Познавачите казват, че Париж е един, а е побрал целия свят – изкуство, музика, вино, поезия, но и архитектурни шедьоври, тъга и вдъхновение. Аристократичен, артистичен и изтънчен – в Париж е всичко, което можем да обичаме. Тук сутрините ни посрещат с дъха на прясно изпечени кроасани. А вечерите? Те потъват в мистиката на бохемските нощи. С премрежения поглед на една безпътна кралица Марго, която оглежда като блудница задъханите протестанти. Ала отваря вратата си само за един от тях – тежко ранения Ла Мол. И за първи път в живота си се влюбва… във „врага“.
Да, там, в Париж, революциите са позволени. Бунтовете в изкуството – също. А какво е за вас Париж? В самото начало на 2023-та задаваме този въпрос на един пътешественик и трима дизайнери.
„Нека си пожелаем 2023-та да бъде… като Париж! Нека е малко неразтребена и лежерна, с намигване, нека да е флиртуваща с живота. А ние самите да сме „парижани“: по-фриволни, по-цветни, по-живи“ – отправя своето пожелание пътешественикът и артист Светлин Иванов-Лаубер.
Ето и неговото преживяване, наречено Париж!
„В Париж всички наши животи танцуват на своя маскен бал“ – влюбих се в тази мисъл на Гастон Леру. Без изобщо да имам представа кой е този Гастон. Всички ние сме изпълнени с много животи, преплитащи се вътре в нас. Приключени, умъртвени, въздъхнати като извървени пътеки, но и неизживените, несъстоялите се, непрекрачените и неизречени съществувания, които носим в гърдите си. Мисълта, която ме окрилява е, че те – животите ни – имат своето пиршество в Париж, където се срещат, смесват, сливат, смеят заедно. И причудливият им, пъстроцветен бал е маскен – така те са неразпознаваеми, различни, нови, вълнуващи. Кое е уморено и вече старо и кое – фриволно и дръзко? Сякаш за миг това изобщо няма значение. Те танцуват – сборът от всеки един наш живот – в това земно присъствие, с това сърце и тези длани. В Париж. А някога Оскар Уайлд написал, че нашият най-истински живот е онзи, който за съжаление НЕ водим. Да. Но после същият Оскар Уайлд отпътувал за Париж, оставайки там до края на дните си. И вече не мислел така. Le bal masqué appelé Paris l’a sauvé.
Пред очите ми „Нотр Дам“ възкръсва като феникс
Различните битиета, чудотворните прераждания на усмивките имат в Париж своето „вкъщи“. Ето, „Нотр Дам“ – изгаряща, срутваща се като сбогуване с Бог – в толкова многохилядни, многочасови репортажи, в кресливите журналистически сензации. Същата тази „Нотр Дам“ пред очите ми възкръсва като феникс – с весел ритъм греди, чукове, бормашини и кранове я издигат отново. И работниците ПЕЯТ! Повярвай ми, чух ги. И Бог не се сбогува, не ни изоставя. Сами наранихме себе си – в един от многото си паралелни животи. В много от тях. И катедралата на брега на Сена оживява отново: по детски оживена, различна, млада. Част от купола й липсва – бе сринат в онзи пожар – но Бог е сгушен под откритото зимно небе и не си е отишъл. Отиваме си само ние.
Париж е състояние на духа
Книга, чиито страници изписват собствените ни копнежи. И неизживените ни животи. И премълчаната любов в полунощ. Ох, добре, и посинялата удавница по Сена. Париж е стиховете, които не признаваме, че тайничко пишем. Песничката, която наум тананикаме по своите булеварди.
Париж… не е място. Нито пък град. Париж сме самите НИЕ. В един от едновременно протичащите си животи. И не мога да ти кажа, в кой точно – та нали този приказен бал е маскен.
Аз нямам своето изречение за Париж. Пък и не обичам сентенциите – нещо в мен веднага поисква да ги опровергае. Близо е. Моят Париж. И всъщност не е мой, но и аз не съм негов. Добре е така. Близо е и аз знам това. Чака ме на някоя масичка, на някое от своите кафененца… и аз пак ще се връщам при него. С животите в себе си. За техния маскен бал.
2023-та, орисвам те да бъдеш като Париж!“, казва вместо финал Светлин.
Алекс създаде „сюрприз“ във вид на детска стая
Париж за мен е свързан с един „сюрприз“, който проектирах за малката дъщеря на българи, живеещи от години във френската столица, казва дизайнерката Александрина Александрова.
Алекс добре знае, че великолепните кътчета в една детска стая са празник за малчуганите. За целта тя разполага с площ от 30-40 кв. м, за да пренесе малката принцеса в света на мечтите и фантазията. „Това, което знаех за мъничето е, че обича животните. Затова заложих на темата „В зоопарка“, казва Александрина.
Първо обмисля да постави цветен фототапет с животински мотиви, после – реални снимки на животни. Но накрая избира… фототапет с анимация. В тон с тази идея подбира и мебелите – те са здрави, със заоблени ръбове и от естествени материали. Изненадата е, че от леглото в детската стая също надничат… две преплетени жирафчета.
Петър изненада френската столица, но се върна под тепетата – завинаги
Петър Белев учи в Академията по изящни изкуства във френската столица. После завършва архитектура в Париж, ала освен че го рафинира като архитект и скулптор, този град му дава още нещо – незаменимата школовка в реставрацията на стари сгради.
Точно в елитната школа по реставрация Петър започва да се интересува от работата и начина на стареене на различните материали. Школата се намира срещу Айфеловата кула, на площад „Трокадеро“.
„Там научих много неща за стареенето на материалите. Дават богато и научно образование, което помага за изкуството. Трябва да се мисли след 50 години как ще изглеждат нещата. Металът старее по един начин, дървото – по друг, а текстилът по трети“, казва преди време пред „Марица“ пловдивчанинът, който обаче – след една самостоятелна изложба в центъра „Помпиду“ и спечелен конкурс за Cooper Building в Ню Йорк, все пак реши… да се завърне в Пловдив. Завинаги.
