Обожаваният: Марадона, странният магьосник на топката на XX век

Обожаваният: Марадона, странният магьосник на топката на XX век

На 60 години си отиде Диего Армандо Марадона, един от най-великите футболисти в историята.

Обожаван играч, който с мъка удържа тежестта на славата си. Странна птица, екстравагантен, противоречив, Марадона нито е най-резултатният нападател, нито е с най-дълъг стаж и постоянство като професионален футболист, играл е с прекъсвания заради травми, допинг, лечения от наркотична и алкохолна зависимост. Не всеки може да понесе толкова популярност, колкото се стовари върху нисичкия аржентинец.

Магията в играта му с топката го изстрелва на върха като най-големия футболист на XX век в няколко авторитетни класации и анкети сред запалянковци и спортни издания.

Негов гол от четвъртфиналите на Световното първенство през 1986 г. Аржентина срещу Англия е определян като „гол на века“ 15 години по-късно (2002) в анкета сред 340 хил. души от 150 страни.

За своите 491 мача от юноша (1976) до края на кариерата си (1997) Марадона е вкарал „само“ 259 гола. Приблизително по един гол на два мача. За сравнение Пеле е вкарал 650 гола в 694 мача. Лео Меси има 447 гола в 493 мача, а Кристиано Роналдо е с 570 гола в 750 мача.

Всяко поколение си има футболни идоли и обожавани голмайстори. В алеята на славата се намесват и технологиите. Сегашните поколения могат да добият представа за Марадона от множество видеозаписи в интернет, докато за Пеле и магьосници с топката от неговото поколение като Гаринча няма запазени кадри, за да могат запалянковците да сравняват. Марадона стига върха на славата си в края на аналоговите технологии и на прага на цифровите в записа на изображения. Стари видеокадри от негови мачове са с размазани изображения, но са гледани милиони пъти в YouTube. През 80-те и 90-те години на миналия век нямаше интернет и запалянковците виждаха някой гол само няколко пъти на повторенията в ефир.

Марадона подлудяваше футболните фенове с акробатична игра с топката, с невероятни удари от невъзможен ъгъл, елегантни красиви голове „в паяжината“ на вратата, както се изразяват запалянковците. Неговият дрибъл оставяше хората по трибуните без дъх. Футболен акробат, играещ с цяло тяло, прескачащ хвърлящите се срещу него защитници с лекота и елегантност.

През 1982 г. „Барселона” купува Марадона за рекордните 5 млн. паунда (7,6 млн.- долара) – най-високата цена за футболист към онзи момент. През 1983 в мач с „Атлетико Билбао” му чупят крака и претърпява сложна операция на глезена. Въпреки това за две години Марадона изиграва 36 мача, в които вкарва 22 гола.

Кариерата му продължава в „Наполи” (1984-1991). Както коментират световните медии – най-бедният регион на Италия купува най-скъпият играч в историята (към онзи момент). На представянето му на стадиона го посрещат 75 хил. фенове. Там изиграва 188 мача и вкарва 81 гола. Благодарение на Марадона „Наполи” за пръв път става шампион на Италия (1987) и втори път (1990), и печели купата на УЕФА (1989).

През 1986 Марадона триумфира със Световната купа в Мексико. На четвъртифанала срещу Англия вкарва два гола, които влизат в историята на футбола. Първият е когато посреща далечна топка и вкарва гол с намесата на ръката си, присвил глава към рамото. Главният съдия зачита гола, защото страничният съдия Богдан Дочев от България не вижда нарушение. Марадона по-късно коментира: „Ако е имало намеса на ръка, това е ръката на Бога”. Голът е наречен „Божията ръка”. По-късно в същия мач поема топката от центъра на игрището и дриблирайки през четирима английски играчи един след друг, накрая излъгва и вратаря и вкарва гол. Именно този гол през 2002 г. е определен за гол на века.

За кратко играе в „Севиля” (1992). Кариерата му вече върви надолу, връща се в аржентинските „Нюелс олд бойс” и „Бока Хуниорс”, участва и на Световното първенство 1994 г. в САЩ, където вкарва последния си гол на международен терен, а после е отстранен заради допинг. В биографията си той обяснява, че пил американска енергийна напитка, която имала по-друг състав от същата марка, който се продава в Аржентина.

След края на кариерата си като играч става треньор последователно на няколко аржентински клуба, като за кратко е и национален треньор на Аржентина (2008-2010). Бил е треньор и на два отбора в Дубай и емирствата, и на мексикански клуб.

Марадона демонстрира приятелството си с Фидел Кастро и Куба, многократно гостува в страната, лекува се там. На ръката си под рамото е татуирал образа на Че Гевара, а на крака си – на Фидел Кастро, идоли за милиони латиноамериканци.

Аржентина обяви тридневен национален траур – рядко се случва такава почит към футболист, издигнат като национален герой.

Иван Бакалов, e-vestnik