Бразилската футболна икона Едсон Арантес до Насименто – Пеле навършва 80 години днес! Митичният номер 10 е считан от мнозина за най-великия в историята на най-популярния спорт. Пеле е роден на 23 октомври 1940 година в град Трес Корасойнс. Той е единственият трикратен световен шампион във футбола – печели трофея „Жул Риме“ през 1958, 1962 и 1970 г.
На клубно ниво Краля на футбола е играл само в Сантос и Ню Йорк Космос, като с „черно-белите“ печели два пъти Копа Либертадорес и два пъти Междуконтиненталната купа. За Сантос Пеле има 643 гола в 656 мача. С националната фланелка легендарният нападател има 77 попадения в 92 срещи. Сборът от всички голове на Пеле надхвърля 1200, но в тази цифра се включват и неофициални двубои.
През годините бразилецът е желан от „Реал“ (Мадрид), „Интер“ и „Ювентус“, но така и не играе в някой от европейските грандове. Величието идва само веднъж в България – през 1959 година, когато „Сантос“ гостува у нас. За 50-годишнината на Краля през 1990 г. е организиран специален мач на „Сан Сиро“ в Милано – Бразилия срещу отбор на останалия свят. Сред поканените има и един българин – Христо Стоичков. В началото на XXI век Пеле е избран от ФИФА за Футболист номер 1 на ХХ век.
Роден в Трес Корасонес, град на около 200 километра източно от Сао Пауло, Бразилия, на 23 октомври 1940 г., Пеле счупи всички рекорди, въпреки че кариерата му е във времена, когато футболистите са оценявани по качествата и таланта, а не по броя на отбелязаните голове.
Би Би Си Мундо представя четири малко известни факти за Пеле:
1. Той е бил вратар четири пъти … (и в един от тях помага на отбора си да стигне до финал).
Пеле определено предпочита да играе с десния крак, но от над хилядата гола, които вкара в кариерата си, около 400 са отбелязани с левия.. И той също играе и като вратар. Прави го четири пъти официално. През 1959, 1969 (един мач преди да вкара своя хиляден гол) и 1973. Но може би най-запомнящият се беше този от 1963 година. Тогава „Сантос“ играе полуфинал на Купата на Бразилия срещу „Порто Алегре Гремио“. Резултатът е 4-3, благодарение на хеттрик на Пеле, разбира се. В 86-ата минута Гилмар, легендарният вратар на „Сантос“, е изгонен, а отборът няма право на повече смени. Кой отива на вратата? Едсън Арантес. Легендата разказва, че той е спасил два изстрела, които са били в очеранията на вратата. „Сантос“ стига до финала за Купата на Бразилия, печелейки в крайна сметка мача.
2. Той е единственият играч, изгонен от съдията и върнал се на терена след изгонването.
Това се случва в Колумбия. „Сантос“ се е превърнал, благодарение на Пеле, в най-добрия отбор в Америка, но и в своеобразен цирк, който обикаля света, за да покаже най-голямата си звезда. Един от тези кулови мачове се случва на 17 юли 1968 г. в Богота. Същата нощ „Сантос“ се изправя срещу колумбийския олимпийски отбор пред пръскащ се по шевовете стадион.
Играта не върви добре. Съдията Гилермо Веласкес отнася юмруци от играч и минути по-късно, след борба в наказателното поле, Пеле иска да му даде дузпа. Веласкес твърди в няколко следващи интервюта, че Пеле е казал „някаква възможна грубост към него“. Съдията му показа пътя към душовете и Пеле се подчинява.
Следва легендата. Според различни медии играчите на „Сантос“ са нападнали Веласкес с удари, изгонили го то терена и го заменили със страничния съдия, който от своя страна бил заменен от зрител, който размахвал носна кърпичка, вместо флаг. По искане на публиката Пеле е върнат на терена. Мачът завършва 4-2 за Сантос. „От 28-те души, които Сантос доведе, 25 ме биха. Единствените, които не го направиха, бяха лекарят, журналист от „Фоля дъ Сао Пауло“ и Пеле“, казва Веласкес години по-късно.
3. Чупи носа на противника с удар с глава и това е най-ужасното му преживяване.
Повечето снимки на Пеле показват усмихнат, топъл, приятелски настроен мъж. Но на терена това изглежда по съвсем различен начин. Едно от събитията, за които Пеле най-много съжалява, се случва по време на мач между Бразилия и Аржентина, за Купата на нациите през 1964 г. Турнирът се играе в Бразилия и се очаква да бъде спечелен от „Селесао“. Те са поканили Португалия, Англия и в последния момент молят Аржентина за услуга, за да попълнят групата.
Във втория мач Бразилия, с Пеле в атака, играе срещу Аржентина. Треньорът на Аржентина Хосе Мария Минея поставя защитника на младежкия отбор Хосе Агустин Месиано да пази Пеле. Месиано изпълнява стриктно задачата: „задушава“ Пеле по цялото поле. Едисън Арантес, изтощен и разочарован от това, че не може да използва магията си, за да избегне поражението, сваля миролюбивия си образ и го заменя с този на воин.
„Бях разстроен, защото го следвах навсякъде. Играта беше странна. Взех му го топката, подадох на Варачка и изведнъж усетих удара. Паднах, видях кръвта, докоснах се и почувствах, че носът ми кърви“, казва защитникът много години по-късно пред аржентинския вестник „Оле“, като същевременно посочва белега, който е останал на носа му.
Реферът, който бил далеч, не видял какво точно става, за да може да изгони бразилската звезда. Няколко години по-късно, в интервю за аржентинското списание „Ел Графико“, Пеле ще признае, че това е единственото нещо, за което съжалява на футболното игрище. И добавя: „Той ме блокира, не ми позволи да се движа и бях безпомощен; това беше. След това отидох в хотела и се извиних …“.
4. Бил е актьор в 10 филма (един от тях със Силвестър Сталоун и Майкъл Кейн).
По-малко известен аспект на Пеле е този на актьор … и певец. Според базата данни за филми в Интернет IMDB, която записва всички движения на кинематографичния свят, Едсън Арантес ду Насимиенту се появява като актьор в 11 продукции, 10 филма и еднна телевизионна продукция. Най-известният е „Бягство към победата“ от 1981 г., който е режисиран от Джон Хюстън (добре запомнящият се режисьор на „Малтийският сокол“) и споделя екрана с двама носители на Златен глобус – Силвестър Сталоун и Майкъл Кейн.
Не е известно дали Хюстън е омагьосан от изпълнението на Пеле, който също се появява редом с него във филма „Незначително чудо“ от 1983 г., където играе себе си. Той също така участва във филми като „Солидао“, „Чудна любовна история“, „Педру Мику“ и в историческия филм „Пътят“ от 1972 г. Той не само е актьор, но също и пее. Дуетите му с Елис Реджина през 60-те и албумът от 2006 г. „Гинга“ са известни.
