Поправките в Семейния кодекс, които Министерският съвет внесе в деловодството на парламента в края на август и все още са подложени на обществено обсъждане, може да разпалят национални семейни войни, предупредиха граждански организации.
Уреждането на правата на бащите с новите текстове е предпоставка за отнемане на досегашната законова защита на майките, избрали да отглеждат децата си сами. Как се случва това?
Според новите текстове от Семейния кодекс, се предвижда припознаването на дете да се случва не в рамките на 1 година от раждането му, както бе досега, а до 1 година от узнаването на обстоятелството, че се е родило. „Подобен хоризонт без граници поставя хиляди майки в ситуацията да бъдат непрекъснато пресирани от другия биологичен родител“, обясняват от организацията „БРЦК-Разбунена София“.
Вместо обаче да се разшири обхватът на този срок, както през 2016-а и 2019-а година се обсъждаше – от 1 г. да стане 3 г., правителството предлага той да се замени със „срок на узнаване“, който няма никаква времева рамка и може да бъде валиден до навършването на пълнолетие на детето, пише „Лупа“.
Нещо повече, с новите поправки ще бъде възможно трето лице да оспори вече вписано бащинство в акта за раждане на детето, макар това да върви, според разпоредбите, ръка за ръка със завеждане на дело за произход. По този начин, безсрочно, всеки български или европейски гражданин, може да оспори биологичния произход на непълнолетно лице с българско гражданство, независимо дали то е родено по време на брак или извън него, обясняват юристите.
Създава се и опасен прецедент, каквито становища вече са постъпили на „Дондуков“ 1 – не се знае какво се случва с едномесечния срок за възражения от майката, какъвто сега съществува, наложен от ЕСГРАОН. Така всеки, заявил бащинство, ще може да бъде вписан в регистрите на общините и да се появи в акт за раждане на дете, ако майката не е възразила изрично, че той не е родител.
Според гражданските организации, целящи неприемането на ремонта в Семейния кодекс, опасните поправки се дължат на 3 решения на Съда по правата на човека в Страсбург, чиито магистрати още преди 4 години излязоха със становище да се направят промени в законодателството у нас така, че сроковете за придобиване на родителски права от страна на бащите да не бъдат толкова ограничаващи и ощетяващи родителите. В същото време обаче не се дават предписания за премахването им, каквото на практика ще се случи с приемането на текстовете в първоначалния им вид.
Любопитно е, че първи с подробно становище „за“ ЗИД на Семейния кодекс са излезли от Национална мрежа за децата, които в момента се намират в състояние на онлайн конфликт с гражданските организации, заявили позиции за пълна отмяна на скандалния Закон за социалните услуги, влязъл в сила след редица протести на 1 юли. В социалните мрежи валят обвинения и към създателя на Мрежата Георги Богданов, че си позволява вмешателство във фейсбук групи, включително и че е инициирал затварянето на най-голямата – „РОД“.
Припомняме, че само 2 седмици след влизането в сила на Закона за социалните услуги бяха внесени над 5 различни законопроекта за поправки по него от няколко парламентарни сили. А сега от НМД настояват не просто да се премахне рамката за признаване на дете, но и за раширяване на обхвата на лицата, които имат право на такъв акт: „От НМД и Правната мрежа, функционираща към нея, застъпваме становището, че разширяването на кръга от лица, имащи право да оспорват бащинството и да отправят искане за установяване на произход следва да бъде подкрепена и да намери място в националното ни законодателство“, пишат от там.
