Най-ярката звезда на „калчото“ ще блести вечно със световната титла от 1982 г.

„Сбогом Паблито, ти бе най-хубавият празник в нашия живот!“ – тези изпълнени с тъга думи на първата страница на в. „Стампа“ отразяват може би най-точно тъгата, обхванала целукупната Италия по повод кончнита на Паоло Роси. Звездата на „калчото“ и на „скуадра адзура“ почина на 64 годишна възраст в нощта на сряда срещу четвъртък в болницата на град Сиена от рак на белите дробове.

Според източници от авторитетното здравно заведение бившият футболист, а след това уважаван спортен коментатор, е бил хоспитализиран преди десетина дни заради бързо влошилото се негово състояние, може би и със „съдействието“ на безмилостния „COVID-19“.

Паоло Роси спечели веднъж завинаги любовта на сънародниците си и на феновете на футбола по света с играта си на Световното първенство през 1982 г. в Испания. Тогава благодарение на неговите фантастични голове и най-вече на

паметния му „хеттрик“ срещу Бразилия

във важния четвъртфинал Италия стана шампион на планетата за пръв път в следвоенната история. Преди да прегърне заветната купа, Паоло Роси вкара и двата гола за победата в полуфиналния мач срещу Полша, заби страховито попадение и на финала срещу Германия, завършил 3:1 за „скуадра адзура“. Датата е 11 юли, италианците ще празунуват титлата си дни и нощи наред, а Паоло Роси ще бъде превъзнасян насвякъде по Апенините и по планетата с „Осанна!“ Докато само месец преди това злобни „тифози“ и мастите футболни деятели крещят неистово „Разпни го!“ заради някакво негово замесване в залаганията „на черно“ в „калчото“.

Като треньорът на италианските национали – легендарният и вечно усмихнат „мистер“ Енцо Беардзот, качва Паоло Роси едва ли не скришом на самолета за Мадрид със „скуадра адзура“. За да се завърне от там не само като световен шампион и голмайстор на първенството, но и като претендент №1 за „Златната топка“ на „Франс футбол“, спечелена безпроблемно в края на годината. А народът може би и заради направената за смях Бразилия с куп класни играчи, започва да го нарича с много обич „Паблито“ – умалителното на испанско-португалския вариант на Паоло .

Доколкото до футболната кариера на Паоло Роси, то тя е типичен пример за това как

човек от нищо става нещо

благодарение на много труд и вдъхнат му от Господ Бог малко талант. Започва да рита в родния си град Прато близо до Флоренция, вземат го в детско-юношеската школа на „Ювентус“, там обаче не го харесват много и го изпращат да играе в Комо, където пак не намира себе си – нещо, което най-после се случва във Виченца, която Паоло едва не прави шампион.

Следва преминаване в „Перуджа“, после триумфално завръщане в „Ювентус“, с когото печели два шампионата на Италия, след това рита в „Милан“ и накрая във „Верона“, където окачва бутонките веднъж завинаги на пирона едва навършил 30 години. Жени се два пъти, има три деца – Елена София Роси, Мария Витория Роси и Алесандро Роси. Втората му съпруга Федерика Капелети, с която минават под венчило през 2010 г., съобщи първа за кончината на Паоло в Инстаграм с щастливо селфи на двамата от миналото лято и надпис със сърчице: „Завинаги!“