Нидал Алгафари: С Македония спорим за герои, които скоро ще са европейски

– Г-н Алгафари, оказва се, че 80 процента от българите смятат 2020 година за лоша. Каква беше тя за политиците?

– 2020 година беше много сериозен урок – не само за политиците, а изобщо за всички човеци по земята. Прекалихме с удоволствията, с материалните облаги, загърбихме душевността. И в един момент ни сполетя нещо голямо, невидимо и страшно. Това беше суров урок за всички.

– Каква роля изиграха протестите за политическата ситуация у нас?

– 10 години в управлението са достатъчно време, за да се натрупат много грешки и недоволства. И тъй като сме научени да не виждаме доброто, а само лошите неща, беше логично да се създаде недоволство. За мое съжаление хората, които излязоха по улиците и протестираха от сърце, бяха използвани, и то изключително грозно.

Затова те не успяха да постигнат голям политически резултат. Освен ако не смятаме, че действията на Христо Иванов на Росенец помогнаха на ДПС да затегне редиците си и да се стигне дотам, че президентът на републиката да поиска да се махне охраната на Ахмед Доган, което накара ДПС да му поискат оставката и почти да му гарантират, че няма да има втори мандат. Това са политическите събития, които се случиха вследствие на протестите.

– Президентът обяви дата за избори 28 март, но от екипа му уточниха, че е възможна ревизия. Коя дата ще избере държавният глава – март или май?

– Коя дата ще избере президентът, зависи от това как ще се развие пандемията, дали ще има много хора под карантина. Много зависи и от това как ще тръгне ваксинацията, както и от високите сметки през отоплителния сезон. Това са козове, с които президентът може да играе. От друга страна, пък опозицията на държавния глава ще има възможност да го критикува – която и дата да посочи.

– Готови ли сме за избори в условия на пандемия? Не са ли твърде големи здравните рискове?

– Не смятам, че машините за гласуване крият риск от зарази, ако след всеки гласувал се третират с дезинфектант. Ако обаче се приеме вариант гласуване по пощата или по интернет, има риск от намеса на опитни хакери, които да се опитат да променят резултата. Или пък при гласуване по пощата да се появят мъртви души, или да се направят опити за манипулиране на вот с лични данни на негласували хора. Това не би трябвало да се допуска. Ще има много сериозни съмнения за нередности, ще има искания за проверки – ще влезем във вихър, за който не сме подготвени.

Трябва да разберем, че народът ни все още не е достигнал нивото на швейцарците или германците, свикнали да пазят и изискват законност. Докато ние сме готови винаги, когато има възможност за мошенгия, да я извършим. Видяхме го в годините с купуването на гласове срещу 20-50 лева от бедни изпаднали хора.

Вярвам, че депутатите ще приемат вариант, при който гласуването да мине, макар и не в най-идеалния вариант. Логично е да има гласуване в два, в три, дори пет дни – ако го налага спазването на мерките за безопасност.

– Как изглеждат основните политически играчи на финалната права преди изборите? Ще удържи ли ГЕРБ първата си позиция, или БСП ще им я отнеме?

– ГЕРБ доста се разклати – и след излизането на Цветанов, който направи нова формация. Със сигурност ги разклатиха и многото скандали, които съпътстваха управлението. Ако имаше по-силна опозиция, най-вероятно те нямаше да са първа политическа сила. Но БСП не успяха да се възползват от шанса – вместо да поемат това историческо воле, което им бе подадено, се счепкаха във вътрешни войни.

Впрочем, БСП са в много тежко състояние ​- и организационно, и имиджово. Със сигурност членовете на социалистическата партия ще гласуват за нея, но наскоро се видя колко са тези членове – 80 хиляди. Т.е. всеки от тях ще трябва да доведе още доста хора, за да постигне БСП значим изборен резултат.

Стабилни и твърди са ДПС. Те най-вероятно ще регистрират традиционния си резултат, а в зависимост от избирателната активност биха могли дори да го подобрят и да станат втори вместо трети. Както знаем, имало е и случаи, в които са излизали и първи.

– Не са ли твърде надценени новите извънпарламентарни играчи?

– Слави Трифонов и екипът около него имаха много голяма възможност да постигнат изключителни политически успехи, ако бяха решили да създадат партия по време на референдума, който организираха. Тогава можеха да бъдат една от водещите политически сили в България. Но заради размиването във времето, заради това, че отидоха в по-малко гледаем телевизионен вариант, силата им като че ли започна да намалява. Биха могли да постигнат резултат, но вече не и двуцифрен.

Не смятам, че Цветанов ще има висок резултат, тъй като хората, обединени около ГЕРБ, много трудно биха се откопчали от нея заради нещо, което почти сигурно няма да успее. А отлюспените, които се обединиха около Цветанов, нямат вече онова влияние, което имаха, докато бяха в ГЕРБ.

Не виждам сериозни шансове и за Христо Иванов и хората около „Да, България” – и заради изключително разнопосочните им действия от последните месеци. Искаха да са водеща фигура на протеста, но в един момент бяха смачкани от множеството, което не ги прие.

Мая Манолова имаше звезден миг около напускането си като омбудсман, но оттам нататък започна да залязва. Хората, с които се е събрала, много трудно биха могли да постигнат изборен резултат, който да прескочи 4-процентната бариера.

Има вариант малки опозиционни играчи да се обединят под някакво ръководство на президента. Но големият проблем там ще е със старите муцуни, които ще искат по някакъв начин да влияят отново в политическия живот. Но ще е много трудно – на хората им е писнало от лица като Мая Манолова, Христо Иванов, Румен Петков, Александър Томов заради участието им в различни формации, заради премятанията им на политическите полюси. Така че тези фигури трудно биха могли да намерят обединителна линия, ще се изпокарат за постове и за места в листите. Към този момент няма мащабен нов политически играч.

– Неизбежно ли беше ветото, което наложихме на Скопие по пътя им към еврочленство? Какъв беше резултатът освен това, че сагата върна ВМРО в играта?

– Не знам дали ВМРО са се върнали в играта, не вярвам да имат по-висок резултат. Те сами няма да прескочат 4-те процента, поне според мене. Но съм убеден, че направихме огромна грешка спрямо отношението ни към македонците и Северна Македония.

За съжаление историците в момента водят абсолютно безсмислени спорове. Ако се върнем с над 100 години назад, за подобни приказки и действия избухваха войни. Затова винаги са ни смятали за буре с барут, защото не можем да преглътнем дребни неща – дали Кирил и Методий били българи, или македонци, или по принцип са си гърци от Солун, дали Наум и Климент, или Гоце Делчев са били българи, или македонци.

Трябва да разберем всички – и в България, и в Македония, че съвсем скоро, в рамките може би на 10-15 години, на въпроса какъв е всеки младеж в Европа ще отговаря, че е европеец. Както в САЩ казват: Аз съм американец! Без значение от произхода.

И тогава всички наши герои, които са общи, ще бъдат европейски. И Гоце Делчев, и Климент, и Наум, и Кирил и Методий, и Самуил ще са европейски герои. За съжаление нашите политици погледнаха само пред носа си, за да видят как поддръжници на ВМРО или на друга партия ще се бият в гърдите, че са патриоти и са опазили българщината. Без да си дават сметка, че говорим един и същи език. Дори ако трябва да сме съвсем честни, по-правилният български се говори в Македония.

Трябваше на хората да се разясни, че трябва да си помагаме като съседи. За съжаление за пореден път намерихме най-глупавия начин да си развалим отношенията с най-милите и най-близките до нас по кръв и по душа.

– На фона на песимизма на българите по отношение на 2021 г. има ли оптимистичен политически сценарий?

– Догодина ни предстоят два пъти избори, но не смятам, че по-доброто ни живеене и щастие зависят от тях. Пък и повечето от големите решения вече не се вземат в България, а в Брюксел, Страсбург, Хага. И оттам насила ще ни вкарат в пътя, защото вече сме част от един друг свят, от една друга цивилизация. Малко по-трудно става – ние сме балкански субекти, повече се опъваме, не обичаме някой да ни налага правила. Но лека-полека ще стигнем до това.

Крайно време е да разберем, че сме част от ЕС, където хора от целия друг свят мечтаят да се доберат. Да си дадем сметка, че Европа успя да осигури ваксини за по-голямата част от населението си. И че европейците, включително българите, имат правото на избор – да се ваксинират или не. Докато в повечето държави в Африка, в Азия, само мечтаят за подобен избор!

в. „Марица“

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share