Педагози: Комунизмът да се учи след 4-ти клас, ориентирането с компас ненужно

Педагози: Комунизмът да се учи след 4-ти клас, ориентирането с компас ненужно

Управлението на комунистическата партия и промените за българското общество в периода 1944 г. – 1989 г. да се изучават след 4-ти клас. Това искат педагози, попълнили анкетата на МОН за оценка на учебните програми.

Анализите на проучването, в което се включиха над 18 000 учители, показват, че анкетираните смятат, че изучаването на личности и събития от българската история в начален етап трябва да приключи до Освобождението и материалът след това да бъде качен за по-горни класове. Справка на „Телеграф“ в учебните програми показа, че в периода след 1878-а са темите за приемането на Търновската конституция, Съединението, Независимостта, Първата балканска и Първата световна война, управлението на Комунистическата партия чак до влизането на страната ни в ЕС.

Сред личностите, с които трябва да са се запознали пък, са Петко Каравелов, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд и други. По въведения преди няколко години предмет компютърно моделиране също са посочени ненужни за начален етап теми. Учителите смятат, че децата не е необходимо да учат за „Построяване на разклонен алгоритъм по дадено задание“ по компютърно моделиране. Физкултурниците смятат, че малчуганите от 1-ви до 4-ти клас учат твърде много термини за сметка на практика и затова трябва да се акцентира върху упражненията.

Според учителите е излишно малките деца да учат например какво е „темп“, „команда“, „противодействие“, „притегляне“, „ориентир“, „отсечка“, „престрояване“, „гръбен кроул“. Около отпадане на темите за „Метрум“ и „Тонови трайности“ пък са се обединили преподаватели по музика.

Според част от учителите по география и икономика в прогимназията не е необходимо да се изисква умението за ориентиране с компас. Педагозите са посочили още, че трябва да обучават петокласниците на математически действия, които са учат в 6-и клас. Затова и някои от тях смятат, че изчисляването на средната гъстота на населението, на действителните разстояния с помощта на числения мащаб, определянето на географски координати по глобус и по карта не трябва да се учат рано, а по-нататък. Има предложения темата „Балкански полуостров“ в седми клас да се изучава като част от темата „Европа“.

В момента на Балканския полуостров са посветени три отделни теми – за неговото положение и брегова линия, природа и население и политическа карта. Те могат да бъдат включени към тематичните уроци за континента и така броят им да бъде намален. Математиците пък искат темата за „Елементи от вероятност и статистика“, изучавана в прогимназиален етап, да бъде изучавана след 7-и клас. Например към нея са заложени уменията на учениците да описват възможности (изходи) от събития и определят благоприятните от тях или да оценяват шансовете (вероятностите) на изходи със случаен характер. Учителите по биология смятат, че не е необходимо кандидат-гимназистите да описват и илюстрират с примери биоразнообразието и основните категории защитени природни обекти в България.

Учителите да решават кое произведение да преподават

Преподавателите на ученици от 8-и до 10-и искат и малко повече свобода и да могат да избират между определени произведения. Например в учебната програма епохата на Реализма е представена от две произведения – „Дядо Горио“ на Оноре дьо Балзак и част от „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер. Ако МОН приеме предложението на учителите, те ще могат да избират на кой от двата романа да се спрат по-подробно, за да се запознаят с жанровите му характеристики.

Педагозите искат и облекчаване на изискванията за осмокласниците, които сега трябва да могат да създават цялостен текст на есе по морален проблем. Предложението им е в осми клас учениците първо да работят по отделните части на есето като формулиране на теза /антитеза и на аргументи, а едва в 9-и клас да покажат могат ли да пишат цялостен текст. Има и предложения за олекотяване на програмата по български език и литература в 10-и клас.

При разделянето средното образование на първи и втори гимназиален етап през 2016-а голяма част от произведенията, които бяха изучавани в 11-и и 12-и клас, бяха смъкнати за по-долен клас. Изглежда те са натоварили десетокласниците твърде много и затова техните учители предлагат част от тях да отпаднат или да се качат отново за по-горен клас. По математика, биология, информатика, география също се предлага отпадане на теми и умения. Например част от учителите смятат за излишно учениците да могат да изчертават модел на системата Земя.

Липсват помагалаи достатъчно часове

Най-сериозният проблем според учителите е недостатъчният хорариум часове по техния предмет, което не позволява упражнение и практическо прилагане на наученото. Всеки втори учител е посочил, че се затруднява да прилага ефективно учебните програми поради липсата на достатъчно учебни помагала и материали, които да му помогнат да ги реализира. Липсата на добри материални условия е пречка за около 2/3 от учителите по физическо възпитание и спорт в началния етап. В прогимназиален етап това е голям проблем и за преподавателите по изобразително изкуство и музика. Учителите се оплакват също, че нямат възможност да разделят учениците на групи за провеждане на лабораторни и практически упражнения.