Любомир Ганев: Най-евтиният газ е този, който върви по тръбопровода

Любомир Ганев: Най-евтиният газ е този, който върви по тръбопровода

– Здравейте, г-н Ганев. Първо да уточним – още ли ви наричат Царя на метана или при икономическата криза и инфлацията днес това прозвище не е престижно?
– Не знам, точно дали е още престижно, но пък е актуално. Темата за горивата в момента наднича от всеки ъгъл. И както се очертава дълго ще е така.

– Намаля ли е потреблението на метан през последните месеци, след като цената му надмина 3 лева за килограм?
– Не намалява чак толкова много, защото има много хора с автомобили на метан, които не са спрели да си ги карат. Но също така не се и увеличава. Най-големите потребители са такситата, които имат своите необходими уредби и продължават да работят. Да, метанът е по-скъп. Но си остава по-атрактивно гориво от бензина. Разбира се, много далеч сме от добрите времена, когато вестник „Труд“ написа култово заглавие в своя разработка за метана в „Темата на деня“. Помня го и до днес и също фурора, който предизвика.

– Какво беше въпросното заглавие?
– Цитирам: „С 15 лева от София до Варна на метан“.

– Кои превозни средства се движат на метан? Това предимно градски автобуси и таксита ли са?
– Основно са такситата. В градовете, които успяха по европейски програми да набавят автобуси – също. Това са основно София, Пловдив и Варна. Там минаха на природен газ. Но има и много частни коли. В момента в България над 90 000 автомобила се движат на метан.

– С колко ще се понижи цената на метана, ако акцизът бъде премахнат и ДДС бъде намален на 9%?
– Ако е само акцизът, няма да е толкова голямо понижението на цената, тъй като той се прилага главно за автомобилите. Говорим за природния газ, който се използва като автомобилно гориво, а не за битовите потребители. Ако се намали обаче и ДДС, ще се усети наистина от всички граждани.

– Откъде се внася метанът, който се продава в България? От Русия ли идва? Затруднени ли са доставките след началото на войната в Украйна?
– Основното количество в България постъпва по така наречения Турски поток и идва от Русия. У нас има много малък добив. Една част от природния газ постъпва и от договора ни с Азербайджан. Това позволява на „Булгаргаз“ да прави микс и цената в България да е по-ниска отколкото средната европейска. Получава се, защото се обвързва с цената на петрола и със средната пазарна цена. У нас тя винаги е била 70-75 процента от средната за Европа.

– Метанът много поскъпна още преди войната. Защо?
– Заради грешната политика специално за Европа. Навремето имаше дългогодишни договори. Бяха за по 15, 20, дори 30 години. Цената на метана беше обвързана с тази на продукти, които произлизат от петрола. И ситуацията беше лесно предвидима. В България например, ако петролът се повиши днес, то цената на природния газ се вдига едва след девет месеца. Ако петролът падне, също след девет месеца пада и газът. Можеше да си направиш предвиждане. Ако знаеш, че цената е ниска, имаш време да заредиш складовете. И когато през зимата потреблението е по-голямо, можеш да купуваш по-малко газ и да използваш наличната в складовете, която е била по-евтина. Европейската комисия реши, че трябва да се купува на пазарна цена. И така тя щяла да падне. Доказа се, че тази политика е много грешна. Допреди година и половина цената на хиляда кубични метра беше 150 долара, а сега е над 1000 долара. Сами си направете сметка колко се е повишила.

– Как ще определите въпросната политика?
– Не е нужно да е определям. Ситуацията дава оценка, която е ниска. За мен естествено това беше недалновидна политика. Много държави и правителства не подновиха дългосрочните договори, а ги обвързаха с продажната цена към момента. Има и друг аспект. Голямото търсене в Азия също оказа влияние. Китай първи се възстанови от кризата с коронавируса и започна да увеличава производството. Огромна част от втечнения природен газ отива в Азия. Обикновено там цената е 20-25 процента по-висока от тази в Европа. Естествено всички големи производители като Катар и САЩ насочват танкерите си там. Логично – търсят по-голямата печалба. В крайна сметка целта им е да изкарват пари, а не да гледат къде има нужда.

– Поскъпването на метана води до повишаване на приходите от ДДС в държавната хазна. С колко е нараснал ДДС, който внасяте в хазната спрямо миналата година?
– България консумира 3 милиарда кубични метра на година. Като сложим средна цена от 1200 лева за хиляда кубични метра, това означава, че 600 милиона лева е само ДДС, което е приход за държавата от природен газ. Надявам се, че когато всичко се успокои и се върне в нормалното русло, цената да падне. Но никога няма да е на нивата от преди година и половина, тоест да бъде под 200 долара на хиляда кубични метра. За мен нормалната цена е между 180 и 250 долара. Това е когато има нормално производство и търсене, дългосрочни договори.

– Може ли в този бизнес да се правят прогнози или при днешната ситуация това е невъзможно?
– Допреди войната всеки си правеше предвиждания – и производители, и доставчици. Но и тогава не беше лесно. Имаше политически натиск върху Северен поток 2 и другата тръба на Турски поток, която трябваше да бъде изградена за Европа. И това безусловно оказа влияние. Няма какво да се лъжем – най-евтиният газ е този, който върви по тръбопровода. Превозът по море много оскъпява. Когато има вариант за газопровод, то той реално се явява най-добрият.

– Какви според вас са адекватните антикризисни мерки за петрол и газ?
– Каквото и да направи правителството в момента ще бъде в помощ. Много трудно ще могат да се компенсират хората относно природния газ. Дано направят, каквото има нужда. Аз виждам, че в моя бизнес, независимо че цената на природният газ се вдига, то се увеличава и търсенето на ремаркета и платформи за транспортирането на компресиран метан до обекти, където няма изградена тръба. Дори да е по-скъп, природният газ остава едно от най-екологичните и търсени горива.

– Освен с успешния бизнес явно добре се справяте и като президент на федерацията по волейбол. Почти всеки ден в новините чуваме как някой българин е станал шампион. Събужда ли се най-успешният ни спорт?
– Започнах моя мандат на 13 март, апропо петък, 2020 година – денят, в който започна пандемията у нас и всичко затвори. Трудности – колкото искате. Но никога не съм се оплаквал, а напротив – казах, че искаме волейболът да стане атрактивен продукт. И се получава. Трябва всички да са доволни – партньори, състезатели, треньори, фенове. Винаги съм бил за това. Сега през лятото за две седмици София ще е волейбол. В зала „Арена Армеец“ сме домакини на два турнира от Лигата на нациите – за мъже и жени. Всички погледи ще са приковани към едни от най-добрите волейболисти в света. Вече има интерес от фенове, които искат да са в залата и да са част от шоуто. Но това е само „фасадата“ на работата ни. Всекидневно имам срещи с партньори, колеги от управителния съвет и обсъждаме как да го направим по-добре. Разбира се, че всички сме радостни от успехите на нашите състезатели в чужбина. Вярвам, че е дошъл моментът да имаме два страхотни отбора – при мъжете и жените. Очакват ни Лига на нациите, световни първенства. Надявам се, да се говори много за българския волейбол. Наясно сме – само с победи ще върнем запалянковците в залата. Всеизвестно е, че българският фен обича победителите. И ние трябва да сме такива.

– Помага ли държавата?
– На първо място трябва да си помогнем ние! Така трябва да мислим всички спортни хора. Не може да седиш и да чакаш някой да ти даде. Държавата помага според възможностите си и не можем да се оплачем. Но ако ние не си свършим нашата работа, провалът е сигурен.

– Има ли задължения федерацията?
– Вярно е, че когато станах президент, имаше. Сега вече всичко сме изчистили. Бях си го поставил като мисия и това бе част от платформата ми при кандидатурата. Радвам се, че вече няма никакво разделение в отношението между мъжки и женски национален отбор. Дават се и много средства за подрастващите. И в последните два месеца три наши младежки тима се класираха за европейски първенства. При това повече от убедително! Миналата година отборът на Мартин Стоев до 20 години стана втори в света! Ето така се гради имидж и уважение. Децата са капиталът ни и трябва да не изпуснем нито един обещаващ тийнейджър. Затова и създадохме програма благодарение на треньорската комисия, която направи кастинг из цялата страна. Българите обичат волейбола, който е най-успешния отборен спорт на страната. Децата гледат своите кумири и играят с мечтата и те да облекат някога националната фланелка. И всеки, който заслужава, ще получи внимание.

– Имахте идея да приемем домакинството на суперфиналите в Шампионската лига при мъжете и жените и да ги съчетаете с тържествата по случай 100 години организиран волейбол в България. Дори имаше среща в Президентството по темата. Как се развиха събитията?
– Да, така е. Българската федерация по волейбол получи пълната подкрепа от президента за осъществяването на тази възможност да бъдем кандидати. За съжаление икономическата ситуация в България и факта, че тогава още нямаше и правителство, ни принуди да стопираме проекта. Осъзнахме, че да се изразходва такава голяма сума пари, над 1 милион евро, не беше оправдано. Независимо че те щяха да си струват абсолютно всяка изхарчена стотинка, защото по предварителни изчисления, които бяхме направили, над 5 милиона лева щяха да бъдат директните приходи за българската хазна. От фенове, които щяха да посетят мачовете, щяха да спят в хотелите, щяха да разглеждат забележителностите в София… При всички положения ще честваме 100-годишнината на волейбола в България, но няма да бъде с това събитие. Таксата само за организирането беше 1 милион евро. Искам само да кажа, че още поне няколкостотин хиляди лева, може би 500 хиляди, щяха да отидат по организация, наем на зала, хотелско настаняване на отборите, официалните лица и т.н. Тези финали на Шампионска лига ще бъдат в Словения, в Любляна. Билетите започват от 20 евро, а най-скъпите стигат до 150 евро.

– Получихте приз за цялостен принос към волейбола в Солун. Видяхме как в Гърция не са ви забравили, а за Италия да не говорим. Какви са целите ви в бъдеще?

– Когато влязох в залата на „Арис“, спомените нахлуха в главата ми. Искаше ми се да скоча, да забия, да вдигна публиката на крак… Е, мечти… Тази глава от живота ми е минало и гледам в бъдещето. Искам да помогна на любимия ми спорт. Отношенията ми с всички ръководители са прекрасни. Член съм на борда на Европейската конфедерация CEV и там има също много работа. Често получавам наряди за различни турнири, на които съм супервайзор. В непрекъснат контакт съм и с Ари Граса, президента на световната волейболна централа.

– Ще се издигате ли още в йерархията?

– Толкова високо съм бил през годините, че далеч не ламтя за постове. Важното е да се развива волейболът. В първата част на интервюто говорихме за бизнеса, който също отнема много време от ежедневието. Искам да съм близо и до любимите хора в семейството ми. Нито президентския пост във федерацията ми е бил самоцел, нито в международните организации. Готов съм да гледам „Света от високо“, както се казва моята биографична книга. И знам, че най-важният ми капитал са хората, с които работя. Те ми дават сили, кураж и желание да продължавам напред.

– Твърди се, че имате повече медали от Пловдивския панаир, отколкото спортни отличия. Така ли е?
– Така е, вече имам шест златни медала от Пловдивския панаир и много други награди по разни участия. Но знаете ли кое е най-интересното? Първо, че всеки път, когато ми дават медал за бизнеса, като излизам, си пожелавам и се надявам един ден за мен да говорят като за бизнесмена Любо Ганев, а не като за волейболиста Любо Ганев. Но все ми се струва, че това много трудно ще стане. Но пък по-интересното е друго, че медалите от бизнеса ми стоят в офиса, сложени в една витрина, докато отличията от спорта даже не ги знам къде са. Аз гледам само напред! Обичам да си поставям цели, обичам да ги постигам. Но веднага след това си поставям нова, по-висока и се стремя да я постигна.

в. „Труд“