– Как ще коментирате случилото се в украинския град Буча, господин Кючуков? Всички световни лидери категорично осъдиха избиването на цивилни граждани, включително и българският премиер. Руснаците отричат. Това ми напомня сцената от „Ревизор“ на Гогол, когато градоначалникът казва на мнимия ревизор: „При вас е идвала една жена, която ви е казала, че съм я бил. Това е лъжа, това е клевета, тя сама се е била“…
– В една война невинните са цивилните граждани – и те страдат най-много. Включително и в резултат на военни престъпления. Както винаги – и сега обвиненията са и от двете страни, като и Русия, и Украйна поискаха спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН по въпроса. Това също не е изненада – истината е другата основна жертва на всяка война. И обикновено тя се съдържа не в това, което страните говорят сами за себе си, а в информацията, която дават за своя опонент. Респективно – в това, което премълчават. Което и обяснява безпрецедентната цензура, наложена и в двете посоки.
– Какво може да очакваме като реакция на ЕС и САЩ по този случай?
– Нови санкции, засилена политическа риторика, допълнителна ескалация на конфронтацията, още по-сериозно затваряне на каналите за комуникация. В практически план – отдалечаване на мира.
– Според вас има ли някаква полза от преговорите между Русия и Украйна поне досега? Има ли поне някакъв минимален напредък? Добър посредник ли се оказа Ердоган?
– Аз не бих подценявал преговорите. Рано или късно именно те ще сложат края на войната. Всяка война приключва с политическо споразумение. И цял месец преговори са по-добри от един ден война. Напредък има – според информацията вече са дефинирани основните преговорни позиции на двете страни, като по част от тях – на първо място по отказа на Украйна от членство в НАТО, вече на практика има съгласие. Много по-сложни ще бъдат обаче териториалните въпроси – за Крим, Донбас, азовското крайбрежие на Украйна. А Ердоган в момента осребрява политически досегашната си политика, което го превръща в сериозен – и необходим – глобален играч.
– Кога според вас ще може да се говори, че е направена първата крачка към мира?
– Естествено, когато се постигне примирие. Което трябва да бъде изведено пред скоби в рамките на преговорите. Стремежът първо да се договорят всички спорни въпроси и едва след това да спрат военните действия означава, че се разчита да се получат нови предимства в преговорния процес като следствие от продължаващите боеве.
– Украйна удържа на първоначалните планове на Путин за блицкриг, какво може да се очаква от него като продължаване на войната? Ще стане ли Украйна руски Виетнам, както вече се говори?
– В името на територии Путин пожертва хора. На практика той неутрализира най-сериозния руски ресурс в пост-съветското пространство – руснаците и руско-говорящите граждани там. Неговите действия не помогнаха за решаването на техните проблеми (а такива реално съществуват), а допълнително ги изолираха, маргинализираха, в редица случаи дори ги заставиха да се противопоставят на Русия. Войната буквално изтри руските аргументи – дори и верните. По тази причина едва ли може да се говори за нов Виетнам в Украйна, т. е. Путин да завладее цялата страна. По-скоро той ще се опита да си осигури контрол върху териториите с руско и руско-езично население. Което на практика ще означава поредният замразен конфликт – но в много по-сериозен мащаб и с много по-голям кризисен потенциал, което периодично ще превръща конфликта в горещ.
– Какво според вас двете страни – Русия и Украйна – може да определят като своя победа? И кой е победител досега, ако има такъв?
– Няма победител. След войната ще остане разруха – и много омраза. И никакви политически или териториални придобивки не могат да оправдаят жертвите. Безспорно Украйна и Русия ще бъдат най-потърпевши. Но същото се отнася и за Европа като цяло. Която за доста дълъг период вероятно ще изостави на заден план амбицията си за стратегическа автономност, т. е. за превръщането си в самостоятелен глобален играч. Тече процес на разделяне, буквално на разкъсване на политическата и икономическа тъкан на континента по линията „за и срещу Русия“, т. е. на практика всички срещу Русия. Русия и Европа ще ангажират огромен ресурс във взаимното си сдържане, а икономическото разкъсване на връзките (особено в енергетиката и финансите) ще доведе до не една и две кризи занапред. В дългосрочен план политически и икономически дивиденти от конфликта биха могли да извлекат САЩ и Китай. САЩ: чрез рязкото засилване на експорта на енергоносители и оръжие за Европа, както и като вътрешна консолидация на НАТО. Китай: като основен канал за икономическия, финансов и търговски излаз на Русия към света, както и като промяна в политическата оптика спрямо самия Китай – войната го трансформира от лидер на „авторитарния свят“ в необходимо (и за двете страни) опосредстващо звено между Русия и Запада.
– Украйна си върна Киев, Русия атакува Одеса – нов момент от войната ли е това? А какво се цели с ракетите по Лвов в Западна Украйна? Докъде се простират амбициите на Путин – вече цяла Украйна?
– Постепенно целите на Путин започват да придобиват по-ясно очертания. Логиката сочи (въпреки, че тази война трудно се вписва в някаква здрава логика), че Путин няма интерес да превзема Киев и да сменя правителството там. Още по-малко пък да окупира цяла Украйна – защото Русия може да постигне военните си цели там, но няма политическия ресурс да защити постигнатото, включително в международен план. За целта на него му е необходимо резултатите от войната да бъдат фиксирани в договорка именно с легитимното правителство на Украйна за да бъдат те приети – и в самата Украйна, и в света. Съдейки по всичко, в териториален план целта е да се получи някаква форма на признаване на присъединяването на Крим, контрол върху Донецк и Луганск, твърде вероятно – гарантиран сухопътен коридор между Русия и Крим и евентуалното негово продължаване до Приднестровието. А ударите около Лвов бяха предупреждение срещу интернационализацията на войната – срещу участието на чужди доброволци и наемници (не случайно веднага след това редица европейски страни забраниха участие на свои граждани), както и доставките на оръжие.
– Повече от месец България се ослушваше, но реши да окаже военна помощ на Украйна. Според военния министър Заков това решение е закъсняло. Така ли е?
– Външната политика е прекалено сериозно занятие за да бъде свеждана до надпревара кой по-бързо и по-силно ще осъди Русия. Подходът на България до момента достатъчно последователно се вписва в общата визия на ЕС и НАТО: отговорът на инвазията да бъде политически, а не военен – отстояван пред всичко от Германия и Франция. Самият призив „да подкрепим по-ясно НАТО“ е твърде странен. Първо, защото България не може да подкрепя НАТО, тя трябва да участва във взимането на решенията на НАТО. Второ, изниква въпросът кой точно е НАТО? Дали това е Полша (настояваща за изпращане на мироопазващи сили на Алианса в Украйна), дали е Естония (искаща затварянето на украинското небе за полети), дали това са САЩ (отхвърлящи и двете идеи като опасни стъпки, водещи към глобален конфликт), или са Франция и Германия (опитващи се да спрат войната в диалог с Русия)?
– Но НАТО вече взе общо решение за укрепване на източния си фланг?
– Това днес изглежда най-логичното и най-лесното решение – но не задължително най-работещото. Това не е стъпка, която води до спиране на военните действия сега, а до милитаризация на международните отношения за години напред. Трупането на оръжия не води до предотвратяване на войните, по-често точно обратното – като изключим ядрените, които, поне на теория, се създават не за да бъдат употребявани, а да възпират. Впрочем, делението на народите по света на добри и лоши (където ние винаги сме добрите) е много удобно, но и твърде невярно; то влиза в политическата култура на някои държави, но е много хлъзгава основа за външна политика. А в момента вече на остракиране е подложена не Русия, а руснаците – затова, че са руснаци. И че са „агентурна диаспора“!
– Президентът Байдън нарече Путин военнопрестъпник, прокурорката Карла дел Понте иска той да бъде арестуван и съден в Хага. Възможно ли е това някога да се случи?
– Русия и САЩ са две от страните, които не случайно не се присъединиха към Международния наказателен съд и често оспорват юрисдикцията и на Международния съд на ООН – за да избегнат техни граждани да бъдат подвеждани под отговорност. Путин носи цялата отговорност за тази война. Но Путин е огледало на нашето време – гледайки него, ние виждаме себе си: с нашите войни (т. е. „военни операции“, защото през последните десетилетия в света не се водят войни, а се осъществяват единствено операции), с нашето заобикаляне на международните институции и ООН (с т. нар. „коалиции на желаещите“), с нашето признаване на анексии на чужди територии (признаването през 2019 г. от САЩ на анексираните през 1967 г. сирийски Голански възвишения – ако признаването на една анексия е въпрос на време, а не на принципи, то на Русия u остава да чака само още 44 г. докато Крим бъде признат за руски!), с нашето пренебрежение към принципа на националния суверенитет на държавите (Ирак, Афганистан, Сирия, Либия), с нашето неспазване на международни договори и т. н. – списъкът може да бъде безкраен.
– Близки до Русия лидери спечелиха избори в неделя – Орбан в Унгария, Вучич – в Сърбия. Какви са вашите изводи от това?
– Избирателите в Унгария и в Сърбия не гласуваха за Путин – те гласуваха за Орбан и Вучич. Но войната оказа своето влияние върху резултатите. Конфронтацията и дилемното мислене са най-подходящата среда за популистките и националистическите партии. И демонстративното извеждане на преден план на националния интерес – често като противовес на общоевропейския – се вписва именно в тези нагласи.
– България отзова своя посланик в Москва, руският Митрофанова си стои в София. Като дипломат как ще коментирате нейните изявления? Според ваши колеги тя подбужда към сваляне на българското правителство? Как трябва да реагира то?
– Всяка страна трябва да уважава собствените си институции – един премиер не коментира посланик (както и не вози посланик в служебната джипка). Азбучно дипломатическо правило е, че колкото по-укоримо е поведението на даден посланик, толкова по-ниско е нивото, до което той има достъп в институциите на страната на акредитация.
– Украинското посолство у нас пък поиска да бъдат преименувани софийски улици и площади на „Украйна“ и „Героите на Украйна“. Намери се и кой да внесе такова предложение в СОС. Вашият коментар?
– Това не се прави така. И не съдейства на каузата на Украйна. А у нас винаги ще се намери някой, който да се опита да приватизира националната солидарност по вътрешнополитически съображения.
в. „Труд“
