– Милена, къде ви намираме, какво правите?
– На къмпинг „Градина“ съм, там имам жилище от доста години.
– Къде може да ви гледаме и слушаме?
– Преди месец излезе Акустичният албум, избрали сме 10 парчета, които са добре познати, но понасят промяна на аранжиментите. Например „Месо“ звучи в друго темпо, вкарана е гъдулка. В „Отгоре“ са направени готини китарки. „Неам нерви“ е в леко джаз вариант. Въобще, интересно и различно като звучене. Хората се кефят на този нов прочит.
На 24 юли сме на „Хасково Рок“, нека заповядат хората. Другият голям концерт е на 15 август във Варна. Тогава има празник на града, а и голям мото-рок фест. Амебата и Фънки пък решиха да повторят концерта със „Содом“ през септември. На 25 септември в „Джой Стейшън“ ще представям албума на живо. Имам и други участия с бенда.
– Има ли вече много хора по морето, тече ли купонът?
– Като че ли миналата година имаше повече хора, сега сезонът закъснява. Но от 10 дни насам започва да се пълни. Обяснението се дължи на проблемите с влизането в Гърция миналото лято.
– Карате ли каяк, четох, че сте купили такъв?
– Ще го карам през август по Велека, че сега с пикапа докарах мотора, нямаше място и за каяк.
– Какъв мотор карате сега?
– Ямаха Страйкър 1,3. Карам го в района – до Созопол, Несебър, отскачам до Варна.
– Кога се запалихте по моторите?
– Още от 5. клас. Карах един „Верховина“, но само на първа, защото не знаех как се сменят скоростите. Към 7.-8. клас се зарибих още повече покрай моя съученичка, чийто дядо имаше „Балкан“. Карахме го из едни ниви, голяма атракция бяхме, абсолютен офроуд.
Тя ме научи да сменям скоростите, но из нивите повече от втора няма как. Доста друса. Не се отказах. Като пораснах, имах много приятели с мотори, големи. Много исках да ме научат. Но те отказваха - „ще счупиш мотора“, а не, че ще се потроша аз. Всеки път оставаше за „по-натам“. Но аз страшно харесвах мотори, особено гаменски. Казах си – той животът свърши, докато чакам някой да ме научи. Записах курс и се научих да карам за месец и половина. Купих си първия личен мотор, дори преди да взема самата книжка.
– Какъв беше?
– Кавазаки 650, стрийт файтър. Много вървеше, карах със 180 и можеше още да дръпне. Но си казах, че няма смисъл, защото целият ставаш адреналин и не усещаш миризмите около теб. А големият кеф е да караш пролет, лято, разни миризмички да минават край теб.
– Морето е далеч от София и страстите по паветата, приключиха ли тези драми около вашето изказване за гей парада?
– Поспряха след намеса и на адвокат, защото това беше организирана атака. Голяма грешка, защото пострадаха и тези, които ги закриляха. Съответно, събраха по-малко гласове.
– В смисъл?
– Всички хора, които ме атакуваха, бяха от „Демократична България“. Гледах профилите, проучвах.
– Защо се получи така?
– Живей си живота, бъди какъвто си, но не се опитвай да се налагаш на хората. Не ходя да парадирам, че съм жена със семейство и с дете. Това си е нещо лично. Повечето хора са на моето мнение.
– Имате приятели в тези среди, как реагираха?
– Разбира се, че имам приятели гейове. Те продължават да ми бъдат приятели и са на моя страна. Смятат, че това е напълно излишно, това е пропаганда. Но някои уж приятели във Фейса се оказаха абсолютни хейтъри, започнаха да ме заплашват. Просто не могат да вникнат в думите ми. Или не мислят, или някой им казва как да мислят. Е, отървах се от 60 души, което е добре, защото имам 1500 чакащи да станем приятели във Фейса. Хора с отровни мисли не ми трябват.
– Споменахте ДБ, където активист е Васко Гюров, ваш спътник в музиката още от годините на „Кравай“ и „Ревю“. Да не ви се обиди?
– Няма да се обиди, аз си говорих с него по този повод специално. Обясни ми, че не са всички така. От ДБ ми се обади лично член на ръководството. Пуснах му профилите, провери ги. Човекът се извини, но уточни, че тези хора не са част от ръководството и го правят лично. Но ако някой си е помислил, че чрез тях може да вземе властта… Не знам.
– А как виждате от морето целия политически хаос в момента?
– Не мога да повярвам. Един мой приятел, бивш кандидат за президент, ми звъни онзи ден. Вместо „здрасти“ започва директно – „Ти защо не взимаш отношение, виж какво става…“. Чакай, момент. „Ето, Слави спечели, какво правим“. Отговарям: „След като е спечелил, значи са го избрали хората. Който е гласувал за него, да си му мисли“. В крайна сметка, всеки има глава на раменете си. Но той продължава да ми вика как си вея задника по морето, вместо да съм на площада. Държавата загивала.
Вижте, ако има нещо, си го казвам директно. Бях споменала в интервю, че Слави не е политик и ако бъде избран, съвсем нормално ще прави грешки. Но той не е глупав. Не вярвам да стане за посмешище. Надявам се да коригира, ако е направил грешка. Не го защитавам. Но не може да сме постоянно изнервени, по протести. Да, ако станат нетърпими нещата, отиваш на площада с българското знаме. Нека обаче действаме с добро, с мозък, рационално. Не да се караме, бием и трепем. Искам България да е перфектната държава, хората да са щастливи, да не бягат в чужбина. Не ме интересува кой ще е президент и кой премиер.
– Пак ще спомена Васил Гюров, който беше редовно по протестите, вас не ви видях?
– Не мога да протестирам заради хора, които не познавам. Напатила съм се от такива, за които скачаш, а после се издигнат и не те познават. Не съм на 20 години вече. Мога да отида заради някого, когото познавам, има минало, доказал се е. Но да викам заради току-що излюпени хора…
– Сега политиците са като палачинки.
– Разочарована съм, че остаряхме, а нищо не се е променило в политиката. Говоря за далаверите, дразнят ме. Не говоря за конкретна партия. За да си политик, трябва да си достоен. Да застанеш като Левски едно време. Сега гледат да пълнят джоба. А България може да бъде наистина Швейцария, имаме всичко. Вместо това ще се изтрепем.
– Още ли живеем за порцийка храна, както пеете в едно емблематично ваше парче?
– Ако погледнем пенсионерите, не им стигат парите и за толкова, камо ли да живеят нормално. Виждаме трагедията на здравната система… Нека дойдат стойностни и честни хора, които при най-малката издънка стават и да си заминават. Аз съм оптимист по природа. Светлото бъдеще ще дойде, но не само.
– Казвате честен политик, има ли такъв за вас?
– Давам пример с Петър Стоянов – честен, възпитан, ерудиран. Много точен като човек. Защо не е в политиката! Имам чувството, че там се ръгат само някакви за кокала.
– 80-те и началото на 90-те родиха страхотни текстове и песни на бунта, сега като че ли това е невъзможно?
– Бунтарите станаха консуматори. Свиват опашки и се нагаждат.
– Два пъти тръгвате да емигрирате към Канада и Германия, какво ви спря? После пък живяхте в Лондон, но се върнахте.
– Не ми хареса. Като турист да идеш е много готино. Шарено, има страхотна култура. Но като започнеш нормалния живот, просто се търкалят дните, нищо не се случва. В България е моето, тук ми харесва.
– През 1966 година освен Милена Славова са родени Слави Трифонов и Христо Стоичков. Кратък коментар за двамата?
– И двамата ги познавам лично. Стоичков още от младежкия национален отбор. И двамата са много талантливи и упорити в това, което правят.
– Интересно, как сте се срещнали с Ицо?
– Като млада певица правех участия по лагери на млади спортисти. Всички от поколението на Стоичков бяха много положителни. Помня, преди два мача им предрекох точния резултат. Единия път не вярваха, че дори ще вкарат гол. Не помня къде гостуваха. После познах резултата им и на Световното в САЩ. Давах интервю на Иван Тенев.
в. „Марица“
