В последните дни получих много покани в неделя да гостувам на различни телевизии и да коментирам вота.
Бях поласкан за първи път в живота си да бъда поканен в “Панорама”. Спомням си, че някога, докато още се занимавах с политика, се бъзиках с колеги – политици – “Когато те поканят в Панорама, тогава ще коментираш” .
Вчера отказах на екипа на Бойко Василев. Отказах и на моите приятели от БТВ от екипа на Мария Цънцарова, която много харесвам.
Отказах, защото…няма какво да кажа вече. Всичко, което някога казвах по някаква шибана причина се случи. Всичката тъпота, която прогнозирах, днес е около нас.
Гледам симпатизантите. А бе до вчера клеймили червеното, днес са готови на коалиция с червени.
До вчера клеймили гербаджиите…днес са готови да подкрепят техния кандидат.
Следя внимателно процесите в политиката ни. Те винаги са били абсолютно малоумни по своята дълбока философия.
През 2013 ”революционерите” направиха коалиция с единия полюс на злото (ГЕРБ), за да борят другия – (БСП и ДПС).
Днес революционерите ще направят коалиция с другия полюс на злото (БСП) за да се борят с оня полюс, който припознаха през 2013 (ГЕРБ).
Кое е общото между двете ситуации ли? Общото съм аз. Аз бях лош през 2013, защото казвах, че това е малоумно.
Лош съм и днес, през 2021, защото отново твърдя същото.
Само че в моето мислене днес има един неоспорим бъг.
И него не мога да отрека.
Аз нямам какво да кажа, когато ме попитате – А какво предлагаш?
Аз нямам алтернативи за вас. Нямам и надежди. Вече нямам и какво да ви предложа. Не, че вие особено имате нужда от това някакъв кюстендилски дебелак да ви предлага нещо де.
Днес за вас аз имам само една констатация. И тя е следната.
Осрахме се.
Осрахме се до уши.
От тази обществена диария, в която, както казваше Аполинер, всички се напънахме да изакаме горещите л**на на мисълта си, задръстихме канализацията си.
И днес имаме нужда не от политически доктрини. А от л**нарка, която да почисти след поразиите, които сървори обществената ни тъпота.
И за това нямам какво да ви кажа. И няма защо да ходя в никакви телевизии. В телевизия се ходи, за да отправиш послание, за да дадеш надежда, за да покажеш нещо позитивно и креативно.
А аз не предлагам това. Аз предлагам л***арката да дойде и да отпуши канализацията.
Днес е ноември 2021. От заветната дата 10 ноември 1989 измина толкова време, че скоро ще доближим времето, в което живяхме при социализЪма.
Гледам хората и смятам, че повечето от тях са родени не за демокрация. А за малоумен мухлясал соц. В който да докладваме съседа, че си е купил касетофон от Кореком.
Това е нивото ни. И за това ниво виновни сме си самите ние.
И може би някой ден ще израснем. Ще се въздигнем над собствената си тъпота и ще погледнем нанякъде с хоризонт напред.
Но дотогава…дотогава ще гласуваме за ГЕРБ за да не дойдат комунистите, ще гласуваме за комунистите, за да не дойде ГЕРБ и като цяло ще гласуваме за нови партии, в които част от актива е сменил между 3 и 5 политически субекти.
А сега да завърша с това, с което започнах.
Няма защо да ходя по телевизиите.
Да отида, за да може после и чужди и свои да ме псуват?
Да отида, за да може после хора, които смятам за приятели да ми обясняват, че аз съм виновен за политическия крах на определени субекти? Щото съм много велик, та точно моето мнение е катурнало партии, които хвърлят милиони за кампании?
Няма смисъл.
Нямам какво да ви кажа вече. Идете, гласувайте или пък стойте у вас и не гласувайте. Все ми е тая. Аз ще направя каквото считам за добре, но без да ви го навирам в лицата.
Защото, ако продължа да ви навирам мнението си, току виж съм ви попречил да видите новия клип на АзисТ в мрежата.
А това би бил удар срещу свободата на чал…ъъъ…на словото.
Венци Мицов, фейсбук
