни Вулджев.

Той обясни, че ако дефицитът е приблизително 12 милиарда, това в проценти е 6,4%. Трябва да стане 5,5 милиарда, което ще е около 3%.

Вулджев е категоричен, че тази разлика не може да бъде поета само от капиталови разходи. „При положение, че миналата година прехвърлихме разходи за тази, не виждам кой магьосник ще направи това. Тогава наистина ще има ощетени – най-вероятно по плащания, които висят от предишни години“.

Добромир Иванов,изпълнителен директор на Българска предприемаческа асоциация, обясни, че около 1,7 милиона души у нас работят и плащат данъци и осигуровки.

„Ако приемем, че цялата ни държава е една каруца, в която се возят едни хора – нашите родители, пенсионери и др. – общо около 5 милиона човека. Има едни други хора, които теглят каруцата – частният сектор, хората, които изкарват парите в държавата. Това са около 1,7 милиона души. Когато започне да се прави бюджет, изкушението за политиците е на кого да дадат пари – дали на тези в каруцата, или на тези, които я теглят. Ако даваме на тези в каруцата, я правим по-тежка. Няма смисъл да се дават пари и на тези онези, които „теглят”. Няма предприемач, който да иска държавата да му дава пари. Работата на държавата е да подобрява средата”, каза Иванов.