Не е за вярване! Осъдиха ЧСИ заради незаконна сделка

Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Иван Карапанчев е окончателно осъден за престъпление по служба и за използванe на преправен документ. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), след като остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС), с което Карапанчев беше признат за виновен и осъден условно на две години затвор затова, че опитал да продаде ипотекиран имот тайно от банката кредитор на длъжника и от Националната агенция за приходите, а освен това занижил многократно цената му с преправена оценка от 813 000 лв. на близо 63 000 лв, пише правният сайт Lex.bg.

Става дума за казус около дружеството „Плевенски хляб“ ООД, в който Карапанчев се включил през 2016 г. Тогава при него постъпило искане от Албена Исаева – съпруга на бивш съдружник във фирмата, с което тя искала да се образува изпълнително производство срещу „Плевенски хляб“ ООД. Преди това Исаева купила друга фирма и я преименувала на „Плевенски хляб“ ЕООД, като през нея започнала да изкупува задълженията на стария хлебозавод. Тя е съпруга на изчезналия през 2015 г. бизнесмен Йоско Исаев, за когото и досега се предполага, че се намира в Германия.

Карапанчев извършил опис на имота на „Плевенски хляб“ ООД, но без да извърши предварителна проверки за тежестите върху него, нито поискал вписване на възбрана върху подлежащия на изпълнение имот. В протокола от извършения опис пък не попълнил данните за изпълнителния титул, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, мястото на описа, наложените върху имота ипотеки и възбрани, не била посочена и началната цена, от която да започне наддаването.

Карапанчев назначил вещо лице да извърши оценка на имота, но след това приложил друга оценка на експерта по различно изпълнително дело, като заключението дори не било в оригинал, а сканирано и преправено с многократно занижена цена.

След това изготвил обявление за първа публична продан на имота, без в него да са посочени собственик, пълно описание, има ли наложени ипотеки и на какви суми. В обявлението началната цена била определена на 62 750 лв., съгласно преправения документ, въпреки че данъчната оценка възлизала на близо 240 000 лева. Обявлението не било публикувано на сайта на окръжния съд с линк към страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), а за насрочената публична продан не били уведомени нито банката кредитор, нито НАП.

Според актовете за разгласяване, това е станало чрез разлепване на съобщения в хлебозавода, в кантората на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд и в общината. Така за публичната продан научила обаче фирмата „Петрол-Трейдинг Груп“, към която хлебозаводът също имал дългове. Тя поискала да се присъедини към делото като взискател. Първоначално Карапанчев сложил резолюция молителят да бъде присъединен.

Но три дни по-късно ЧСИ спрял изпълнителното дело, защото и други кредитори поискали да се присъединят, и отменил насрочената публична продан. Албена Исаева подала жалба в съда срещу спирането, но делото било прекратено, защото ЧСИ не администрирал редовно жалбата.

Заради нарушенията по изпълнителното дело, през 2017 г. КЧСИ е лишила Карапанчев от правоспособност за 5 години.

След това въз основа на тези факти и след заключения на вещи лица за преправени документи и занижената в пъти цена на базата на „Плевенски хляб“ ООД, и окръжният съд във Враца, и САС заключиха, че Карапанчев е извършил престъпление по служба и преправяне на документ.

Върховните съдии Мина Топузова, Румен Петров и Невена Грозева отхвърлят всички възражения на Карапанчев, включително и това, че е нарушен принципът ne bis in idem, забраняващ повторно съдене и наказване на едно лице за същото деяние. Тезата на ЧСИ беше, че камарата вече го е наказала, а освен това дейността му подлежала на съдебен контрол и затова не трябвало да носи наказателна, а само дисциплинарна отговорност за допуснати нарушения при изпълнение на служебните си задължения.

ВКС отбелязва, че апелативният съд е направил детайлен и задълбочен анализ, за да отхвърли възражението на Карапанчев. В решението на САС беше обяснено, че правилото се прилага само в наказателното производство. В случая пък Карапанчев е наказан по дисциплинарно дело, което засяга единствено частните съдебни изпълнители, а и предвидените наказания в двете производства са различни.

Отхвърлени бяха и възраженията на Карапанчев, че допуснатите нарушения са незначителни, като съдилищата отбелязаха, че частният съдебен изпълнител изобщо не е изискал и данъчна оценка, а реалната пазарна оценка на имота е за над 813 000 лева. САС беше подчертал още, че в случая става дума за особено драстични нарушения, подчинени на „ясната цел“ да се даде възможност на фирмата на Исаева да придобие имот на силно занижена цена, от което са щели да последват вреди за банката и за НАП.

„Възможността от настъпването на тези вреди не е била хипотетична, макар да не се е стигнало до извършване на публичната продан, но е създаден риск за причиняването на такива последици, което е напълно достатъчно да се приеме, че деянието е осъществено, тъй като нормата на чл.282, ал.1 от НПК, за разлика от разпоредбата на чл.282, ал.2 от НК не изисква настъпването на значителни вредни последици. В този смисъл касационният състав приема, че по отношение на субективната страна на деянието в атакувания съдебен акт са обективирани подробни и верни съображения, които настоящата инстанция не намира причини да не ги сподели. С оглед изложеното настоящият състав счита, че липсват основания за отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон“, пише в заключение ВКС.