Милен Керемедчиев: Губещи държавни фирми и растящата администрация товарят бюджета

– Г-н Керемедчиев, предизборен трик ли беше представеният апокалиптичен сценарий за фалит на държавата?

– Целта беше същата, която присъства в повечето изказвания на служебните министри – да се всява напрежение в обществото, да се обвиняват за ситуацията предишните управляващи. Странно защо, когато предишният парламент трябваше да приеме актуализиран бюджет, тогавашните служебни МС и Министерство на финансите отказаха това да стане. Сега сме свидетели на опит за всяване на напрежение и страх в хората. В крайна сметка, това ще доведе и до отражение на изборите. Хорат​а просто ще гласуват по-скоро панически за партия, която би могла рязко да подобри или да обещае подобряване на живота.

– Им​а ли реални рискове държавата да се окаже близо до фалит? Имат ли основание апокалиптичните предупреждения на финансовото министерство?

– Няма опасност от фалит на държавата. Има обаче опасност от увеличаване на дълга и влизане в дългова спирала. Затова мерките, които се опитва да въведе служебното правителство, са по-скоро неадекватни. Таван на цените беше въведен в Унгария, но това доведе до липса на основни хранителни продукти.

Трябва да се мисли за намаляване на държавните разходи. Държавният бюджет най-вече се натоварва от държавните предприятия, повечето от които са губещи, и от администрацията, която постоянно се разраства. Загубата на „Български пощи“ например достигна до невероятните 80 милиона лева, които държавата трябва да покрива, за да си получават заплатите 600 служители там. Трябва да се свият разходите и на държавните предприятия, и на държавната администрация, на повечето министерства, с изключение на военното, което има важната роля да поддържа и развива отбранителните ни способности.

– Не залага ли служебният кабинет капани на следващия парламент?

– Рисковете са сериозни, защото в момента служебното правителство действа, сякаш пред него има още 4 години управление и предлага по-скоро дългосрочни мерки. Таван на цените на храните плюс орязване на разходи трябва да е в приоритета на следващо НС. Без да има това право служебното правителство популистки и медийно пуска дезинформация, която няма как да се осъществи, тъй като всички тези сериозни мерки трябва да минат през работещ парламент, който е вероятно да не ги приеме.

Най-важн​о е запазването на финансовата дисциплина и рязко затягане на харчовете, най-вече в държавния сектор. Нужен е цялостен преглед на разходната част на бюджета и много силна събираемост на задълженията. В момента има огромна задлъжнялост на фирми към бюджета под формата на данъци, осигуровки.

– Случаен инцидент или провокация е случаят със сваления след среща с руски изтребители американски дрон над Черно море?

– Това е по-скоро инцидент, който отдавна трябваше да се случи. Черно море всъщност е най-горещата точка на съприкосновение на американските и натовските ВВС, в това число дронове и самолети, с руската бойна авиация. Голям брой разузнавателни полети се извършват ежедневно – и от страна на НАТО, и от страна на Русия. И съответно Украйна използва изключително активно информацията, която получава от безпилотните самолети, за реалното състояние на руската армия.

Голяма част от ракетите, които се изстрелват към украинските позиции, идват от кораби, базирани в Черно море. Това прави изключително ценна и за украинската отбрана информацията, събирана от дронове, за разположението на тези кораби.

И потапянето на крайцера „Москва“ на руския черноморски флот беше осъществено след предоставяне на разузнавателни данни точно от такъв дрон. Затова Русия реагира толкова нервно, когато такива апарати приближават нейна територия.

Важно е уточнението „руска територия“, тъй като Москва определя зоната над и около полуостров Крим за своя, докато международната общност смята, че това са международни води и небе.

Преди година имаше инцидент с британска фрегата, която според тях се движеше в международни води, а според руската брегова охрана е навлязла в руски териториални води. Стигна се дори до размяна на изстрели във въздуха с цел промяна на курса на фрегатата.

Но и двете страни – и Русия, и САЩ, декларират, че този инцидент е станал в международни води. Т.е. дронът „Рийпър“ по никакъв начин не е навлязъл нито в оспорваното въздушно пространство на Русия, нито в зоната за извършване на бойни действия, но ги е доближил.

Подобни действия са често срещани. Просто в случая с MQ9 руските пилоти явно са действали в типичния си агресивен стил, но не можем да говорим за умишленото му сваляне в Черно море. Това се споменава и в изявлението на Пентагона, и на Държавния департамент.

Русия не би предприела такова действие, с което ще си навлече допълнителни санкции и действия от страните, членки на НАТО.

– Доколко рискови обаче са подобни инциденти за България, след като сваленият дрон е излетял от американска база съвсем близо до нас, в Румъния? Патрулират ли наши самолети над Черно море в момента?

– Всички страни, членки на НАТО, включително нашите ВВС, участват в т.нар. еър полисинг във въздушното пространство на пакта. Има американска база за дронове в Румъния и за повечето разузнавателни полети над Черно море летателните средства излитат от съседната ни страна.

Нашите ВВС участват редовно в еър полисинг. Наши самолети съпровождаха руски разузнавателни самолети, когато те доближаваха въздушното пространство на НАТО.

Проблемът за България е в това, че ресурсът на двигателите на нашите МиГ-ове върви към изчерпване в края на годината, а търгът за закупуване на 6 двигателя, обявен от МО, явно ще се провали поради липса на доставчици. Това означава, че България от началото на следващата година щ​е разчита на партньорите си в НАТО за охрана на небето ни в следващите година-година и половина.

– ЕС прие план за предоставяне на боеприпаси на Украйна на стойност 2 млрд евро. Еврокомисарят Тиери Бретон пристигна у нас в опит да убеди нашите оръжейници да увеличат производството. Ще предоставим ли повече боеприпаси на Украйн​а?

– Казусите са два. Първият е продажба на оръжие и боеприпаси за Украйна, което ще минава през страни, членки на НАТО, и което България всъщност прави от първия ден на военните действия. Това беше и международно признато, както и от предишното правителство и бившия премиер Кирил Петков, че България е изнасяла оръжие и боеприпаси за близо 5 млрд. евро, но като търговски сделки.

Еврокомисар Бретон дойде с две цели ​- да се увеличи производството на нужните за Украйна боеприпаси. Страната ни не разполага със 155-милиметрови снаряди, които са толкова необходими на Украйна, но произвеждаме 122- и 152-милиметрови, които са по съветски стандарт и са много нужни на украинската армия – и за защита на Бахмут, и за подготовка за предстоящата напролет контраофанзива.

В момента по данни на разузнаването Русия изстрелва в конфликта между 10 и 15 пъти повече снаряди, отколкото Украйна.

Така че България бе подканена да увеличи своето производство на боеприпаси, което касае и военните заводи. Става въпрос за търговски сделки, които ще доведат до приходи в икономиката ни.

Бретон говори и за предоставянето на безвъзмездна военна помощ, което предишното НС реши. Но тук служебният кабинет за пореден път ще си измие ръцете и ще реши, че такова последващо изпращане на оръжие трябва отново да стане със санкцията на парламента. Така че тук еврокомисарят ще удари на камък поради нежеланието и на президента Радев, и на назначения от него кабинет за предоставяне на каквато и да е помощ на Украйна без санкция на НС.

– Как определяте българската позиция по отношение на войната в Украйна?

– Ние сме на страната на правото, ние сме от лагера на тези, които защитават правото на Украйна да съществува. Така че е невъзможно да бъдат осъществени призивите за балансирана и неутрална позиция, тъй като отдавна сме взели решение да сме активен и надежден член на НАТО в източното крило на Алианса.

Затова няма как да сме балансьор – това в момента е невъзможно, а и внася смут в нашите западноевропейски партньори, които очакват от нас да се държим като предсказуем и надежден член на НАТО.

– Как ще се развие ситуацията в Украйна? Колко още ще продължи войната?

– В никакъв случай не се вижда скорошен край. Ще виждаме още по-голямо ожесточаване на окопната война. И двете воюващи страни в момента водят военни действия от типа на Втората световна война – с огромен брой изстреляни артилерийски снаряди, ракети, хвърляне на огромен брой военнослужещи и огромен брой жертви. Само преди седмици частната армия „Вагнер“ даваше пет пъти повече жертви, отколкото украинската армия, поради това, че бяха набирани и хвърляни в бой хора без никакъв военен опит. Сега нещата се променят, вкарват се елитни части във „Вагнер“ и намаляват жертвите.

Но е ясно, че и двете държави са готови да пожертват десетки хиляди човешки животи. Битката за Бахмут се превръща в нещо като битката за Сталинград през Втората световна война – без огромно значение от стратегическа гледна точка, но от огромно имиджово значение: Украйна продължава да вее своето знаме, а Русия иска на всяка цена да има поне един завладян украински град, независимо от човешките жертви.

За съжаление, и възможностите на Русия са много сериозни, тя ще предприеме и допълнителна мобилизация. Ще използва и допълнителни бойни средства.

В следващите месеци няма да видим огромен пробив в нито една от двете страни. Русия вече сериозно се окопа в завзетите територии и реално от настъпление преди година в момента е изцяло в отбрана. И е много трудно да превземат тези вече сериозно укрепени територии. Украйна, която беше в отбрана, сега влиза в настъпление, което я поставя в по-неизгодна позиция.

– Има ли риск от териториално разширение на конфликта? Може ли той да обхване и страни извън Украйна, като Грузия и Молдова например?

– Абсолютно е възможно Русия да разиграе тази карта, ако някоя от страните, като Грузия или Молдова, реши да има по-активна позиция в този конфликт. Русия определя за буферни зони Южна Осетия в Грузия и Приднестровието в Молдова и може да ги използва за дестабилизиране на двете страни. Видяхме колко лесно може да ескалира напрежението в Грузия само заради едно решение, смятано за проруско, като обявяването за шпионски на организациите, финансирани от чужди формации. Това взриви мира в Грузия.

За момента обаче на Русия това не й трябва. Тя по-скоро се съсредоточава в пролетните военни действия, които ще са много кръвопролитни, с много жертви.

Но невъзможността и на двете страни за сериозен пробив ще доведе до патова ситуация, която ще отвори вратите за стартиране на мирни преговори.

За момента и двете страни се надяват на успех в следващите месеци. Едва след като се убедят, че няма да постигнат целите си, има шанс за преговори. Засега кошмарът продължава.

„Марица“

Споделете това с Вашите приятели:
Pin Share