На газ през зимата: 10 неща, които трябва да знаете
За и против автомобилните газови уредби: ето ви още един от вечните интернет спорове. Нямаме никакво намерение да навлизаме в него, защото правилният отговор е различен за всеки потребител според житейските му нужди. Монтирането на АГУ няма особен смисъл в малки и икономични автомобили, които се карат в града. И обратно, може изцяло да осмисли живота на хора, които карат големи коли и навъртат ежедневно по 80, 100 и повече километра.
България е от страните с най-голямо разпространение на газовите уредби (говорим за тези на пропан-бутан, или още втечнен петролен газ – LPG). Но все още много хора не познават добре принципите на техниката, която ползват, и не знаят, че тя изисква допълнителни грижи, за да им служи вярно. Това е особено валидно през зимния сезон.
Проблемът с АГУ през зимата
При минусови температури твърде студеният газ често не успява да се загрее достатъчно в редуктора, особено при градско шофиране. Попадането на леден газ в горивната камера може да задави двигателя. Затова блокът за управление в такива случаи превключва на бензин. Това е нормално, но при определени условия в градски режим може да се случва непрекъснато. И до голяма степен заличава икономията, заради която сте инвестирали в газова уредба.
Как да го решите?
Начин да се предотврати това е да се отопляват компонентите на АГУ. Има три различни метода за това, достъпни в зависимост от двигателя:
– Може да се подмени старата мембрана в редуктора, която в студовете се втвърдява прекомерно, с нова.
– Може да се доведе топлина от охладителната система на двигателя за отопляване на редуктора и/или дюзите. Това се прави паралелно на системата за отопление на салона, но не намалява прекалено много капацитета й. На снимката е показан един от вариантите.
– Редукторът и дюзите могат да се изолират, но задължително с негорими изолационни материали.
Внимавайте със зареждането
Внимавайте с качеството на газа. Надеждните газостанции през зимата предлагат специална смес за ниски температури, в която обичайната пропорция – 35-40% пропан и 60-65% бутан – се променя до 60:40 в полза на пропана (в някои северни държави – и до 75% пропан). Причината е, че пропанът има много по-ниска температура на кипене – минус 42 градуса по Целзий, докато бутанът още при минус 2 градуса става течен.
Газът изгаря при по-високи температури…
Според един разпространен мит карането на газ удължава живота на двигателя. Това е именно мит. Специфичните качества на пропан-бутана носят и някои плюсове в това отношение, но носят и съществени минуси. Когато става дума не за фабрично подготвен за газ автомобил, а за допълнително монтирана система, трябва да имате предвид, че компонентите на двигателя не са предвидени за по-високите температури на горене на LPG (46.1 MJ/kg срещу 42.5 MJ/kg за дизелово гориво и 43.5 MJ/kg за бензин).
… и намалява ресурса на неподготвените двигатели
Изпускателните клапани например са особено уязвими – на снимката виждате какви язви по метала са предизвикали около 80 000 км на газ. Това намалява значително ресурса на двигателя. През зимата пораженията са най-сериозни.
Решение има, разбира се – просто клапаните и направляващите втулки трябва да се заменят с други, по-устойчиви на висока температура. При колите с фабрични АГУ това се прави още в завода.
АГУ иска редовна поддръжка – особено зимата
Съвременните газови уредби вече са доста плътно интегрирани в другите системи на автомобила – захранването, управлението на двигателя, охлаждането. Заради това те трябва периодично да се инспектират, за да не доведат до срив и на други компоненти.
Първата инспекция на бутилката трябва да се направи 10 месеца след инсталирането, и след това да се повтаря на всеки две години. След около 50 000 км пробег се подменят гумените уплътнения по системата – ще ви струва между 50 и 100 лева с работата. Въздушният филтър на автомобила се подменя на всеки 7500 километра, а на 15 000 км се сменя газовият филтър, който струва 10-15 лева.
Загуба на товарен обем
Още една причина добре да премислите дали да сложите АГУ на малък автомобил е мястото, което бутилката отнема от и без това лимитираното ви товарно пространство. Един опит да си сложите куфара в багажника на типично софийско такси ще ви илюстрира мащабите на проблема. Тороидните (с форма на поничка) газови бутилки са по-практични, защото се вместват в нишата за резервната гума и ви оставят багажника в пълен размер. Но те по правило са с по-малка вместимост – а и ще трябва да прежалите въпросната резервна гума и да се движите с далеч не съвършения кит за ремонт на гуми.
Забравяте за мола
В текущата ситуация това не е особен проблем, разбира се. Но и когато нещата се нормализират, автомобилите с газови уредби нямат право да паркират в подземните паркинги. Причината е, че пропан-бутанът е по-тежък от атмосферния въздух и при утечки се утаява под него, създавайки сериозна пожарна опасност. А тъкмо през зимата притегателната сила на мола и подземния му паркинг е най-голяма.
За течове разчитайте на носа си – и на сапун
Карането на газ е напълно безопасно, ако се спазват някои правила. Но все пак шофьорите трябва да внимават и да следят за възможни утечки. Противно на всеобщото мнение, пропан-бутанът няма почти никаква миризма. Тъкмо затова към версиите му за автомобилна и битова употреба се добавя специален ароматизатор – етил меркаптан (CH3CH2SH). Точно от него идва ароматът на развалени яйца.
Ако усетите този неповторим дъх, търсете утечката със сапунен разтвор като този, който децата използват да правят мехурчета. Принципът е същият.
Как изглежда съвременна АГУ?
1. Филтър за газовата фаза, 2. Датчик за налягането, 3. Блок за управление, 4. Кабели към блока за управление, 5. Превключвател на режимите, 6. Мултиклапан, 7. Газова бутилка (тороидна), 8. Захранващ клапан, 9. Редуктор, 10. Дюзи