Николай Цветанов: Кризата сви бързите кредити с почти една трета

Кризата сви бързите кредити с почти една трета, заяви Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанкови кредитиране

– Г-н Цветанов, кризата сви ли търсене на бързи кредити?

На първо място се забелязва, че повече хора се обръщат към он лайн кредитирането в извънредната епидемиологична обстановка. И по-малко към конвенционалното кредитиране, което е чрез посредници на място в офис. Процентът на одобрение обаче спада, тъй като в следствие от икономическата ситуация се увеличиха безработните хора. Това означава, че кредитиращите организации, за да могат да спазят вътрешните си политики за защита на портфейла и, разбира се, за защита на самите кредитирани, процентът на одобрение е намалял.

– С колко процента е този спад?

С над 30 процента има спад на кредитирането в периода март-юни, респективно в приходите. Различно е при отделните компании. Някои нямат ръст на нови клиенти. Просто защото техните политики за одобрение на потребителите са изключително стриктни. Има други, които са със завишени критерии за привличане на нови клиенти, но при тях все пак има ръст на новите потребители.

– Какви са новите критерии за привличане на нови клиенти? Оставането без работа пречи ли на вземането на бърз кредит?

Разбира се, че пречи. Единият от критериите един потребител да бъде одобрен за бърз кредит е той да бъде в състояние да върне заема. Идеята на нито една от компаниите, членове на АОНК, не е да привлекат потребители на бързи кредити, които да не могат да върнат заема и да изпаднат в така наречената дългова спирала. Това е част от принципите в кредитирането и в принципите на асоциацията като цяло. Всъщност това е и една от причините, поради която тази асоциация беше създадена.

– Има ли увеличение при кредитите, които не се връщат?

Логично, има известно увеличение. Има известен ръст в необслужваните кредити, но и тук нещата са специфични. Зависи от профила на клиентите на компаниите. Не мога да се ангажирам с конкретен процент, но действително той е една идея по-висок от този, който беше преди тази икономическа и пандемична ситуация.

– Промени ли се политиката на компаниите по отношение на привличането на нови клиенти или когато има необслужвани кредити?

Има огромна необходимост от друг поглед върху пазара от всички компании, които участват на него. Нужно е прилагането на мерки за намаляване на риска, за подпомагане на клиентите в затруднение. Компаниите отлагаха вноски, преструктурираха кредити. Беше необходимо да направят не малко инвестиции в грижа за собствения си персонал. Допълнителни разходи и инвестиции направиха в технологии. Тези, които бяха структурирани като он лайн кредитращи институции, инвестираха и в допълнителна защита. Спомняте си вероятно, че имаше бум на хакерски атаки по време на епидемичната ситуация. За да защитят информацията за хората бяха направени не малки допълнителни инвестиции. Компаниите бяха изправени в ситуация, в която от една страна приходната част беше значително намалена, а разходната част – значително увеличена. Но идеята е, че това е една инвестиция в бъдещето. Трябва да подчертая, че за една част от компаниите може би това по някакъв начин се отплаща.

– Фирмите от асоциацията дадоха възможност на клиентите да отсрочат своите задължения, подобно на мярката, предприета от банките. Имаше ли интерес към тази мярка?

Да, имаше. Имаше различни хора, изпаднали в трудна ситуация. Разбира се, според критериите на всяка една от компаниите, които те официално публикуваха на интернет страниците си, се приложи тази мярка. Имаше интерес към нея и тя беше приложена към всички, които обективно отговаряха на критериите. Това беше оценено и от клиентите. Асоциацията се нарича за отговорно кредитиране и ние имаме отговорност към клиентите. Част от тази отговорност беше да ги подкрепим в една необичайна за всички ситуация.

– Данните на БНБ сочат, че около 9 милиарда банкови кредити са били отсрочени. А колко са отсрочените бързи кредити?

Не можем да посочим точни суми, разликата е в матуритета на кредитите, в периода, за който трябва да бъдат върнати. Както не веднъж сме казвали, срокът при бързите кредити е много по-кратък.

– За какъв срок най-често се искаше отсрочване?

За едни клиенти беше въпрос на един месец. За други клиенти беше въпрос на два месеца. Според ситуацията, в която са изпаднали хората, беше и отсрочването.

– Казахте, че част от политиката на компаниите е да минимизират риска, за да не изпаднат в ситуация да не могат да си получат вземанията. Затегнаха ли се условията за отпускане на бързи кредити?

Обективно се затегнаха условията за отпускане на кредити, тъй като по-голяма част от хората щяха да отговарят на критериите за кредитиране. Става въпрос за това, че заетостта по трудов договор е един от критериите, за да получат потребителите такъв заем в компаниите, които имат отговорно отношение към кредитирането. Но нови критерии не са прилагани. Идеята на компаниите в никакъв случай не е била да ограничат достъпа до кредитиране в този труден момент.

– Отрази ли се кризата по някакъв начин на нивото на лихвите?

Не. В никакъв случай не в посока повишаване на лихвените проценти. В обратна посока също не бих казал. Нивата са едни и същи. Кризата косвено се отрази. Когато има една отсрочка на кредита, това означава, че за една компания, която е вложила ресурс за отпускането на този заем, възвръщаемостта е по-малка.

– Но заемът се оскъпява и за клиента, защото се дължат лихви за по-дълъг срок.

Заемът се оскъпява и за потребителя, и за компанията, заради всички разходи, които трябва да се направят.

– В момента в парламента са внесени промени в Закона за защита на потребителите. Какво е становището на АОНК по тях?

Становището беше изпратено и публикувано. То беше споделено и от абсолютно всички финансови и кредитни институции. За нас предложенията са необосновани, не е била извършена оценка на въздействието, преди да се предлагат подобни неща.

– Една от промените предвижда кредиторите да не могат да търсят длъжника в офиса му, така че контактите да станат известни на трети лица. Колекторските агенции са против. Вие как гледате на това предложение?

В голяма степен становището на колекторските агенции се споделя от всички. Това е една от административните санкции, която се предвижда в законодателството срещу неизправен длъжник – този факт да стане известен и на обществеността. Това е форма на некоректност към обществото. Разбира се, мерките би трябвало да бъдат пропорционални. И същевременно трябва да са навременни. Но да се ограничава възможността за прилагане на едни мерки, които вече толкова дълги години са се доказали като ефективни, е недалновидно.