Вече съм споменавал, че в началото на политическата кариера на Бойко Борисов, когато мнозина негови днешни критици не даваха и косъм критика да падне върху неговата глава, един много известен политолог ми обясни, че не го харесвам по “културни причини”. Не бих искал да се връщам към тази изчерпана тема, но лицето на българската култура в епохата на простите, олицетворявана от шефа му Бойко, не ме оставя на мира.
Опитвам се да си представя причината, поради които българските медии не могат да се наситят на балканския поток на мисълта на Вежди Рашидов. Но явно, освен че ми е несъвместима представата за културата с това (нейно) лице и фантазията ми е бедна. Може би го имат за “колоритен”, както дипломатично биват наричани хората, които служат за посмешище и в това си качество ги тикат напред, че всички да се позабавляват за негова сметка?
Не знам, може и така да е. Но самият Рашидов се взима не просто на сериозно, но и най-сериозно се има за капацитет по всякакви въпроси – дори и да не му ги задават, той им отговаря по свой собствен конспект. Така и днес в БТВ…
Само за вируса, който повали и началника му, Вежди не е съвсем сигурен откъде му е дошъл. Цял свят знае, че се разпространи от Китай, но Вежди се чуди кой ли е този “много умен”, който бил изпуснал това биологично оръжие. Не смее на накърни дружбата с Вашингтон, която властта тук демонстрира лицемерно, но намеква, че “някой” бил изпуснал това оръжие – точно както твърдят китайски, руски и техните български подобия, позовавайки се на анонимни “източници” в световната мрежа, визирайки американските злодеи ( че кой друг ще има интерес САЩ да станат най-пострадалата държава в света от китайския грип!) .
За сметка на това Рашидов има категорична позиция за интелектуалците, които му искат оставката. Щом не ги познава лично, значи са “пълнеж”, някакви по подразбиране фалшиви интелектуалци. А пък известните (му) между тях три имена, споменати за илюстрация днес от него ( от общо 100 ) са длъжници на Рашидов, защото им е помагал – я чрез назначение на директорски пост или чрез големия хонорар на жена му в театъра, я заради ходатайство за награда пред Кристалина Георгиева ( зер тя, Кристалина, го слуша него, не е кой да е бай ви Вежди ) .
Не може да се начуди този благодетел на онези неблагодарници – самият той е вечно благодарен и готов да целува до гроб ръка на своя ментор от Банкя. Поради това искрено се гневи на факта, че не всички са като него и в този смисъл.
Иронията, за хората със сетива да я регистрират, е в това също, че Рашидов брани правото на началството си да говори каквото си иска у дома – т.е. един премиер можел да бълва цинизми вкъщи, както Рашидов псува на майка в кулоарите на Народното събрание. Защото си е у дома там благодарение на своя благодетел. Както и в медиите си е у дома и предлага днес виновникът за записа с гласа на благодетеля му да бъде “трепан”. Как точно – с лопати и кирки ли, както някои осъдени от “народния съд” над изкопания от тях под дулата на екзекуторите общ гроб?
Не казва. Все пак оставя нещичко и на въображението ни. А то е безопасно за него – и сто подписки да му организират още няколко пъти по стотина подчовеци от “пълнежа” , той си остава като руска кукла-неваляшка. Ти го буташ, той само се кълчи, за да се върне в изходно положение и да се надсмива над исканата му оставка.
Всъщност, като се замисля, стигам до извода, че има полза от публичните изяви на емблематичния за културата на управлението ни Рашидов. При толкова много тулупи, гмеж и пълнеж, както биват наричани от опълченците на “Дондуков” протестиращите срещу властта, все някой трябва да става за чеп за зеле, за да запуши продънената бъчва на вкиснатата власт.
На Димитровден в селска България се слага зелето да втаса за Коледа. В политическата кочина това е сакрална символика във връзка с предстоящите събития около изяждането на прасето.
Иво Инджев
