Откриха гигантски птерозавър в Трънско

Откриха гигантски птерозавър в Трънско

Гигантски птерозавър от времето на динозаврите откриха български учени по време на проучвания в Трънско.

Тези праисторически животни принадлежат към групата на летящите влечуги, отбелязват специалистите, които изследват динозавърското находище край Трънско.

Палеонтолозите намериха фосили на динозаври от групата на орнитоподите, анкилозавърите и титанозаврите. Преди около 84 милиона години те обитавали малък остров, намиращ се в днешно Трънско. Находището, което някога било дом на забележителните животни, изследват специалисти от Националния природонаучен музей при БАН, Геологическия институт „Страшимир Димитров“ при БАН и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а също и световноизвестният палеонтолог Стивън Брусати от Университета на Единбург.

Само преди десетилетие палеонтолозите у нас смятали, че на територията на България изобщо не са живели динозаври, тъй като по време на мезозоя тя е била дъно на море. Кости от района на Трънско обаче преобръщат тези представи. Находището е изключително важно, защото в Европа има само няколко такива от това време. Проучванията досега доказват, че на територията на България са живели титанозаври. Тази група динозаври са смятани за едни от най-големите, живели някога – с дължина 9 до 12 метра и тегло до 13 тона, но за онези, чиито останки са открити на наша територия, се знае, че всъщност са били сравнително дребни по размер.

Изследванията трябва да докажат дали те са от така наречените островни джуджета, или става за въпрос за полово незрели индивиди и с това се обяснява дребният им размер. Учените имат основания да предполагат, че са островни джуджета, обясняват специалистите. На островите големите животни често стават по-дребни, тъй като няма много храна, а някои от по-дребните хищници стават по-едри, уточняват те.

При проучванията е намерена и черупка от праисторическа костенурка. Тя била натрошена на миниатюрни парченца, чието сглобяване отнело два месеца и половина. С подреждането на сложния пъзел се заела гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН.

С помощта на полените от растенията учените определят възрастта на находището край Трън на около 84 милиона години. При проучванията това лято пък те открили и известно количество кехлибар, който ще бъде проучен за присъствието на уловени във вътрешността му насекоми.